Решение № 7781 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2013 г.

Решение № 7781 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 6395 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 9891/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2001007018/16.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1867/21.10.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която за "Мид" ООД, гр. Перник са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. по фактури, издадени от "Мексойл" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на спорните доставки. Намира, че не е установена разполагаемостта на стоката и възможността на прекия доставчик да съхранява и транспортира горивото до получателя. Сочи, че представените приемо - предавателни протоколи не удостоверяват факта на прехвърляне на собствеността върху стоката, тъй като в тях не е уточнено мястото на предаване и идентификацията на лицата, които са ги подписали. Навежда довода, че при липса на конкретизация на мястото на предаване, не би могло да се изгради еднозначен извод, че протоколите са свързани със спорните фактури, както и с представените пътни листи и товарителници. Твърди, че ревизираното лице не е представило категорични доказателства за наличието на лицензиран данъчен склад за съхраняване на горивата от доставчика, както и за издадени разрешения за превоз на опасни товари. Излага, че не са представени и декларации за съответствие към всяка фактура, а заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и събраните гласни доказателства не опровергават изводите на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки. В тези насоки излага конкретни и подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на атакувания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Мид" ООД, гр. Перник, чрез процесуални представители, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност. Представя декларации за съответствие на качеството на течните горива, като по същество моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София е отменил Ревизионен акт (РА) № 2001007018/16.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1867/21.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която на "Мид" ООД, гр. Перник е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. по фактури, издадени от "Мексойл" ЕООД, с предмет на доставката - "горива". За да обоснове преценката си за основателност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и липса на съществени процесуални нарушения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, решаващият състав е преценил, че изводите на органа по приходите за нереалност на процесните доставки са необосновани и изведени в противоречие с материалния закон. След преценка на твърденията и становищата на страните, съдът е приел, че между тях е безспорно, че към датите на издаване на спорните фактури както доставчикът, така и получателят са регистрирани по ЗДДС, фактурите са осчетоводени и включени в дневниците за покупки и продажби, както и в справките - декларации по ЗДДС в съответните периоди, като начисленият по тях ДДС е внесен в бюджета. Решаващият състав е преценил, че спорът се концентрира върху реалността на процесните доставки, с оглед на което е изследвал представените приемо - предавателни протоколи за всяка доставка, осъществените счетоводни операции, извършените впоследствие със стоката облагаеми доставки, ресурсната, материална и техническа обезпеченост на доставчика. В тази връзка по делото са проведени ССчЕ и СТЕ, заключенията по които не са оспорени от страните и са кредитирани от съда като обективни и компетентно дадени, подкрепящи се от останалите събрани доказателства. Въз основа на констатациите на експертите съдът е приел, че горивата по фактурите съответстват по вид и количество на заприходените от ревизираното лице в сметка 304 стоки, при съответствие на нейното начално и крайно салдо. Стоките по фактурите кореспондират по вид и количество на горивата, предмет на последващи продажби, осъществени от "Мид" ООД. Стоките са предадени с представените двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, като продажната цена е заплатена по банков път и в брой, за което са издадени касови бележки. Посочил е, че извършеното плащане по всяка фактура е отразено в счетоводството на получателя, а горивото е заприходено от доставчика преди извършването на осчетоводените спорни доставки. "Мексойл" ЕООД е заплатило по банов път дължимия акциз преди доставяне на горивото, като е представило акцизни декларации, митнически декларации, ЧМР- международни товарителници, хронологични справки за фирмите - доставчици на транспортни услуги, фискални отчети и банкови извлечения. Съдът е обсъдил и представените складови разписки, пътни листи и товарителници, както и приложените справки от фискалната система на бензиностанцията на ревизираното лице, която отчита всяка осъществена продажба на горива. Констатирал е, че отразените данни в сметка 304 за налично и продадено гориво съответстват на отразените в месечната фискална система продажби. През процесните данъчни периоди ревизираното лице е разполагало с два броя цистерни и два броя правоспособни водачи за извършване на превоз на опасни товари - АДР свидетелство, като и двамата шофьори са били в трудови правоотношения с " Мид" ООД. Решаващият състав е приел, че доставчикът "Мексойл" ЕООД е вносител на гориво от Гърция, като при вноса са издадени акцизна декларация, митническа декларация, заверена от агенция "Митници", фактура от доставчика "Мамидойл Джетойл", заявка за товарене на горива, сертификат за качество на стоките, товарителница за извършения превоз, разрешение за получаване на акцизна стока и удостоверение за платен по банков път обезпечен акциз. Полученото при вноса гориво е заприходено от "Мексойл" ЕООД по дебит с-ка 304- стоки, дебит сметка - 4531 - ДДС на покупки, дебит с-ка 400 - доставчици, дебит по сметка 500 - каса в лева. Спорните доставки също са осчетоводени от доставчика, като е отразен приход по сметка 701 и с-ка 4532 - ДДС на продажбите. Съдът е приел, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е разполагало с 5 броя подземни резервоари с обща вместимост от 120 799 литра, един надземен резервоар с вместимост 33 783 литра, ремарке "Крол - снет" АДР, резервоар с вместимост 12 810 литра, ремарке "Лаг-резервоар" с вместимост 13514 литра и скания - цистерна с вместимост 25 675 литра. Общата вместимост на резервоарите е 224189 литра, а общото количество на горивото по спорните доставки в период от четири месеца е 194 020.65 литра при месечна наличност за ревизирания период в диапазон 49212.58 до 213 563.744 литра. Въз основа на събраните гласни доказателства, ценени като непротиворечиви, последователни и обективни, съдът е приел, че горивото е предадено на получателя в базата на доставчика в "Овча купел - 2", като броячът в камините е установявал количеството на закупеното гориво, за което е осъществявана двойна проверка, тъй като самите резервоари също са тарирани. Обсъдил е обстоятелството, че всички бензиноколонки на бензиностанцията, стопанисвана от "Мид" ООД, са свързани с фискалната система и докато не се заплати горивото не може пистолетът на колонката да се използва отново за зареждане на друго превозно средство. При тази фактическа установеност решаващият състав е преценил, че доставчикът е разполагал с ресурсна, кадрова и техническа обезпеченост да осъществи спорните доставки. Посочил е, че приемо- предавателните протоколи, стоковите разписки и извършените впоследствие облагаеми доставки с горивото обосновават извод, че то е предадено от доставчика на получателя, респективно- че е прехвърлено правото на собственост върху него. В обобщение, съдът е приел за доказано реалното осъществяване на коментираните доставки, поради което и предвид наличието на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е достигнал до заключението, че с оспорения РА незаконосъобразно е отказано неговото признаването. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Неоснователен е доводът на касатора във връзка с неустановеността на лицето, заверило с гриф "вярно с оригинала" представените в хода на ревизионното производство доказателства. След като органите по приходите не са събрали своевременно данни за това, нито са изискали оригиналите на приложените заверени копия, то оспорването им едва в касационната инстанция не би могло да бъде основание същите да се игнорират като доказателства по делото или да не се зачете присъщата им доказателствена сила. Настоящият състав не споделя доводите на касатора, обосноваващи тезата му за неустановеност на реалността на спорните доставки поради липса на доказателства за разполагаемостта на стоката от прекия доставчик и възможността му да съхранява и транспортира стоката до получателя. От представените доказателства за заплатен от доставчика акциз на стоката и издадените разрешения от началника на Митница Столична е видно, че "Мексойл" ЕООД е внесъл гориво от Гърция като нерегистриран търговец по смисъла на приложимата редакция на чл. 4, т. 29 от ЗАДС. Същият, в съответствие с чл. 68, ал. 3 от ЗАДС, е заплатил дължимия акциз за горивата преди тяхното получаване на територията на страната и именно в качеството си на нерегистриран търговец е бил оправомощен да получи конкретно количество акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз при предвидените в специалния закон условия. Те изключват необходимостта от наличие на данъчен склад, както и складиране или изпращането на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз - арг. от чл. 4, т. 29 от ЗАДС, поради което ирелевантната за установяването на материалната обезпеченост на доставчика е сочената от касатора липса на доказателства за издадена лицензия на склад на доставчика. Определящи за конретизацията на местоположението на обекта, в който вносителят е получил внесеното гориво, са вписванията в представените разрешения от Началника на Митница - София, които съобразно чл. 58а, ал. 2, т. 4 от ЗАДС в приложимата редакция се издават въз основа на направено искане за конкретна доставка на акцизни стоки, уточнено местонахождението на обекта, в който ще се получават стоките от вносителя и представен документ за собственост или договор за наем на този обект. След като изпълнението на всички тези изисквания е предпоствка за издаване на коментираните разрешения и в тях като място на доставката е посочено - гр. София, "Овча купел-2", база Оранжерия, то обоснован и в унисон със събраните гласни доказателства е изводът на съда, че това е и мястото, на което горивото е внесено и предадено на "Мид" ООД. За установяване на фактите на предаването са съставени приемо- предавателни протоколи, чиято формална доказателствена сила е подкрепена от подробно обсъдените от съда относими доказателства и не е опровергана от неконкретизирането на качеството на лицата, положили подписи от името на търговците. Това е така, тъй като приложимата спрямо търговските сделки разпоредба на чл. 301 от ТЗ презумира представителната власт на всяко лице, действащо от името на търговеца до момента на неговото изрично противопоставяне и след като това не е сторено, то правилно е прието, че протоколите обективират волеизявления на доставчика и на получателя за предаване и приемане на горивата. По аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД с настъпването на тези релевантни факти правото на собственост върху горивото се е транслирало в предприятието на получателя, респективно - обективно са се осъществили доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Този извод не се променя от посочените от касатора липсващи реквизити в представените товарителници и пътни листи, които сами по себе си не биха могли да обосноват еднозначно заключение, че стоката не е предадена и транспортирана. Съобразно представените доказателства, транспортът на стоката е извършен от получателя, който разполага с техническа обезпеченост за осъществяването му и е в трудови правоотношения с шофьорите, на които са издадени АДР свидетелства за извършване на превоз на опасни товари - л. 361 и 362 по първоинстанционното дело. По аргумент от чл. 43 от Наредба № 40 от 14.04.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, при превоз на такива водачът е длъжен да носи посочените в т. 1-4 документи и транспортно-съпроводителните документи, които се изискват от други нормативни актове. При превоз за собствена сметка, приложима е Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, чийто чл. 18 не предвижда задължение за изготвяне на пътни листове и товарителници. В случая, такива са съставени и се ползват с придадената им от чл. 61 от Закона за автомобилните превози доказателствена сила относно получаването на товара от превозвача. Действително, в хода на първоинстанционното производство не са събрани изискуемите се съобразно чл. 12, ал. 1 - 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол декларации за съответствие към всяка фактура, но те са представени и приети като доказателства в настоящото производство, с оглед на което и предвид гореизложеното следва да се приеме, че спорните доставки са реално извършени. При кумулативната установеност на всички останали елементи от сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, правилен е изводът на съда, че с оспорения РА незаконосъобразно е отказано неговото признаване. Ето защо, като е отменил РА в оспорената му част, административният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски. Тъй като визираната разпоредба предвижда отговорност на насрещната страна само до размера на възнаграждението за един адвокат, то съдът редуцира наполовина заплатената на двамата процесуални представители сума от 10 000 лв., в резултат на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на " Мид" ООД сумата от 5000 лв. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение