Решение № 4811 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2010 г.

Решение № 4811 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рити" АД гр. Сухиндол против решение № 153 от 19.04.2010 г., постановено по адм. д. № 975/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Велико Търново не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК на обжалваното решение, както и по наведените доводи в касационната жалба приема за установено следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна по делото, при което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Рити" АД, със седалище и адрес на управление гр. Сухиндол против Заповед № 561 от 27.11.2009 г. на Директора на РИОСВ Велико Търново, с която е наредено преустановяване експлоатацията на Депо за опасни отпадъци - "Хвостохранилище за опасни отпадъци на "Рити" АД, находящо се в имот № 406 в землището на гр. Сухиндол, считано от 31.12.2006 г. и да се предприемат мерките за закриване на депото и неговата рекултивация, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, утвърден с Решение № 00-04-01-00/2006 г. на Министъра на околната среда и водите (МОСВ). За да постанови тази резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него е акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта в оспорената й част е издадена в съответствие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Посочените в заповедта правни основания за издаването й са взаимно изключващи се. От една страна органът се е позовал на норми, регламентиращи налагането на принудителни административни мерки - чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 100 във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУО, а от друга страна и на правното основание на § 5, ал. 4, т. 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредбата), уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. От фактическите основания и разпоредителната част на административния акт също не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка или е постановил закриване на депото и рекултивацията му. Разпореждането да се предприемат мерки за закриване и рекултивация на депото, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативно установените изисквания е в противоречие с материалноправните норми на ЗУО и наредбата. Това разпореждане в процесната заповед не е конкретизирано. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които дружеството е задължено да предприеме. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 100 от ЗУО вр. чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС. Съгласно последните норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезите на цитираната норма. Не е налице и която и да е от хипотезите на чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО, тъй като същите са относими към налагане на друг вид принудителна административна мярка, но не и преустановяване на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на изискуемата се от закона форма. Същата не съдържа фактически основания, обосноваващи разпореждането оператора на депото да предприеме мерки по закриването и рекултивацията му. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на административният акт като постановен в нарушение на материалния закон. Административният орган се е позовал на § 5, ал. 4, т. 2 от ПЗР на Наредбата съгласно, който плана на оператора на процесното депо, което за опасни отпадъци, предвижда мерки за преустановяване на експлоатацията и до 31.12.2006 г. Процедурата по закриване на депа, обаче е уредена в раздел IV Закриване на депа от Наредбата, като разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от същата, предвижда процедурата за закриване на депо да започне, когато компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото. В случая не са изложени конкретни основания за закриване на депото, липсва и разпореждане в тази насока. Преустановяване експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване не е равнозначно на разпореждане за закриване на депото по предвидения за това в закона ред. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта в оспорената й част е постановена в съответствие с материалния закон е незаконосъобразен и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което следва да бъде отменена по жалба на "РИТИ"АД заповед № 561 от 27.11.2009 г. на Директора на РИОСВ Велико Търново като незаконосъобразна. Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение