Решение № 4131 от 31.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бентлис" ЕООД гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. З., против решение 803/30.06.2020г., постановено по адм.дело 620/2020г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 67-ФК/10.02.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба и в молба, подадени от адв. З., се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, не взема становище по по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Бентлис ЕООД против ЗПАМ 67-ФК/10.02.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - кафе-клуб Енерджи, находящ се в гр. Търговище, бул. Сюрен, стопанисван от Бентлис ЕООД, за срок от 10 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 30.01.2020г. проверка на търговския обект, като е установено, че за извършваните продажби се издават фискални бележки, които не съдържат идентификационния номер на дружеството по ДДС, което е състав на нарушение по чл.26,ал.1,т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Издаден е АУАН за същото нарушение от 13.02.2020г., няма данни за издадено НП. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Решението е неправилно. Заповед за налагане на принудителна административна мярка 67-ФК/10.02.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 10 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на нормативно установеното задължение в издаваните касови бележки да се съдържа и реквизит идентификационен номер по ДДС на дружеството, регистрирано по ЗДДС. Обжалваният акт е издаден и в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл.6 АПК принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл.6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. След като нарушението е констатирано за първи път и при липса на предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения, при невъзможност за прилагане на възможността за прекратяване на мярката по чл.187, ал.4 ЗДДС - поради липса на данни за издадено НП в сроковете по ЗАНН, изводите на съда за съразмерност на определения срок от 10 дни са незаконосъобразни. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Необосновано съдът е приел, че административният орган е мотивирал заповедта в частта й на определения срок на ПАМ. Наведените в тази връзка фактически основания са общи, формални, бланкетни. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. Като е достигнал до обратен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на Бентлис ЕООД бъде уважена и заповедта на началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора в тежест на бюджета на административния орган и в полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят направените разноски в двете съдебни инстанции, съответно 550лв. и 874,35лв. - съобразно доказателства за плащане и представени списъци на разноски общо в размер на 1424,35лв. Не са налице основания за намаляване на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение