Решение № 8054 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2008 г.

Решение № 8054 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Николов Нинов, от гр. Ямбол, чрез неговия пълномощник срещу Решение № 230/27.10.2008 г. по адм. д. № 197/2008 г. на Административен съд - гр. Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Заповед № ДК-10-010/06.08.2008 г. на началника на РДНСК - Ямбол, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Нинов срещу разрешения за строеж № 130/18.04.2003 г. за УПИ IV-3789, издадено в полза Димитър Попов и разрешение за строеж № 135/23.03.2005 г. за УПИ V-3800, 3801 в полза на "ДИОСПОЛИС" ЕООД, гр. Ямбол. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Имотът на жалбоподателя е съседен на тези, за които са издадени оспорените от него разрешения, поради което същият не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Освен това строителството е реализирано, а проверка законността на изграденото не може да се реализира в това производство. Така постановеното решение е обосновано. В този насока съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установи от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят е собственик на имот, който е съседен на тези, за които за издадени строителните разрешения. Решението е правилно: Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Не е приложима и новелата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като не са налице изключенията на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ - не се извършва преустройство на заварения обект, нито се променя предназначението му. Предвид това за жалбоподателя липса активна легитимация за оспорване на благоприятстващ друго лице административен акт. Що се касае до възраженията на касатора за предприета без негово уведомление промяна на ПУП, то този въпрос може да се реализира в друго производство и е неотносим към процесуалното му право на оспорване на разрешение за строеж, издадено в полза на друго лице. Ако пък се касае за незаконно, в отклонение на издадените строителни книжа, строителство, то премахването му също не може да се осъществи по жалба на друго лице, тъй като никой не може да претендира от административния орган предизвикването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Като е приел обжалвания индивидуален административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първостепенният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществено процесуално правило, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение