Решение № 3218 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2019 г.

Решение № 3218 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е както следва:

1. по частна жалба на Н. Марков от [населено място] против решение № 226 от 19.05.2019 г. по адм. д. № 264/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора поради липсата на правен интерес от оспорването.

1. по касационна жалба на Н. Марков от [населено място] против решение № 226 от 19.05.2019 г. по адм. д. № 264/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора.

С частната жалба се твърди неправилност на решението в частта имаща характер на определение, поради противоречие със закона. Иска решението в тази част да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорване на незаконосъобразността на заповедта на кмета на община Стара Загора.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му.

Ответникът кмет на община Стара Загора твърди неоснователност и на частната и на касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, а касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадени от надлежна страна – адресат на оспореното решение, включително в частта имаща характер на определение и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови оспореното решение в частта имаща характер на определение, Административен съд – Стара Загора е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че оспорването на изработването на проект за ПУП-ПРЗ за целия квартал квартал/парк "Бедечка" при граници: юг – ул. "Христина Морфова", север – алеята на предприятие "Труд", запад – ул. "Иван Вазов", изток – ул. "Хан Тервел" по плана на гр. Стара Загора e недопустимо доколкото правният интерес на жалбоподателя е ограничен от правото му на собственост. Поради това е приел е, че заповедта е допустимо да бъде обжалвана само в частта, засягаща собствените на жалбоподателя имоти, но не е по отношение на целия квартал. В тази връзка е оставил без разглеждане жалбата в тази част и е прекратил производството по нея.

За да постанови оспореното решение в частта, с която е отхвърлил жалбата по искането за прогласяване нищожността на заповедта, първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, поради което не е нищожна на това основание. Приел е, че неспазването на установената форма може да доведе до унищожаемост на акта, но не и до неговата нищожност, освен ако порокът не е толкова съществен, че да води до липса на волеизявление. Приел е, че в настоящия случай не се установява порок във формата и актът е издаден в изискващата се форма и съдържа всички реквизити. Приел е, че не се установяват нарушения на процесуалните правила, които да опорочават до такава степен акта, че същият да бъде прогласен за нищожен. Поради това е приел оспорването с твърдение за нищожност на заповедта за неоснователно и е отхвърлил жалбата в тази й част.

Решението във всичките му части е правилно.

Видно от доказателствата по делото правилно Административен съд – Стара Загора е приел, че оспорването на заповедта на кмета на община Стара Загора е допустимо в частта относно собствените на жалбоподателя имоти – УПИ VII-6152 и УПИ VII-6152 в кв. 817, както и че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община Стара Загора в останалата част. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят има правен интерес да оспорва акта на кмета на община Стара Загора в частта, в която същата засяга неговите права и законни интереси и не може да оспорва същата в частите, в които не се засягат негови права и интереси и че няма правно да релевира чужди права. Поради това правилен е изводът на съда, че оспорването е допустимо само в частта, засягаща собствените му имоти. По изложените съображения оспореното решение в частта имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Марков срещу заповедта на кмета на община Стара Загора, в частта относно целия квартал, е правилно.

Правилно е решението на Административен съд – Стара Загора и в частта, с която е отхвърлил жалбата на Н. Марков досежно искането за прогласяване на нищожността на заповедта. Според съдебната практика и правната доктрина, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такива или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. В настоящият случай е правилен изводът на Административен съд – Стара Загора за това, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, не е налице липса на форма или липса на волеизявление, както и не са допуснати нарушения, които да са толкова съществени, които да водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта.

Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най-обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място – налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; на второ място – актът е лишен от законово основание; на трето място – акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административният акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност досежно материалната законосъобразност на акта, също не се установява порок, който да води да нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма и актът не е лишен от законово основание, тъй като заповедта е за изработването на проект на ПУП-ПРЗ в обхват територията на квартал/парк "Бедечка" при граници: юг – ул. "Христина Морфова", север – алеята на предприятие "Труд", запад – ул. "Иван Вазов", изток – ул. "Хан Тервел" по плана на гр. Стара Загора, при съобразяване с устройствената характеристика на същата територия по действащия общ устройствен план, приет с решение № 1115 от 28 септември 2017 г. на Общински съвет – Стара Загора. Наличието на предпоставките за това обаче е преценка досежно законосъобразността на заповедта и неспазването им може да доведе до незаконосъобразност на същата, но не и до нищожност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,