Решение № 13383 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2015 г.

Решение № 13383 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив против решение № 692/2.04.2015 г. по адм. д. № 933/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Строймаштранс" ЕООД, в писмен отговор на адв. Стоянов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: В първоинстанционното производство "Строймаштранс" ЕООД е оспорило ревизионен акт № 161304712/12.12.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията за отказан данъчен кредит за периода 1.04.2012 г. - 30.04.2012 г. в размер на 39657,97 лв., потвърден изцяло в решение № 211/04.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с обявяване нищожност на обжалвания ревизионен акт. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, неоснователна. Релевантните факти, обуславящи законосъобразността на извода за нищожност на оспорения ревизионен акт, са безспорно установени. Отменителното първоначално издадения ревизионен акт решение на висшестоящия орган, компетентен по чл. 155, ал. 2 ДОПК, не поставя началото на ново ревизионно производство. С това решение висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт се счита възстановена. Този извод следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, съгласно която в случаите по ал. 4-отмяна на ревизионния акт и връщане на преписката - производтвото по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва с издаване на първата заповед за възлагане на ревизията и е висящо до датата на влизане в сила на издадения в тома производство ревизионен акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщане на преписката на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК от възложилият ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а конкретизира и внася яснота в процесуалното правоотношение по отстраняване незаконосъобразното действие, станало причина за отмяна на първоначално издадения ревизионен акт. Възможността на за издаване на заповед за възлагане на ревизия без с това да бъде поставено начало на ново ревизионно производство следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, съгласно която заповедта за възлагане може да бъде отменяна от органа възложил ревизията с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице и изменението се смята извършено от датата на новата заповед. Изложеното относно възстановяване висящността на ревизионното производство като последица от отменителното решение по чл. 155, ал. 4 ДОПК налага безспорния извод за приложението на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, респ. за извършване на ревизията по досегашния ред, т.е. с определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ред. ДВ бр. 105/2005 г. Констатираното в настоящия казус нарушение на административнопроизводствените правила налага извода за издаване на обжалвания ревизионен акт от некомпетентен орган, обстоятелство, обуславящо негова нищожност. Изложените мотиви обективират становище, противно на застъпеното в касационната жалба, предвид което конкретните касационни доводи като неоснователни не следва да бъдат обсъждани отделно. Искането, обективирано в молба на процесуалния представител на касатора от 30.09.2015 г., е неоснователно. Правомощията на съда при решаване на делото, образувано по оспопване срещу ревизионен акт са визирани в разпоредбата на чл. 160 ДОПК и съгласно ал. 1 съдът решава делото по същество като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Възможността по ал. 3 за връщане на преписката на компетентния административен орган след отмяна на оспорения административен акт, съгласно ал. 4 не се прилага за ревизионните актове. В производството по обжалване на ревизионния акт се прилагат специалните разпоредби на ДОПК, предвид което субсидиарното приложение на чл. 173, ал. 2 АПК е недопустимо. С оглед горното обжалваното решение са явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат на ответника по касационната жалба разноски не се следват, тъй като по делото липсват доказателства, че страната е сторила такива в това производство. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение