Решение № 8713 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 73/2014 г.

Решение № 8713 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 73/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на инспектор в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД със седалище в гр. Велико Търново, против решение № 547 от 31.10.2013 г., постановено по адм. д. № 567/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е прогласена нищожността на негов акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 175, т. 5 от Закона за движение по пътищата, приложена на Г. И. К. от гр. София и органът е осъден да плати направените по делото разноски. Според касатора, принудителната административна мярка е постановена от него като компетентен орган, тъй като той е определен от администрацията с нарочна заповед, а функциите и задълженията му във връзка с принудителното преместване на неправилно паркирани автомобили на територията на града са залегнали и в длъжностната характеристика на инспектор в звено "ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново. Счита приложената принудителна мярка за законосъобразна, поради което иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт бъде потвърден. Ответникът Г. И. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че на 4.05.2013 г. първоначалният ответник - инспектор при "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново, е разпоредил принудително преместване на МПС, собственост на Г. К., тъй като е констатирал нарушение на Закона за движение по пътищата - водачът К. е паркирала автомобила си след знак В 27 - "Забранен е престоят и паркирането", която забрана е придружена със знак за принудително преместване на МПС. За установеното нарушение А. К. - инспектор в "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново е съставил констативен протокол № 1831/4.05.2013 г. Принудителното преместване е осъществено от технически екип на дружеството по разпореждане на инспектора, без присъствие на служител на МВР. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата е приложена от некомпетентен орган, тъй като ответникът по жалбата не е овластен по надлежния ред да налага ПАМ. Посочил е, че действията по съставяне на констативния протокол са действия в изпълнение на предоставени на инспектора изрични правомощия от органа по чл. 168, ал. 1, пр. второ от ЗДвП, но същият не притежава компетентност да разпореди принудително преместване на автомобила без знанието на неговия собственик, което устно разпореждане е с характеристиките на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Решението е правилно. Релевантният въпрос по делото е кому е възложена компетентността по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не изисква съвместно участие на администрацията чрез посочено от нея лице, заедно с длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните работи. Цитираната норма разграничава възможността да се осъществи принудително преместване на моторно превозно средство като компетенция, осъществявана както от собственик/администрация, управляващи пътя, така и от служители на МВР, но не заедно, а поотделно. Т.е., присъствието на служител на МВР не представлява законово необходима предпоставка за реализиране на процесното властническо правомощие - преместване на паркиран в нарушение на правилата за движение автомобил. Законодателят е възложил и на администрацията да гарантира и носи отговорност за управлението на общинските пътища в съответствие с нормативните изисквания, за което разполага с възможност чрез свои органи на място да отстранява определени констатирани нарушенията. Но в конкретния случай служители на "ОППГ" ЕООД - Велико Търново, в частност касатора, не са оправомощени да прилагат ПАМ от името на общинската администрация. Видно от приложената заповед № РД-22-31/11.01.2013 г. на кмета на община Велико Търново, касаторът като инспектор звено "ПНП ППС" при "ОППГ" ЕООД е упълномощен само да "съставя констативни протоколи при осъществяване дейността по принудително преместване на неправилно престояващи и паркирани ППС на територията на община Велико Търново". Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, контролът по тази наредба се осъществява от кмета на общината или чрез определена с негова заповед служба за контрол и/или длъжностни лица. Именно определени със заповед на кмета длъжностни лица могат да прилагат принудителни мерки по чл. 28, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба. С посочената заповед кметът на общината не е възложил компетентност на определените длъжностни лица да прилагат принудителна мярка "принудително преместване на МПС" за нарушения по Закона за движение по пътищата. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената принудителна административна мярка е наложена от некомпетентен орган, първоинстанционният съд е достигнал до съответния на закона извод за нищожност на оспорения индивидуален административен акт. Поради това обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд