Решение № 1087 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2018 г.

Решение № 1087 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Пещера против решение № 68/15.02.2018 г. постановено по адм. дело № 963/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АСП), с което са отменени чл. 95, ал. 3, чл. 104, ал. 3 и чл. 113, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет – Пещера (Наредбата). В касационната си жалба, Общински съвет – Пещера(ОбС), представляван от председателя д-р Лепарова, поддържа възражение за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи спрямо установените по делото факти. Основните доводи изложени в касационната жалба са свързани със спазване на процедурата по приемане на наредбата, както и с правомощията на ОбС да приемат наредби с които да решават самостоятелно въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компететност. Ответната страна – прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик, не взема отношение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е формирал правилни изводи, съответстващи на чл. 2 ЗНА и предвидения реда за събиране на публичните и частни вземания, установен в ЗМДТ. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба за допустима. Подадена е в срок от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. По основателността на жалбата, съдът приема следното: Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред АС-Пазарджик е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу разпоредбите на чл. 95, ал. 3, чл. 104, ал. 3 и чл. 113, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 95, ал. 3 от Наредбата: "Не се допускат до участие в търга кандидати, които са неизправна страна по договор сключен с общината. Съгласно чл. 104, ал. 3, от Наредбата: "Не се допускат до участие в търга кандидатите, които са неизправна страна по договор, сключен с общината, като същото се доказва с удостоверение издадено от общината. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 7 "Не се допускат до участие в конкурса кандидатите, заявленията (офертите) на които: не съдържат удостоверение от общината за липсата на задължения и ал. 2 "Не се допускат до участие в конкурса кандидатите, които са неизправна страна по договор, сключен с общината. Протестът на прокурора е аргументиран с установено противоречие на протестираните норми с чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и чл. 4 от ЗМДТ и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. С решението на АС-Пазарджик, протестът е приет за основателен, поради установено допуснато противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 4 от АПК. По отношение съответствието на цитираните текстове от Наредбата с материалноправните разпоредби от по-висока степен, АС Пазарджик е приел, че същите са в противоречие с установения ред за събиране на дължими задължения (местни такси), уреден в ЗМДТ. Приел е, че тъй като с оспорените разпоредби от Наредбата е уреден ред за събиране на общински вземания от правните субекти по начин, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред, то така се налагали ограничения, целящи събираемост на общинските вземания за местни данъци и такси. Приел е също така, че оспорените разпоредби от Наредбата, са в противоречие и с чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, доколкото с предвидените в тях изисквания към субектите, се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол, които не са необходими за постигане на целите на закона. Въведените изисквания за участие в публични търгове или конкурси на територията на община Пещера ограничавали кръга на лицата, които могат да участват в тях, като е въведена административна пречка за участие на лица, които имат каквито и да е парични задължения към общината. Това ограничение е преценено като форма на ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол и надвишаващи обществено оправданите граници по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД. Прието е, че по този начин се въвеждат тежести, които не са необходими за постигане на законовите цели. Отделно от това е прието, че оспорените текстове са приети като нарушаващи чл. 19, ал. 1 от Конституцията, тъй като създават предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да участват в провежданите в община Благоевград публични търгове и публично оповестени конкурси. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя установеното от АС-Пазарджик нарушение на материалния закон, дали основание за отмяна на спорните разпоредби. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. В резултат на извършената цялостна и задълбочена проверка по чл. 168 от АПК, съдът законосъобразно е отменил оспорените разпоредби на чл. 95, ал. 3, чл. 104, ал. 3 и чл. 113, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Пещера, приета с решение № 673/28.02.2011 година на Общински съвет Пещера, взето с протокол № 63, изменена и допълнена с Решение № 319/27.02.2013 година на Общински съвет Пещера, взето с протокол № 20. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда, че анализът на визираните разпоредби установява въвеждането на ограничение на кръга от лицата, които могат да участват в търгове или конкурси, като са облагодетелствани тези заявители, които нямат задължения към община Пещера. Чрез поставянето на изискването като задължителност за участие в търгове или конкурси кандидатите да са изправна страна по договори, сключени в общината, тоест - да нямат задължения към община Пещера, общинският съвет урежда начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не съответства на регламентирания от ЗМДТ ред. Поради това, се налага идентичен на изведения от страна на съда извод, че така приетите разпоредби водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност, в противоречие с нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Съгласно сочената разпоредба, административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, обезпечаването и събирането им е регламентирано със специален ред по ДОПК, поради което поставеното от органа на местното самоуправление изискване за липса на парични задължения към общината, като условие за участие в търг или конкурс, е извън допустимите граници. Прието е също така, че още по- малко ОбС е в правомощието си да въвежда административни ограничения в посочения смисъл за лицата, имащи задължения към общината от гражданскоправен характер, доколкото при формулирането на двата оспорени текста, не е направено разграничение дори дали това се отнася само до наличието на публичноправни задължения, или и частноправни такива. Правилно съдът приема, че чрез приемане на оспорените разпоредби е бил нарушен и чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, съобразно който, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а с оглед ал. 2 от същия законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. с приетите текстове се създава предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга на лицата, имащи право да участват в търг или конкурс за сключване на сделки за управление или разпореждане с имот - общинска собственост. Освен това на лице е и противоречие на оспорените разпоредби и с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В противоречие с нормата на чл. 76, ал. 3 от АПК, с оспорените разпоредби всъщност се създава уредба, която не е уредена в по-високия по степен нормативен акт. С оглед правилността на правните изводи на АСП по отношение наличието на основание по чл. 146, т. 3 от АПК, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,