Решение № 9293 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14925/2013 г.

Решение № 9293 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14925/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Анка Нешева Паскова, от гр. Пловдив, против Решение № 1233/04.06.2013 г. по адм. дело № 613/2013 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Отказ за изменение на кадастралната карта на гр. Пловдив № 94-32569/25.01.2013 г. на началника на СГКК-Пловдив, в частта, касаеща контури на сгради, нанасяне на нова сграда в ПИ 56784.521.475 и в ПИ 56784.521.1218 и нанасяне на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори 56784.521.475.4 и 56784.521.475.6, като неоснователна. Поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: началника на СГКК- Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Раймонд Рафи Ховсепян, Арман Рафи Ховсепян, Николай Ангелов Христосков, Георги Ангелов Христосков, Силвия Несторова Търпова - Ързли, Радослав Данаилов Търпов, Любомир Данаилов Търпов, Виктор Александров Генов, Емилия Николова Генова, Руслан Николов Чипев и Анастасия Стефанова Чипева, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Анка Нешева Паскова срещу Отказ от 25.01.2013 г. на началника на СГКК-Пловдив, в посочената му част, Административен съд-Пловдив, е приел, че в тази част на исканото изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е налице спор за материално право, между оспорващите и част от заинтересованите лица, отказали да подпишат съставения акт за непълноти и грешки /АНГ/, който спор възпрепятства изменението, преди разрешаването му по общия исков ред, по аргумент от чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР. Решението в обжалваната част е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че предмет на оспорения отказ, в посочената по-горе част, са изменения в КККР на гр. Пловдив от 2009 г., в частта касаеща очертания на сгради, находящи се в ПИ № 475 и в ПИ № 1218, нанасяне на нова сграда, попадаща в същите два поземлени имота /заснета с проектен номер 8/ и нанасяне на самостоятелни обекти в сгради № 475.4 и 475.6, по изготвената скица-проект към заявлението за изменение на касатора. От приетото без оспорвания заключение на СТЕ е установено, че неправилния контур /очертания/ на сгради в двата имота, пропуска да бъде заснета съществуваща в двата имота сграда и заснети самостоятелни обекти в сгради № 475.4 и № 475.6, е поради допуснати грешки от правоспособното лице, изработило първоначалната КККР на гр. Пловдив от 2009 г., а не поради грешки или непълноти в кадастралния план, послужил за основа при изработването на КККР. Според същото заключение в този кадастрален план и предходно действащите, тези сгради са имали правилно отражение. При тези данни, изводите на съда, че се касае за изменение на КККР при условията на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. на Д. в. бр. 34/2000 г./ - при непълноти или грешки, са неправилни. Това е така, защото грешката не е пренесена от предходни планове, послужили за основа при изработване на КККР от 2009 г., а е на правоспособните лица, в процеса на изработване на КККР на гр. Пловдив от 2009 г., които не са изпълнили изискванията на закона за актуалност, точност и пълнота на местонахождението, очертанията на сгради, застроена площ и останалите основни кадастрални данни за сградите и самостоятелните обекти в тях по чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКИР, които са съществували на място към момента на одобряването на КККР. Нарушаването на тези изисквания, установени в чл. 41, ал. 1 и 2 и чл. 44 от ЗКИР /Д. в. бр. 34/2000 г./ и чл. 15 - 18 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, представляват съществено нарушение на материалния закон, тъй като са довели до несъответствия между съществуващите на място сгради и самостоятелни обекти в тях, с отразените им в КККР по отношение на поземлени имоти с идентификатори № 475 и № 1218. Горното обосновава различни от направените от първоинстанционния съд изводи за основанието, при което е следвало да се допусне изменението на КККР, а именно приложимо е основанието по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 34/2000 г./ - изменение при нарушение на закона, а не по чл. 53, ал. 1, т. 1 от с. закон. При изменение на КККР по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, АНГ не се изисква, поради неприложимост на разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и 3 от с. закон. От изложеното следва, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, бъде постановено друго, по същество, с което жалбата на Анка Паскова бъде уважена, като постановения отказ на началника на СГКК-Пловдив, в обжалваната част-предмет на касация, бъде отменен като незаконосъобразен, а делото, като преписка изпратено обратно на органа за извършване на исканото изменение, по отношение контури на сгради № 475.1, № 475.7, № 475.6 и 1218.1, нанасяне на нова сграда с проектен номер 8 в ПИ № 475 и № 1218, нанасяне на самостоятелни обекти в сгради № 475.4 и № 475.6. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение