Решение № 605 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2009 г.

Решение № 605 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1189 от 27.10.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на решението на Варненския окръжен съд, постановено под № 498 на 15.05.2008 г. по в. гр. дело № 444/2004 г., с което е оставено в сила решение на Варненския районен съд от 5.01.2004 г. по гр. дело № 4258/2002 г. за отхвърляне иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от Г. К. В. /П./ ЕГН xxxxxxxxxx от гр. С., ул. "Т." № 1, ет. 1, ап. 3 срещу В. К. В. от гр. В., м. "Св. К.", ул. "1-ва" № 175 за установяване правото й на собственост по наследяване върху % ид. част от имот пл. № 1253 по КП "Тр." от 1956 г., находящ се в м. "В." с площ от 3 319 кв. м., при граници: ПИ № № 1506, 1508 и дере, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК и отхвърляне същия иск на Г. К. В. /П./ ЕГН xxxxxxxxxx от гр. С., ул. "Т." № 1, ет. 1, ап. 3 срещу Г. Д. П., конст. с. гр. В., ул. "Ж. в." № 33, ет. 5 за установяване правото й на собственост по наследяване върху % ид. част от имот пл. № 1253 по КП "Тр." от 1956 г., находящ се в м. "В." с площ от 3 319 кв. м., при граници: ПИ № № 1506, 1508 и дере, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Недоволен от решението е касаторът Г. К. В. - П. от гр. С., представляван от адвокат К. В. И. от АК - В., която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и липса на обоснованост относно приложението на чл. 37 и чл. 55 ЗН - излага съображения по съществото на спора. Процесуалният представител адвокат А. Д. В. от С. адвокатска колегия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация В. К. В. чрез адвокат П. С. С. от Варненската адвокатска колегия заявява становище за неоснователност. Допълнително съображения излага в писмена защита. Претендира на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за направените разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар, които не следва да се обсъждат тъй като липсва списък на такива съгласно чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за безспорно, че с констативен нотариален акт № 151, том V., нотариално дело № 3426/1998 г. В. К. В. е признат за собственик на процесния имот, в което производство се е легитимирал като единствен наследник на праводателите на страните по спора, но по закон, а не упражнявайки правата си по завещанията от двамата родители с обявяването им през 2003 г. Взето е предвид, че на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 48 ЗН приемането на наследството, включително и по завещание, има действие от момента на откриване на наследството, т.е. от момента на смъртта на завещателите през 1993 г. и 1996 г. съгласно чл. 1 ЗН. Отчетено е, че успешно проведените искове по чл. 30 ЗН и постановените решения за възстановяване запазената част на ищцата нямат обратно действие, поради което и съсобственост между нея и ответника е могла да възникне само ако процесния имот е бил в патримониума на последния към датата на влизането в сила, а като аргумент от чл. 37 ЗН - в случая не са въведени отменителни искове срещу приобретателите на отчуждените от бенефициера по завещанието имоти. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл. 188 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съобразено е процесуалното поведение на страните и доказателствената тежест е разпределена правилно с оглед предвиждането на чл. 127 ГПК (отм.). С определение № 6 от 27.01.2009 г., постановено по гр. дело № 6/2009 г. състав на I гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал делото на въззивния съд с оглед правомощията му по чл. 285, ал. 1 ГПК за привеждане касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпило е изложение вх. № 11192 от 3.04.2009 г., с което се въвеждат като основания за допустимост на касационното обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - приложени са съдебни решения на въззивен съд, Върховен съд и Върховен касационен съд. Приложените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка: Решение № 92 от 18.07.2005 г. по гр. дело № 592/2003 г. на В. окръжен съд няма данни да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява; Решение на В. районен съд от 11.06.2003 г. по гр. дело № 1765/2002 г. е постановено в първа фаза по допускане на делбата; С решение на Върховния касационен съд № 496 от 14.06.2007 г. по гр. дело № 1378/2005 г. на I гражданско отделение е оставено в сила решение от 31.10.2005 г. по гр. възз. дело № 1382/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 6.07.2005 г. по гр. дело № 2003/2004 г. на Варненския районен съд и е постановено ново за уважаване иска на Г. К. В. срещу В. К. В. по чл. 30, ал. 1 ЗН и е възстановена запазената й част от наследството на бащата К. В. П. като е намалено завещателното разпореждане от 20.07.1992 г. в полза на В. К. В., до размер на % идеална част; Решение № 254 от 31.05.1996 г. по гр. дело № 935/1995 г. на I гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл. 27, чл. 50 ЗН и § 9 ЗИД на ЗН, а Решение № 582 от 20.07.2004 г. по гр. дело № 168/2004 г. на I гражданско отделение на Върховния касационен съд е съобразено от въззивната инстанция /и цитирано в обжалвания съдебен акт/ относно прилагането на чл. 30, ал. 1 и чл. 37 ЗН. Тъй като не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК Теодора Нинова В случая има подадена искова молба, съобразена с чл. 98 и чл. 99 ГПК: индивидуализиране на спорния предмет с посочване на 1. основанието, ("обстоятелствата, на които се основава искът"), обхващащо фактите, от които се претендира материално субективно право и 2. петитум, искане заедно с вида на търсената защита, който определя границите на решаващата дейност на съда. Предметът на делото е спорното материално субективно право, което е предмет на предпроцесуалния правен спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Съобразно с диспозитивното начало предметът на делото се определя от ищеца - нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някаква промяна, т.е. ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Белезите, които индивидуализират субективното право, а с това и предмета на делото са: правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Според съдебния исков процес с искът е предявено пред съда искане да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, което представлява едностранно изявление с двояк характер: то съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва отношенията си с ответника и затова е изявление за знание относно действителното правно положение така, както го вижда ищецът. А като волеизявление искът може да бъде валиден или невалиден, допустим или недопустим иск. За да се учреди исковият процес, достатъчно е искът да е допустим, т.е. да е процесуално валиден. Правото на иск е правомощие чрез иск да се задължи съдът да разреши конкретен граждански спор, посочен в иска. Възникването и съществуването на това правомощие зависи от процесуалните предпоставки, т. е. от допустимостта на иска. Условие за да възникне правото на иск е интерес от търсената с иска защита и принадлежността на това право. Въззивният съд не е съобразил, че законът предвижда и специален иск за наследство - чл. 84 ГПК (отм.), възпроизведен в чл. 110 ГПК, действащ понастоящем, чиито белези и характеристики са разработени и в правната доктрина още при влизането на Закона за наследството в сила. Налице е нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не е било служебно отстранено от въззивния съд като инстанция по съществото на спора. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди накърняване правото на наследник от страна на друг сънаследник чрез извършване на разпоредителни действия с процесния имот като част от наследствената маса, което сочи на иск за наследство по смисъла на споменатите норми, а петитумът е формулиран като установителен иск за собственост. Окръжният съд не е съобразил наличието на специалния иск за наследство, регламентиран като самостоятелен институт и способ за защита правата на наследника срещу трети лица както и срещу други сънаследници, които оспорват тези права или с действията си ги накърняват. Като е разгледал спора при липсата на достатъчно данни, даващи основание за еднозначната правна квалификация на иска, с който е бил сезиран, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.