Решение № 7273 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 204203676, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Твърдишки проход" 23, ет. 7, ап. 26 (съдебен адрес: гр. София, ул. "Кораб планина" №8-10, ет. 2) чрез адв. Андонова против Решение №8152/27.02.2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №10488/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт №Р-22221024005348-091-001/13.06.2025 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП – Пловдив, в оспорената и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София с Решение №1073/28.08.2025 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА в оспорената му част и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, посочени в списъците по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Крайчев, преупълномощен от адв. Андонова.

Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Арнаудова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК.

Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорената пред АССГ част от РА са установени на "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД задължения за ДДС в размер на 209 402.48 лв. и лихви - 54 544.91 лв. в резултат на: 1.) начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗДДС по непризнати ВОД и 2) непризнато право на данъчен кредит в размер на 100 лв. на основание по фактура №247/19.10.2023 г. от „АУТО ТАМИ 2017“ ЕООД. Задълженията са установени за данъчните периоди (д. п.) м. октомври, м. ноември и м. декември 2020 г., м. март и април 2022 г., от м. март до м. юни 2023 г., м. октомври 2023 г., м. януари, м. февруари и м. март 2024 г.

АССГ правилно приема, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма след надлежно възложена от компетентен орган ревизия. Този негов извод е в съответствие с Тълкувателно решение №3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело №2/2024 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС.

Съдът обосновава изводи за това, че данъчните задължения са установени с РА в съответствие с приложимите материалноправни норми. Позовавайки се на приетата по делото ССЕ, приема, че по част от фактурите не са представени международни товарителници, а по друга част представените такива са непълни или нечетливи, или с липсващи реквизити. Приема за правилен изводът на приходните органи, че коригиращата VIES декларация за м. януари 2024 г. е подадена след срока по чл. 104, ал. 3 ДОПК.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1. За д. п. м. октомври и м. ноември 2020 г. декларираните от дружеството резултати са коригирани след начисляване на ДДС в размер на 4 768.31 лв. за всеки един период в резултат на непризнати ВОД към COOP GRENIER COOPERATIF DE L’ALBIGEOIS, FR03441067048 по фактура №284/07.10.2020 г. и по фактура №317/13.11.2020 г. Според констатациите в РД на стр. 33 и според решението на решаващия орган (стр. 4) след проверка на представените от ревизираното дружество оригинални документи – транспортни документи и счетоводни документи, приходните органи приемат, че то разполага с транспортни документи, в които като превозвач е вписано френското дружество SAS ED-TRANS, FR83453080848, но ВОД не са признати на основание чл. 7, ал. 1 ЗДДС с мотива, че получателят на доставките е дерегистриран считано от 01.07.2020 г.

Представеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство доказателство за направени вписвания в търговския и фирмен регистър по партидата на COOP GRENIER COOPERATIF DE L’ALBIGEOIS, предоставено от Канцеларията на Търговския съд в Алби, установява, че на 30.11.2020 г. е вписано сливане чрез поглъщане с обратна сила от 01.07.2020 г. Това доказателство, както и кореспонденцията между българското и френското дружество потвърждават, че дерегистрацията на френското дружество е направена на 30.11.2020 г. с обратна сила към 01.07.2020 г. във връзка с посоченото сливане чрез поглъщане.

При така установените факти основателен е доводът на касационния жалбоподател, че към датите на доставките (07.10.2020 г. и 13.11.2020 г.) проверката относно валидността на идентификационния номер на получателя не е показвала невалидност на този номер. Основателно е и позоваването му на Решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona. Според т. 64 и 65 от това решение противоречи на принципа на пропорционалност продавачът да бъде считан за задължен по ДДС с единствения довод, че е станало ретроактивно заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя. Освобождаването на вътреобщностна доставка не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка.

С оглед изложеното, РА неправилно е потвърден от първостепенния съд в частта му на извършените с него корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати в д. п. м. октомври, м. ноември и м. декември 2020 г. и установените с него задължения за внасяне на ДДС и лихви, както и намаляване на ДДС за възстановяване, в резултат на начислен данък във връзка с непризнати ВОД по фактура №284/07.10.2020 г. и по фактура №317/13.11.2020 г.

Оспореното първоинстанционно решение е неправилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установеното с него задължение за ДДС за внасяне в размер на 46 693.10 лв. и лихви – 8 457.89 лв. за д. п. м. януари 2024 г. в резултат на непризнати ВОД към гръцкото дружество BOULIAS, EL801077248 по описаните на стр. 60 от РД фактури за доставки на пшеница. ВОД не са признати с единствения мотив, че "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е подало заедно със справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 за д. п. м. януари 2024 г. и VIES-декларация за тези доставки.

Приходните органи не оспорват, че "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е получило плащания от BOULIAS във връзка с доставките, че гръцкото дружество е декларирало ВОП, както и че стоката е транспортирана до Гърция и получена от BOULIAS, обстоятелство, доказано с представените международни товарителници (ЧМР) с превозвач „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД.

Безспорно е установено също така, че за д. п. м. януари 2024 г. "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД подава справка - декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС на 08.02.2024 г., в която декларира и процесните ВОД към BOULIAS (ДО на ВОД – 241 243.81 г.). В дневника са продажбите са включени ВОД с получатели BOULIAS и AXEREAL CROATIA D.O.O., HR485025552270, но в подадената VIES-декларация е деклариран само ВОД към хърватското дружество и не са декларирани ВОД към гръцкото дружество. През м. април 2024 г. жалбоподателят уведомява приходните органи за причината поради която не е подадена VIES-декларация за тези доставки заедно със справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 за д. п. м. януари 2024 г., а именно – техническа грешка при работа със софтуерния продукт. Заявява искане да бъде поправен този пропуск, като представя коригираща VIES-декларация за д. п. м. януари, в която са включени и доставките към BOULIAS. Тъй като от страна на НАП не е приета тази коригираща декларация, през м. юли 2024 г. "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД подава нова коригираща VIES-декларация.

При тези факти неправилно приходните органи и АССГ приемат, че ВОД към BOULIAS не следва да бъдат признати на основание чл. 7, ал. 5, т. 1 ЗДДС. Според цитираната разпоредба не е налице ВОД, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите. В случая доставчикът е обосновал причината за допуснатата техническа грешка.

По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно в частта му, в която е потвърден РА, установяващ задължение за внасяне на ДДС в размер на 46 693.10 лв. и лихви – 8 457.89 лв. за д. п. м. януари 2024 г. в резултат на непризнати ВОД към гръцкото дружество BOULIAS ДДС.

Отделно от това следва да се посочи, че за д. п. м. януари 2024 г. е деклариран от жалбоподателя ДДС за възстановяване в размер на 13 049.32 лв. и започва процедура по приспадане, която приключва през м. март. При дължим ДДС по ВОД към гръцкото дружество в размер на 46 684.10 лв. върху ДО размер на 233 420.49 лв. и признато право на данъчен кредит в размер на 21 153.67 лв., така както е декларирано, резултатът за периода би следвало да е ДДС за внасяне в размер на 33 634.78 лв., а не 46 693.10 лв.

Във връзка с останалите фактури за ВОД от страна на жалбоподателя са представени документи, доказващи тези доставки, за част от тях, а за друга част такива не са представени.

Доказани са ВОД по всички фактури с получател FERT-TRADERO SRL, ID №RO36311121 с предмет торове (NPK). Превозът е за сметка на получателя и е осъществен от трети лица. Затова е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. а) ППЗДДС, според която за доказване на ВОД следва да бъдат представени документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не се прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), а именно - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

Фактура 774/22.03.2023 г. с получател FERT-TRADERO SRL, ID №RO36311121 е за доставка на стоката - 162 NPK 8:20:30 in bigbegs, условие на доставката по ИНКОТЕРМС - FCA – Плевен. Условието на доставтката е franco carrier - без разходи по пренасяне (посочва се отправната точка). Транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя. Представена е заявка за транспорт от 13.03.2023 г. от FERT-TRADERO SRL до SCAN TIM SRL за транспорт от Плевен, Индустриална зона до получател NPK NUTRI SRL, с условие на доставката по ИНКОТЕРМС - CPT TARGU SECUIESC,JUD. COVASNA (превоз, платен до местонахождението на получателя NPK NUTRI SRL), с автомобил OT04EVP/0T05MPL. Същият автомобил е посочен и в международната товарителницата (ЧМР) с превозвач SC VIRUTEX SRL. Представена е и фактура за транспорт №0746/22.03.2023 г., издадена на FERT-TRADERO SRL от SCAN TIM SRL.

Международната товарителница съдържа подписи и печати на дружествата изпращач - "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и превозвач - SC VIRUTEX SRL, номерата на автомобила, които могат да се разчетат, вид на стоката и количество, съответстващи на фактурата, подпис, и печат на получателя NPK NUTRI SRL.

Същите доказателства са представени и във връзка с фактура №775/22.03.2023 г. с получател FERT-TRADERO SRL за доставка на същата стока, но различно количество, със същите условия на доставка с превоз, платен от FERT-TRADERO SRL на SCAN TIM SRL по фактура №0755/24.03.2023 г. и заявка за транспорт от 14.03.2023 г. от Плевен, Индустриална зона до местонахождението на получателя MERCALI SRL в Румъния с транспортните средства, посочени в товарителницата. ЧМР съдържа подписи и печати на изпращача - "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, превозвача – „МОТО-ТРЕЙД-ВРАЦА“ ЕООД и на получателя - MERCALI SRL, удостоверяващ получаването на стоката на 16.03.2023 г., така както същата е описана в товарителницата по вид и количество, съответстващи на фактурата.

Към фактура №822/26.05.2023 г. с получател FERT-TRADERO SRL за доставка на 162 NPK 10:26:26 in bigbegs е представена кантарна бележка №1883/26.05.2023 г., издадена от „ХМ“ ООД – Плевен, удостоверяваща натоварването на количеството - торове, посочено във фактурата, на посочената дата от складовата му база в Плевен на автомобилите, вписани и в ЧМР, с водач Ц. С.. Кантарната бележка съдържа подпис на Д. М. за „ХМ“ ООД – Плевен и печат на дружеството, както и подпис на шофьора - Ц. С.. Заявката за транспорт от 25.05.2023 г. и фактурата за транспортната услуга са доказват възлагането му от FERT-TRADERO SRL на KARIM SPEDITION LOGISTIC SRL. ЧМР съдържа подписи и печати на изпращач - "АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и превозвач – „КОЖУХАРСКИ“ ЕООД, както и подпис и печат на получателя FERT-TRADERO SRL, удостоверяващ получаването на стоката във VINGA на 30.05.2023 г.

Освен ЧМР е представено и писмено потвърждение за получаване на стоката със съдържанието по чл. 45, т. 2, б. а) ППЗДДС, независимо от това, че в този текст от правилника транспортният документ и писмено потвърждение от получателя са предвидени в условията на алтернативност. Водачът на автомобила Ц. С. е удостоверил с подписа си в писменото потвърждение предаването на стоката.

Същите документи като описаните във връзка с фактура №822/26.05.2023 г. са представени и за доказването на ВОД по останалите фактури с получател FERT-TRADERO SRL. Към всички тях са представени ЧМР, в чиято клетка 24 е удостоверено с подпис и печат на FERT-TRADERO SRL получаването на стоките във VINGA на съответните дати. Към всички тях са представени и писмени потвърждения с данните по чл. 45, т. 2, б. а) ППЗДДС. Само в ЧМР с получател NPK NUTRI SRL в клетка 24 липсват дата и място на получаване. Само към фактурите с получател FERT-TRADERO SRL, във връзка с които е доказано получаването на стоката от NPK NUTRI SRL и MERCALI SRL, не са представени писмени потвърждения.

Непосочването на дата и място на съставяне в ЧМР с получатели NUTRI SRL и MERCALI SRL, както и липсата на дата и място на получаване в посоченото по-горе ЧМР, не е основание да се приеме, че не е доказана ВОД, при положение, че е доказано предаването на стоките на превозвача. Останалите ВОД са доказани чрез писмените потвърждения и непосочването в някои от ЧМР на дата и място на съставянето им при наличието на всички описани по-горе доказателства, не е основание за непризнаване на ВОД. Неясно защо приходните органи констатират неиздаването на фактури за транспорт от българските превозвачи на изпращача или на получателя, при положение, че е доказано издаването на фактури за транспорт от румънските спедитори към получателя.

Неправилна е преценката на административния съд относно съдържанието и реквизитите на товарителниците. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В чл. 4 от Конвенцията е разписано, че нередовността й не засяга получаването на стоката, нито действието на този договор. Меродавният момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до друга държава членка, т. е фактическото напускане на стоката от границата на страната и преминаването й на територията на друга държава членка, съответно, прехвърлянето на правото на разпореждане като собственик със стоката на получателя на доставката (Решение на СЕС от 27 септември 2007 година по дело C-409/04, Teleos и др., т. 42). Товарителниците заедно с другите документи доказват посочените обстоятелства, а също така и писмените потвърждения.

След като доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на ВОД, ако получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка (т. 67 от цитираното по-горе решение на СЕС по делото Teleos).

Всичко, изложено по-горе е относимо и към доказването на ВОД по фактура №852/30.06.2023 г. с получател AXEREAL CROATIA D.O.O. Представеното ЧМР съдържа данни за датата и мястото на натоварване на стоката, подписи и печати на изпращача и превозвача - MIROSLAVA TRANSPORT I LOGISTIK LTD, данни за номерата на автомобилите и получаване на стоката от AXEREAL CROATIA D.O.O. на 03.07.2023 г., както и място на получаването.

По тези мотиви РА неправилно е потвърден от първостепенния съд в следните части: 1) на извършените с него корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати в д. п. м. октомври, м. ноември и м. декември 2020 г. и установените с него задължения за внасяне на ДДС и лихви, както и намаляване на ДДС за възстановяване, в резултат на начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД по фактура №284/07.10.2020 г. и по фактура №317/13.11.2020 г.; 2.) на установените задължение за внасяне на ДДС и лихви за д. п. м. януари 2024 г. в резултат на непризнати ВОД към гръцкото дружество BOULIAS; 3.) на установените задължения за ДДС и лихви в данъчните периоди м. март, м. май и м. юни 2023 г. в резултат на непризнати ВОД по фактури към FERT-TRADERO SRL и по фактура №852/30.06.2023 г. с получател AXEREAL CROATIA D.O.O. В тази част решението следва да се отмени като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Решението на АССГ е правилно в останалата му част, потвърждаващо РА, установяващ задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнати ВОД.

Към фактурите с получател COOP SCA LIN 2000 е представено ЧМР от 16.02.2024 г., в което е вписан друг получател – OMNISEM, а вместо изпращача в клетка 22 е положен печат на друго българско дружество „АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ – Ямбол, както и ЧМР от 13.02.2024 г., в което също е вписан получател OMNISEM. Третото ЧМР е напълно нечетливо. По тези причини правилно АССГ и приходните органи приемат, че ВОД по тези фактури не са доказани. Към фактура №525/01.03.2022 г. с получател SAS ID Grain и към фактура №530/04.03.2022 г. с получател AVEVE VEEVOEDING са представени ЧМР с непопълнени данни за превозвач, номера на автомобилите, получател. Към останалите процесни фактури липсват доказателства по чл. 45, т. 2 ППЗДДС.

Правилно е потвърден РА и в частта му на установените задължения за ДДС в размер на 100 лв. и лихва за данъчния период м. октомври 2023 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура №247/19.10.2023 г. от АУТО ТАМИ 2017 ЕООД, поради непредставени доказателства от страна на ревизираното дружество във връзка с доставката.

Разноски: На основание чл. 161 ДОПК на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Жалбоподателят претендира и доказва разноски за производството пред АССГ в размер на 9 220.92 евро, а за производството пред ВАС – 8 869.20 евро (общо 18 090.12 евро). Ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 769.53 евро за всяка инстанция.

Според чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция към момента на постановяването на решението по съществото на спора – ДВ, бр. 17/2026 г., размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

При материален интерес в размер на 263 947.39 лв. жалбата е уважена в размер на 147 072.17 лв., с оглед на което на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10 079.86 евро. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 409 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,