Решение № 9270 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2009 г.

Решение № 9270 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Свобода Симеонова Ханджиева и Юлиана Симеонова Куюмджиева, двете от гр. София, подадена против решение от 30.09.2008 г., постановено от Софийския градски съд, Административно отделение, III "В" състав по адм. д. № 1125/2007 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателите не са доволни от съдебното решение в частите, с които съдът е определил като застроени следните площи от имот № 1739 във в. з. Банкя по комбинираната скица на вещите лица: площта, обозначена по букви и цифри 5 - К-11-10-9-6-5, възлизаща по графични данни на 717 кв. м. ; площта, обозначена по букви и цифри 8-7-6-9-10-11-Л-М-3-Ж-8, възлизаща по графични данни на 320 кв. м. ; площта, обозначена по букви и цифри А-Б-О-1-Н-8-Ж-Е-А, възлизаща по графични данни на 730 кв. м. Касаторите развиват подробни съображения за неправилност на изводите на съда и молят Върховния административен съд да отмени съдебното решение в оспорената част относно претендираната от тях като незастроена обща площ 1767 кв. м. Ответникът - кметът на Столична община, район "Банкя", оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Панайотова, която пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно е прието от съда, че площите, попадащи в улици и в оградената част на почивния дом са застроени части, тъй като попадат върху реализирано мероприятие по отреждане по регулационен план за улици и прилежаща озеленена част към почивен дом, имащи характер на дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение от 30.09.2008 г. е отменена по жалба на Свобода Симеонова Ханджиева заповед № РД - 50 - 133/4.07.2003 г. на кмета на Столична община - район "Банкя", с която се одобрява решение на комисия по протокол № 6/19.06.2003 г. по т. 4 в частта, с която е определена като застроена площ от 2168 кв. м. от недвижим имот № 1739 в кв. 24, в. з. Банкя, по плана на гр. Банкя, в частта, с която е определена като застроена част от бивш имот пл. № 1739 по букви и цифри Н-5-6-7-8-Н с площ по графични данни 196 кв. м., както и част от имота по букви Е-Ж-З-И-Е с площ по графични данни 205 кв. м., съгласно комбинирана скица, приложена по адв. м. № 3127/2003 г. по описа на СГС, АО, III "Д" състав", изготвена от в. л. инж. Ивайло Димитров и подписана от в. л. инж. Недева, представляваща неразделна част от решението и подисана от съдебния състав. Софийският градски съд е определил като незастроена част от бивш имот пл. № 1739 по букви и цифри Н-5-6-7-8-Н с площ по графични данни 196 кв. м., както и част от имота по букви Е-Ж-З-И-Е с площ по графични данни 205 кв. м., съгласно комбинирана скица, приложена по адм. д. № 3127/2003 г. по описа на СГС, АО, III "Д" състав, изготвена от в. л. ивж. Ивайло Димитров и подписана от в. л. инж. Недева, представляваща неразделна част от решението и подисана от съдебния състав. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Свобода Симеонова Ханджиева в останалата част. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че площта, обозначена по букви и цифри 8-7-6-9-10-11-Л-М-3-Ж-8, възлизаща по графични данни на 320 кв. м. и площта, обозначена по букви и цифри А-Б-О-1-Н-8-Ж-Е-А, възлизаща по графични данни на 730 кв. м. са заети от изградени улица - тупик о. т. 322 - о. т. 321 и улица, трасирана между о. т. 121, о. т. 322 и о. т. 323, които са реализирано на място строителство и не могат да се определят като свободни от застрояване. По отношение площта, обозначена по букви и цифри 5 - К-11-10-9-6-5, възлизаща по графични данни на 717 кв. м. първоинстанционният съд е е преценил, че попада зад оградата на "Почивен дом", върху която има тревна площ. Относно посочената площ в мотивите на обжалваното решение е преценено, че попада в УПИ IV с отреждане "За Почивен дом", което е реализирано изцяло на място и тревната площ е елемент от инфраструктурата, която съобразно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ се явява пречка тази част да бъде определена като свободна от застрояване. С касационната жалба се оспорват изводите в съдебното решение относно площта, обозначена по букви и цифри 8-7-6-9-10-11-Л-М-3-Ж-8, възлизаща по графични данни на 320 кв. м. Настоящият съдебен състав счита, че Софийският градски съд правилно е определил като застроена част посочената площ, защото е безспорно установено с двете приети съдебно- технически експертизи, че върху нея е изградена улица - тупик о. т. 322 - о. т. 321, отразена на приложената комбинирана скица поо адм. д. № 3127/2003 г. по описа на СГС, АО, III "Д" състав, подписана от двете вещи лица. Касаторите развиват тезата, че в регулационния план, одобрен със заповед № 1417 от 1961 г. към момента на отреждането на имота за изграждане на почивен дом, такава улица не е била проектирана и не е съществувала, а е предвидена в регулационния план на в. з. Банкя, одобрен със заповед № РД - 02-14-92 от 26.02.1987 г. и не е общодостъпна, защото се ползва само от изградения почивен дом. Според жалбопродателите при отреждането на задънената улица - тупик не са били спазени изискванията по тогава действащите ЗТСУ и ППЗТСУ и по сега действащия ЗУТ и подзаконовите му актове. Върховният администартивен съд не споделя становището на касационните жалбоподатели, защото в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се обсъжда въпроса относно законността на осъщественото строителство, тъй като съответствието му с нормативните изисквания е предмет на преценка на съответната Общинска служба по земеделие, която се произнася по възстановяването на собствеността на земеделските имоти в урбанизирани територии. Без правно значение е и обстоятелството, дали е имало отреждане през 1961 г. за улица - тупик, тъй като в настоящото производство се определя застроената и незастроената част от процесните имоти с оглед фактическото положение към момента на произнасяне на административния орган, съответно на съда на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Законодателят не е придал правно значение на факта, доколко тупикът е общодостъпен или се ползва от конкретен имот, поради което решаващият съдебен състав счита, че площта, обозначена по букви и цифри 8-7-6-9-10-11-Л-М-3-Ж-8, възлизаща по графични данни на 320 кв. м., законосъобразно е определена като застроена част от имота. Аналогично е положението с частта от спорния имот, обозначена по букви и цифри А-Б-О-1-Н-8-Ж-Е-А, възлизаща по графични данни на 730 кв. м., относно която няма спор между страните, че е улица, трасирана между о. т. 121, о. т. 322 и о. т. 323. Относно посочената улица "Незабравка" самите жалбоподатели твърдят, че е проектирана в стария и в действащия план, както и в кадастралния план, реализирана е и се ползва за обществени нужди. Възражението на касаторите е, че по отношение на тази част от наследствения им имот не са извършени процедури по отчуждаването й. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелствата, свързани с отчуждаването на бившите земеделски имоти са неотносими към конкретния правен спор по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ при определяне застроеността на бившите земеделски имоти. Относно оплакванията на касаторите против изводите на първоинстанционния съд във връзка с определянето като застроена част на площта по графични данни 717 кв. м., обозначена по букви и цифри 5 - К-11-10-9-6-5, решаващият съдебен състав счита, че са основателни. Това е така, защото и двете приети и неоспорени съдебно- технически експертизи са определили тази част като свободна от застрояване. Първоинстанционният съд се е позовал на факта, че тази част е била отчуждена за мероприятие "За Почивен дом", което е реализирано. В конкретния случай обаче, не се касае за реституционно производство, в което се обсъжда отчуждителното мероприятие и осъществяването му, а се установява фактическото положение относно застроеността на имота. За да отхвърли жалбата по отношение на описаната част, Софийският градски съд е приел, че се касае за комплексно застрояване, което включва не само изградените сгради и прилежащата им част, но и цялата тревна площ около построения почивен дом, който сега се ползва като хотел - ресторант. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото тя е приложима относно комплексно жилищно строителство в жилищни райони, в които освен изградените жилищни блокове се включват и всички благоустройствени мероприятия, междублокови пространства, детски площадки, алеи и градинки. В случая не се касае за застрояване от гореописания вид, а за изграден почивен дом (сега хотел - ресторант) с терен около него от 6 дка, за който няма никакви данни да е необходим изцяло за нормалното функциониране на сградата. От съществено значение е обстоятелството, че спорната площ от 717 кв. м. се намира на север от изградената улица - тупик, от което следва обоснованият извод, че е самостоятелна част, която не е функционално свързана с останалата част от двора на почивния дом. Следва да се има предвид и правнорелевантният факт, че по сега действащия регулационен и кадастрален план върху процесната част по букви и цифри 5 - К-11-10-9-6-5 не е предвидено мероприятие "Озеленяване", и от ответника не са представени доказателства относно паспортизация на тази площ като част от зелената система на Столична община, поради което не може да се обоснове становището, че съществуващата площ с трева има характер на озеленяване, представляващо част от инфраструктурата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Като е достигнал до обратния извод, Софийският градски съд е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което налага отмяна на съдебното решение в посочената част и рашаване спора по същество с отмяна на процесната заповед в частта, която обхваща площ по графични данни 717 кв. м., обозначена по букви и цифри 5 - К-11-10-9-6-5 на скицата, подписана от двете вещи лица и определянето от съда на тази част като незастроена. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение