Решение № 11305 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Г. Н., гражданин на Афганистан, срещу Решение 14240/25.04.2025 г., постановено по адм. д. 2058/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение 13537/31.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Афганистан, провинция Нангархар. С твърдения, обосноваващи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК с акцент постановяването му в противоречие с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, се претендира отмяна на решението, отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила. Поддържа се, че касаторът е напуснал страната си не за да търси по-добри условия за живот, а поради реална заплаха за свободата си, тъй като произлиза от семейство, което години наред се е борило с талибаните и е подкрепяло властта, която те са свалили. Г. Н. е издирван от сегашната власт, тъй като не споделя възгледите на талибаните. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на съставени в рамките на производството пред тази инстанция справки за ситуацията в Афганистан и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Според фактическите установявания на първостепенния съд при интервюирането си търсещият закрила заявил, че е напуснал Афганистан на 15.06.2024 г., отправяйки се за Иран. Получил виза за посещение в България въз основа на покана на един от братята си, който е сключил брак с българска гражданка. Двукратно (през 2021 г. и около 6 месеца по-късно) е задържан след завземането на властта от талибаните, тъй като при предишното управление е служил в полицията. За освобождаването му съдействали старейшините. Касаторът отрекъл членство в политически партии, наличие на проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната религия, участие в религиозни организации, общност, секта, оказване на насилие спрямо него и/или семейството му, отправяне на заплахи с такава насоченост. При така заявената бежанска история с оглед отсъствието на данни спрямо гражданина на Афганистан да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, първостепенният съд е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ инстанцията по същество приема, че заявителят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Мотивите му се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на оспорващия и събраните доказателства, съобразени са общодостъпни информационни източници. Съдържанието му е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК. Административен съд София-град с право е съобразил, че бежанската история на чужденеца не съдържа данни за съществуване на изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на Г. Н.. Административният орган е ценил твърденията на кандидата за статут за заеманата от него в миналото длъжност, както и за това, че той двукратно е бил задържан от талибаните по тази причина. От значение за преценка на опасността от преследване е продължителният период (от началото на 2022 г. до средата на 2024 г.), когато афганистанският гражданин е работил в строителството и заявява, че не е имал проблеми с властите. Изложеното се подкрепя и от обстоятелството, че му е издадена виза за влизане в Иран. Тези сведения препятстват обосноваване на извод, че спрямо него е било налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не се твърдят и описват действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. Касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При преценката дали са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут настоящата инстанция съобразява информацията, предоставена от Европейската Агенция за убежището, според която може да се заключи, че два основни паралелни вътрешни въоръжени конфликта по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., се провеждат на територията на Афганистан: между фактическото правителство на Талибаните и съпротивата на NRF и AFF; и между талибанското правителство и ISKP. Конфронтациите и инцидентите, свързани с тези конфликти, засягат предимно някои провинции или отделни градове. По отношение на провинциите, в които се случват сблъсъци и инциденти, трябва да се пристъпи към оценка, за да се провери дали останалите критерии по член 15, буква в) от Директивата също са изпълнени кумулативно. Според актуалната информация на Агенцията две въстанически групировки се противопоставят на управлението на Талибаните с въоръжена сила: едната е водена от групи за съпротива, включително NRF и AFF, а другата - от ISKP (ИДИЛ). Тези групи са активни в някои райони, но никоя от тях не е успяла да завладее значителна територия или да формира сериозна заплаха за управлението на талибаните. От значение за спора е втората групировка ISKP ИДИЛ. Нейната дейност традиционно е съсредоточена в Кабул и в източните провинции на страната, по-специално в Кунар и Нангархар, както и в някои северни райони. През 2023 г. и след това нападенията на ISKP са намалели. Тези нападения, които са продължили през 2023 г., са били насочени срещу Талибански служители и не е имало големи нападения срещу хазари или шиити от септември 2023 г., т. е. в последните години ISKP се е преориентирала към нападения предимно срещу талибани и високопоставени държавни служители, както и срещу чуждестранни цели, включително руското посолство, пакистанското посолство и хотел, собственост на китайци, в Кабул. Според данни на Доклада към 12 януари 2024 г. в провинция Нангархар не съществува реална опасност от тежки посегателства. Посегателства с по-висок интензитет се наблюдават в провинциите Бадахшан, Баглан, Кабул, Панджшир и Тахар. Това насилие обаче не достига високо ниво на безогледно насилие според доклада. Следователно е необходимо установяване сред характеристичните особености на кандидата високо ниво на индивидуалните елементи, за да се обоснове субсидиарно нуждата от закрила съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, каквито практически нито се твърдят, нито се установяват. Освен това значителна част от смъртните случаи сред цивилното население в тези провинции се счита за резултат от инциденти, свързани със сигурността, т.е. за косвени жертви на евентуален конфликт. Предвид липсата изобщо на вътрешен конфликт в провинция Нангархар, а още по-малко на ситуация, свързана с безогледно насилие, както и на по-конкретни данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на Г. Н. (която по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), правилно АССГ не е възприел наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. При постановяване на решението е съобразена динамиката на ситуацията в държавата по произход и по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на административния акт, взета е предвид възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Афганистан, с която инстанцията по същество е могла да се снабди. Неоснователен е и касационният довод за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. От постоянната съдебна практика по приложението на чл. 9 ЗУБ следва, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Няма данни по делото за съществуване на такива причини по отношение на кандидата за закрила. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на касатора международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение