Решение № 10102 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2015 г.

Решение № 10102 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба от Светла Великова Николова против решение № 7 от 30.01.2015 г. на административен съд Добрич по административно дело № 616/2014 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 29/21.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ Добрич. С последното е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 5702058032/7.11.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- Добрич което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Поддържат де доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Добрич не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираните разпореждане и решение. С тях й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО приложими към подаване на заявлението за пенсиониране 17.10.2014 г. тъй като лицето няма право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО към момента на освобождаване от учителска длъжност 16.10.2014 г. - няма навършени три години по рано от възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО която съгласно действащото законодателство органът е приел че ще навърши на 5.06.2019 г. Установен е и не е спорен стажът от трета категория труд 34 г. 07 м. и 28 дни от които учителски стаж 27 г. 07 м. и 09 дни. Съдът е разгледал по същество жалбата и възприел мотивите на административния орган, че възрастта по чл. 68 следва да бъде преценявана към бъдещ момент и при това тълкуване на закона е приета жалбата за неоснователна и отхвърлена с обжалваното решение. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО в приложимата редакция, от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63 г. възраст за жените и 65 г. възраст за мъжете. При тази разпоредба е бил спорен въпросът за приложението на нормата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 КСО в приложимите редакции към момента на подаване на заявлението. Административният орган и съдът са приели, че това е предполагаемата възраст която заявителят ще навърши съгласно схемата в хипотезата на чл. 68 КСО. Това тълкуване е свързано с правни очаквания и преценка на факти, които още не са настъпили, поради което настоящата инстанция намира за неправилно. От друга страна такова разбиране не се оправдава и от настъпилите промени в уредбата и на двете приложими норми чл. 68, КСО и § 5 ПЗР КСО към настоящият момент. От друга, страна нормите следва да бъдат прилагани в момента на осъществяване на правото и към този момент се прецени възрастта на заявителя по чл. 68, ал. 1 КСО и осигурителният му стаж. Това са реалните юридическите факти въведени от закона като материални предпоставки за реализиране на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящият случай установените факти като предпоставки преценени към момента на подаване на заявлението дават основание за друг правен извод, обратен на този изведен от административният орган и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора с което да бъде отменено обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Добрич и разпореждането и делото върнато на органа за разрешаване на въпроса по същество. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение