Решение № 3618 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 600/2010 г.

Решение № 3618 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 600/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Стефан Йорданов Иванов от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Цанков срещу решение № 15146 от 10.12.09 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. д. № 7439/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-2263/13.04.09 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че е нарушена материалноправната разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО, която е изменена /ДВ, бр. 25/2009 г./ и е в сила от 1.06.09 г., а обжалваната заповед му е връчена на 14.04.09 г., т. е. преди изменението. По този довод, наведен и в жалбата до първоинстанционния съд, няма изложени мотиви в обжалваното решение. Допуснато е съществено процесуално нарушение от съда, който е дал ход на делото в с. з. от 26.11.09 г. и не е уважил молбата за отлагане, с което е лишил жалбоподателя от право на адвокатска защита. Неправилен е и изводът на съда във връзка с наведените доводи за допуснати съществени нарушения при издаването на заповедта от министъра на вътрешните работи. Претендира се отмяна на решението като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, Трето отделение е била Заповед № К-2263/13.04.09 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на главен инспектор Стефан Йорданов Иванов, началник на сектор в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория В на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта - 14.04.2009 г. За да отхвърли жалбата, Върховния административен съд, Трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /нова - ДВ, бр. 69/2008 г./, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта. Не се спори, че посочената законова предпоставка в случая е налице. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че административният орган се е позовал на правна норма, която не е била действаща към момента на връчването на заповедта. Правилно е приложена нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ, бр. 102 от 2008 г./ в редакцията й към 13.04.09 г. Не е налице и нарушение на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР. Законодателят е предвидил това като възможност, а не като задължение. Обсъдени са доводите, наведени в жалбата за допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед, а именно за нарушаване правото на страната да се запознае със събраните в административното производство доказателства и по-конкретно справката за осигурителен стаж. Съдът е посочил, че този документ не е оспорен от жалбоподателя. Не се оспорва и отразения в нея осигурителен стаж в МВР, поради което следва да се приеме, че административният орган вярно е установил относимите към спора факти и нарушението не е съществено. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато от съда твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на адвокатска защита на жалбоподателя. В с. з. на 26.11.09 г. жалбоподателят се е явил лично. Била е подадена молба от адв. Пламен Цанков - пълномощник на жалбоподателя за отлагане на делото, поради внезапното му заболяване с приложено към нея медицинско удостоверение, издадено от МВР - Медицински институт, с което се удостоверява, че същият е на лечение в Клиника по хирургия. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК, според която, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая са били представени доказателства само за това, че пълномощникът на страната не може да се яви в с. з. Жалбоподателят се е явил лично. Не е налице и неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ, бр. 102 от 2008 г./ в редакцията й към 13.04.09 г., според която държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Административният орган, издал обжалваната заповед, не се е позовал на новата редакция на посочената правна норма, обн. ДВ, бр. 25 от 2009 г. в сила от 1.06.09 г., както неправилно се твърди от касатора. Изменението е свързано с приемането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.09 г. в сила от 1.06.09 г., с § 5 от ПЗР на който се отменя Закона за изпълнение на наказанията. Във връзка с това, в текста на чл. 69, ал. 2 от КСО вместо Закона за изпълнение на наказанията е посочено Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В мотивите на обжалваното решение е обсъден този довод на жалбоподателя на стр. 3, както е посочено и по-горе. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като отправянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР не е задължително, а е предвидено като възможност. В текста е посочено, че органите по чл. 268а от ППЗМВР могат да правят предложение, но това не им е вменено като задължение. Незапознаването на жалбоподателя със справката за осигурителен стаж в хода на административното производство не е съществено нарушение, доколкото жалбоподателят не оспорва, че действително има 26 години осигурителен стаж в МВР. С оглед на изложеното, настоящият Петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,