Решение № 1049 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2014 г.

Решение № 1049 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД, гр. София срещу решение № 928 от 19.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения в частта, в която с § 4 се създават нови чл. 43, чл. 44, чл. 46, чл. 47, чл. 48 и чл. 50.

"Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София оспорва същото решение в частта, в която с § 4 е създаден нов чл. 50.

Жалбоподателите поддържат оплаквания за нищожност на решението в атакуваната му част, поради липса на компетентност на регулаторния орган да урежда с нормативен акт процесните обществени отношения и недопустима свръхрегулация в сектора на електронните съобщения. Развиват и доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като процесуален порок на волеизявлението на КРС се сочи отсъствието на мотиви към проекта на акта, в нарушение на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 36 от ЗЕС. Твърди се непропорционалност на оспорените текстове, колизия с принципите на чл. 5 от ЗЕС и с разпоредбата на чл. 19 от Конституцията на Република България, противоречие с националната законова уредба - чл. 73, чл. 217, чл. 228, чл. 230, чл. 249, ал. 1, чл. 260, ал. 5, чл. 261 от ЗЕС, § 1, т. 13 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), и с правото на Европейския съюз - Директива 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) и Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

Искат обявяване нищожността на решението в обжалваната му част, алтернативно - отмяната му като незаконосъобразно. Жалбоподателят "Космо България Мобайл" ЕАД претендира разноски.

Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, оспорва жалбите и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

По делото няма спор за факти. С решение № 725 от 26.09.2013 г. на основание чл. 36 и чл. 37а във вр. с чл. 73 от ЗЕС, КРС е приела проект на решение за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (ОИ), открила е процедура за обществено обсъждане на проекта, който заедно с мотивите към него е обявен на Интернет страницата на Комисията и в един национален ежедневник, определила е 30-дневен срок, в който заинтересованите лица могат да представят писмени становища по изготвения проект и е постановила уведомяване за откритата процедура на лицата по чл. 37а от ЗЕС. Инициирането на административното производство по изменение и допълнение на ОИ е мотивирано с констатирани конкретни проблеми при упражняването на потребителските права в сектора на електроните комуникации. В мотивите към решение № 725 от 26.09.2013 г. е направен подробен анализ на практиката на предприятията по повод постъпили в КРС жалби от ползватели на услугите и проверки на регулаторния орган, изрично са посочени причините, налагащи предлаганите промени и е обоснован целеният с тях резултат в защита на потребителите.

В рамките на проведеното обществено обсъждане са постъпили множество становища, възражения и предложения по проекта от заинтересованите лица, включително от жалбоподателите "Мобилтел" ЕАД и "Космо България мобайл" ЕАД (съответно с вх. № 12-01-4108 и № 12-01-4106 от 30.10.2013 г.). Същите са проучени и отразени в справка в табличен вид, с посочване на приетите предложения и излагане на мотиви за неприетите. Резултатите от общественото обсъждане на проекта са приети с решение № 927 от 19.12.2013 г. на КРС, с което е постановено публикуването им на Интернет страницата на Комисията и приемане на окончателно решение за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, което да се обнародва в "Държавен вестник".

С оспореното решение № 928 от 19.12.2013 г. за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, в § 4 се създават нови чл. 40 - чл. 50, като предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 43, чл. 44, чл. 46, чл. 47, чл. 48 и чл. 50, както следва:

"Чл. 43 (1) Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 - 12 на този член.

(2) Индивидуалният договор съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила. В случай че индивидуалният договор е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича.

(3) При изписване на условията по ал. 1 се използва шрифт с размер не по-малък от 10 пункта (точки).

(4) Условията по ал. 1, регламентиращи срока на индивидуалния договор, както и редът за неговото подновяване и прекратяване, се изписват с получер шрифт (bold), чийто размер е най-малко с 20 % по-голям от размера на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор.

(5) По реда на ал. 4 се изписват и условията, регламентиращи задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на индивидуален договор, вкл. възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства.

(6) По реда на ал. 4 се изписват и условията, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор.

(7) Получер шрифт (bold) се използва само и единствено при изписване на условията по ал. 4, 5 и 6.

(8) Условията по ал. 4, 5 и 6 следва да бъдат включени в индивидуалния договор като последни клаузи, непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа на абоната.

(9) Условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната да получава повиквания, съобщения или електронна поща по чл. 261 ЗЕС следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната.

(10) Условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната данните за единния му граждански номер да бъдат обработвани извън целите, посочени в чл. 249, ал. 1 ЗЕС, следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната.

(11) Условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната да не получава детайлизирани сметки, следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната.

(12) Условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната договорът да влезе в сила незабавно, следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната. Задължението по предходното изречение не се прилага, когато при сключване на договора се предоставят и крайни устройства.

(13) За да породи правни последици, всяко едно от условията по ал. 9, 10, 11 и 12 следва да бъде отделно подписано от абоната.

Чл. 44. (1) Предприятията оформят мястото, определено за полагане на подписа на абоната, съобразно образеца, посочен в приложение № 6.

(2) Предприятията изписват съобщението, включено в приложение № 6, с получер шрифт (bold), чийто размер е не по-малък от 10 пункта (точки).

Чл. 46. (1) При изменение на индивидуалния договор по инициатива на предприятието не по-късно от 30 дни преди влизане в сила на изменението предприятието уведомява абоната по реда на чл. 47 и 48.

(2) В случаите по ал. 1 всеки абонат има право да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията.

Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 1, както и в случаите по чл. 230, ал. 2 ЗЕС предприятията уведомяват абоната чрез:

1. писмо, изпратено до адреса на абоната като кореспондентска пратка; или

1. електронно писмо (e-mail), изпратено до посочен от абоната адрес на електронна поща; или

1. кратко текстово съобщение (SMS).

(2) В случите по ал. 1, касаещи изменение на общи условия и/или индивидуален договор за ползване на мобилна телефонна услуга, предприятията уведомяват абоната чрез кратко текстово съобщение (SMS).

(3) Във всички случаи предприятията оформят предизвестието по ал. 1 като отделен и самостоятелен документ (писмо, електронно писмо или кратко текстово съобщение).

Чл. 48. Предизвестието по чл. 47 съдържа информация за:

1. извършените от предприятията изменения на общите условия и/или индивидуалния договор;

1. точната дата (ден, месец и година), на която влизат в сила измененията по т. 1;

1. правото на абоната да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията по т. 1;

1. реда, по който абонатът може да уведоми предприятието, че желае да прекрати индивидуалния договор в срока по т. 3.

Чл. 50. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, предлагат на потребителите (физически и юридически лица) най-малко две тарифи, при които се прилага първоначален минимален период на таксуване до 30 секунди за изходящи повиквания, като след това таксуването е на секунда, за всяка една от следните услуги:

1. мобилна телефонна услуга на абонаментен план;

1. фиксирана телефонна услуга на абонаментен план;

1. предплатена мобилна телефонна услуга.

(2) Алинея 1 не се прилага за услугата "роуминг".

Решението на КРС е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 4 от 14.01.2014 г.

Атакуваното решение представлява валиден административен акт. Противно на твърденията на жалбоподателите, същото е постановено от компетентен държавен орган в изпълнение на предоставените му с чл. 73 от ЗЕС правомощия. Несъстоятелно е възражението, че действията на КРС по приемане на оспорените разпоредби са извън делегираната й от закона материална компетентност. Компетентността на Комисията да приема нормативни актове при упражняване на регулаторните й функции в сектора на електронните съобщения е закрепена в чл. 30, т. 8 и чл. 35, ал. 3 от ЗЕС. Видно от съдържанието на решението в разглежданата му част, същото отговаря изцяло на законова делегация на чл. 73, ал. 3, т. 7 и т. 13 от ЗЕС във връзка с целите по чл. 4, ал. 1, т. 3 от същия закон, овластяваща КРС да приеме общи изисквания към операторите в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга, свързани с условия за защита на интересите на потребителите на електронни съобщителни услуги и условия за достъпност на тези услуги от потребители с увреждания и такива, с които да гарантира защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Налице е законово призната компетентност на Комисията да въвежда общи изисквания, чрез които да регулира обществените отношения в сферата на електронните съобщителни услуги в контекста на потребителската защита. Видно от изложените към проекта на решението мотиви и данните в преписката, приетите изменения са продиктувани от констатирани негативни практики на доставчиците, препятстващи или ограничаващи възможността потребителите да упражняват в пълен обем гарантираните им от ЗЕС права. С оглед функциите му на национален регулатор органът разполага с правомощия да определя общоприложими задължения и правила за поведение на действащите в областта на електронните комуникации предприятия в полза на потребителите на процесните услуги в съответствие с целите на закона и основните принципи в чл. 5 и чл. 73, ал. 1, изр. 2 от ЗЕС. Съобразявайки характера, целите и съдържанието на приетите изисквания, съдът намира, че волеизявлението на административния орган, обективирано в процесното решение кореспондира в пълна степен на нормативно определените му функции и не е налице твърдяното от жалбоподателите превишаване на допустимата от закона регулаторна намеса. Поради това оплакването за нищожност на атакуваните разпоредби е неоснователно.

Актът е постановен в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законът за електронните съобщения регламентира специални правила за издаването на нормативни актове от Комисията. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗЕС решението на КРС се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в "Държавен вестник". Законосъобразността на проведената съгласно правилата на чл. 36 ЗЕС процедура по обществено обсъждане на приетия с решение № 725 от 26.09.2013 г. на КРС проект не се оспорва. От доказателствата по делото се установява, че общественото обсъждане е проведено в съответствие със законовите изисквания за уведомяване на заинтересованите лица чрез публикация на Интернет страницата на Комисията и в национален ежедневник, публикуване на проекта и на мотивите към него, предоставяне на възможност на всички заинтересовани страни да участват в процедурата и да изразят становище в указания от закона срок, проучване на постъпилите становища от регулатора, отразяване на приетите такива в проекта, публикация на резултатите от общественото обсъждане. Жалбоподателите са участвали в производството с ангажирането на становища, по които регулаторът е взел отношение, като е изложил съображения кои от тях и в каква степен приема, респективно - кои отхвърля и мотивите за това. С оглед предмета на проекта Комисията е изпълнила и задължението по чл. 37а от ЗЕС да информира Комисията за защита на потребителите и останалите изброени в цитираната разпоредба лица за откриване на процедурата по чл. 36 от ЗЕС.

Неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отсъствие на мотиви към проекта на решение поради неспазване на изискуемата по чл. 28, ал. 2 от ЗНА форма, изискваща посочване на: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Жалбоподателите всъщност се позовават на непълнота и неяснота на мотивировката на органа, приравняващи я на липса на такава.

В случая са спазени специалните разпоредби на ЗЕС и нормите на ЗНА относно мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт, с оглед осигурената възможност за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за приемане от компетентния орган, така че да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Отсъства сочения в жалбите порок, тъй като обосновката на органа съдържа какви причини налагат промените, целите и очакваните резултати от предлаганата промяна в нормативната уредба, включително в контекста на правото на Европейския съюз. Мотивите са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, публикувани са и са станали достояние на всички заинтересовани лица, които са могли да се запознаят с тях и реално са упражнили правото си на предложения и становища по проекта, видно от изразените множество становища, включително от страна на дружествата-жалбоподатели. Следователно не е препятствана възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането на проекта. Проектът на решение е публикуван със съответните мотиви за това, като преди окончателното му приемане е публикувана и справка относно становищата, постъпили при съгласуване на проекта, със съображенията на органа в отговор на тях. В мотивите към проекта на решението подробно и обосновано са изложени обстоятелствата и съображенията относно необходимостта от изменение и допълнение на действащите общи условия. Становищата на заинтересованите лица са съответно отразени и обсъдени от органа в нарочен документ. Комисията е формирала изводи по релевираните от заинтересованите лица доводи, в т. ч. от "Мобилтел" ЕАД и "Космо България мобайл" ЕАД, поради което твърдението за немотивираност на решението, не се подкрепя от материалите по делото. Така по същество е спазено изискването на чл. 28 и чл. 26 от ЗНА при приемане на процесните разпоредби. Субективното възприятие на жалбоподателите за недостатъчност на мотивировката не влияе върху законосъобразността на административното производство по приемането на нормативния акт, тъй като нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА има само ако е налице пълна липса на мотиви към проекта за нормативен акт, а в процесния случай това не е така. Още повече, че излагането на допълнителни мотиви във визираната от жалбоподателите насока (брой на постъпили жалби и техния предмет) не би рефлектирало върху съдържанието на процесното решение за изменение и допълнение и не би довело до друг резултат.

Решението в атакуваната му част е материално законосъобразно и кореспондира с целта и принципите на ЗЕС. Не е налице твърдяното противоречие на подзаконовите разпоредби с нормативен акт от по-висока степен и с норми от правото на Европейския съюз. Измененията на общите изисквания отразяват предприети от националния регулатор мерки в защита интересите на потребителите, които са пропорционални на съответната цел - чл. 4, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗЕС. В преписката по издаване на акта се съдържат данни за постъпили от ползватели на услугите жалби до КРС срещу доставчиците за нарушени техни права, както и констативни протоколи, обективиращи резултатите от извършени през 2013 г. проверки на предприятията от Комисията. Видно от естеството и съдържанието им, промените в изискванията не засягат права и законни интереси на предприятията в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на легитимната цел, за която актът се издава - преодоляване на констатирани отрицателни практики в отношенията между доставчиците и крайните ползватели чрез осигуряване на ясни и разбираеми клаузи на индивидуалния договор, в леснодостъпна форма; осигуряване на възможност за потребителя да изразява изрично и свободно съгласие, когато такова се изисква по силата на закон; възможност за потребителите, провеждащи повече, но по-кратки разговори, да избират тарифи съгласно потреблението; възможност за прекратяване на договора от абоната без санкции при едностранното му изменение от оператора; защита на абоната и регламентиране на начина и формата на предизвестие до потребителя при едностранно изменение на договора му от доставчика.

Неоснователно е оплакването за несъответствие на разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от ОИ с нормата на чл. 228 от ЗЕС. Предвидената в закона възможност Комисията да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на законовите изисквания към съдържанието и формата на договора не изключва компетентността й да определя общоприложими правила в тази материя. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС регламентира минималното съдържание на индивидуалния договор при общи условия, а ал. 2 на същия законов текст изисква условията да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма. В случая КРС само е конкретизирала законовите правила с оглед постигане на целите по чл. 4 и спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност по чл. 225 от ЗЕС. Въведените изисквания към индивидуалните договори осигуряват надлежното изпълнение на общите законови условия от предприятията, предвид констатираното изписване на условията със ситен и трудно възприемаем за абонатите шрифт, липса на клаузи или неясно формулирани такива за средния потребител, уреждащи момента на влизане в сила на договора и съответно - срокът му на действие и т. н. Предвиденият по-голям от основния шрифт касае определени клаузи, които КРС е преценила като най-пряко засягащи имуществената сфера на абоната. Принципните законови положения са конкретизирани и детайлизирани с процесните разпоредби, като с тях се цели и осигуряване на адекватно упражняване на правото на информиран избор на абонатите. Направената в жалбата на "Мобилтел" ЕАД съпоставка с практиката и регулаторния подход в други сектори на обществените отношения е неотносима към начина на упражняване на правомощията на КРС по ЗЕС.

Липсва противоречие на атакуваните разпоредби с нормите на чл. 260, чл. 261 и чл. 249 от ЗЕС във вр. с § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД. Комисията е установила, че използваната в повечето случаи търговска практика от предприятията препятства действителното упражняване на информиран избор от потребителя. Включените в общите изисквания правила относно мястото на условията, регламентиращи съгласието на абоната: да получава повиквания, съобщения или електронна поща; данните за единния му граждански номер да бъдат обработвани извън целите, посочени в чл. 249, ал. 1 ЗЕС; да не получава детайлизирани сметки и договорът му да влезе незабавно в сила, са изцяло в защита на крайния потребител, комуто се осигурява реална възможност да изрази конкретно, свободно и информирано съгласие по посочените въпроси, елемент от правоотношението с доставчика, съответно - да откаже да даде такова съгласие без да настъпят негативни последици за него. Доколкото представляват едностранни волеизявления на абоната, за които не е необходимо съгласието на предприятието, КРС правомерно е приела, че те не следва да са част от основаното тяло на договора, а в случай, че са предложени на абоната като договорни клаузи, следва да са позиционирани след мястото за полагане на подписа на абоната. Що се отнася до цитираното в жалбата на "Мобилтел" ЕАД становище на КЗЛД, че съгласно действащата нормативна уредба в сферата на защитата на личните данни няма изискване за писмена форма за изразяване на съгласие от физическото лице за предоставянето им, същото не води на извод за незаконосъобразност на приетите от КРС разпоредби, с оглед предвидената в ЗЕС засилена защита на потребителите в контекста на чл. 73, ал. 3, т. 7 от същия закон.

Не е налице колизия на чл. 46 - чл. 48 от ОИ с разпоредбата на чл. 230 от ЗЕС, която предвижда уведомяване по подходящ начин на абонатите при изменение на общите условия, не по-късно от 30 дни преди влизането им в сила, като в този случай всеки абонат има право да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането им в сила. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗЕС предоставя правомощие на КРС да определи формата на предизвестието. В същото време с чл. 20 от Директивата за универсалната услуга се признава правото на абоната да прекрати едностранно, без санкции, договорните си отношения с предприятието във всички случаи на изменение на договорните условия, включително на индивидуалните договори. Предвидените от КРС изисквания изхождат от принципа на равнопоставеност по чл. 5 от ЗЕС и целят осигуряване на равни възможности за упражняване на правото от двете категории абонати - по чл. 228 и по чл. 229 от ЗЕС, още повече, че договорите в разглежданите хипотези съдържат идентични реквизити. В противен случай лицата, сключили индивидуални договори по чл. 229 от ЗЕС биха били третирани неравно и по-неблагоприятно в сравнение с тези, сключили договор по чл. 228 от ЗЕС. Предписаните от Комисията начин и форма на своевременно предизвестие гарантират прозрачност и упражняване на правото на информиран избор на абоната да продължи да ползва услугите или да се откаже в случай на изменение на договорно условие по инициатива на предприятието. Изискването на чл. 47, ал. 2 от ОИ поставя при равни условия всички доставчици на мобилна телефонна услуга относно начина на уведомяване чрез кратко текстово съобщение, осигуряващо лесно изпращане, своевременно и сигурно получаване на информацията от абоната и минимален или липса на разход за доставчика.

Обжалваната от двете дружества разпоредба на чл. 50 от ОИ не нарушава предписанието на чл. 217 от ЗЕС, нито европейските директиви. Нормата на чл. 217 от ЗЕС е неотносима към оспореното изискване, тъй като то не представлява ценова регулация, каквато теза развиват жалбоподателите. В случая не се въвеждат ценови прагове, нито правила за формиране на цените на услугите, които предприятията свободно могат да определят. Видно от съдържанието и обхвата на изискването по чл. 50, същото не представлява мярка за ценови контрол, не засяга материята на ценообразуването и няма връзка с правомощията на КРС по чл. 217 от ЗЕС. Разпоредбата на чл. 50 от ОИ поставя ограничение по отношение на минималния интервал за таксуване (30/1сек), а не досежно цената на минута изходящ разговор, т. е. изисква от предприятията да предлагат поне по два тарифни плана с условия за прозрачно тарифиране и без закръгляне, с изключение на първите 30 секунди. Целта на разпоредбата е да направи по-ясна и прозрачна за потребителя реалната цена, която той заплаща на минута телефонен разговор, тъй като практиката на доставчиците по закръгляване при отчитане продължителността на разговора прави цената непрозрачна и води до неяснота за абоната относно формирането на сметката. С атакуваната разпоредба не се отрича възможността операторите да предлагат и други тарифи с различни интервали на таксуване. Съобразявайки, че тарифните планове на предприятията с най-голям дал на пазара на телефонни услуги преимуществено отчитат разговорите на минута, Комисията е поставила изискване за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на услугите, което кореспондира на целите и принципите по чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 225 от ЗЕС. С въведения първоначален минимален период на таксуване до 30 секунди за изходящи повиквания обявената цена на минута в тарифата се приближава в максимална степен до реално тарифираната, тъй като се избягват скритите такси при тарифиране със закръгляване на цяла минута, които са непрозрачни за потребителите. Следва да се посочи, че общите изисквания се прилагат към всички предприятия, а не само към тези със значително въздействие на пазара. Неотносими към законосъобразността на чл. 50 от ОИ са задълженията на "Българската телекомуникационна компания" ЕАД, наложени с решение № 195/2013 г. на КРС, както и позоваването на уредбата в ЗЗП, тъй като ЗЕС съдържа специални правила за защита на потребителите на електронни съобщителни услуги, съответно - КРС разполага с изрична компетентност и специфичен инструментариум за регулаторна намеса в сектора на телекомуникациите в защита на потребителите.

Не се констатира противоречие на разпоредбата на чл. 50 с посочените от жалбоподателя "Космо България мобайл" ЕАД директиви. Директива 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги е транспонирана в ЗЕС. Общото разрешение по смисъла на чл. 2, § 2, б. "а" от Директивата не е тъждествено на общите изисквания по смисъла на чл. 73 от ЗЕС. Общото разрешение означава правната рамка, установена от съответната държава-членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определени, специфичните за отрасъла задължения, които могат да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с директивата. Националната правната рамка обхваща закона и подзаконовите нормативни актове към него. Следователно общите изисквания като съставна част на релевантната нормативна уредба са елемент от общото разрешение по смисъла на директивата и безспорно могат да съдържат правила за защита на потребителите, специфични за сектора, като възможността те да бъдат променяни е обусловена от осъществяването на две предпоставки - при наличие на обективни основания и по пропорционален начин - чл. 14 от директивата, които условия в случая са изпълнени. Отсъства соченото нарушение на § 8 от част А на Приложението към Директивата за разрешението във вр. с чл. 6, § 3 от същата. Предвидената в общностната норма възможност за включване в общото разрешение на правила за потребителска защита с оглед спецификата на отрасъла на електронните комуникации, включително условия в съответствие с Директива 2002/22/ЕО за универсалната услуга, не ограничава обхвата на регулацията във връзка със защитата на крайните ползватели на услугите само до изискванията по Директивата за универсалната услуга. Видно от чл. 1, § 4 на Директива 2002/22/ЕО, разпоредбите на същата по отношение на правата на крайните ползватели се прилагат, без да се засягат правилата на Общността за защита на потребителите, и по-специално директиви 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО, както и националните правила в съответствие с правото на Общността. Директивата гарантира минимални и общи стандарти, като няма пречка в националното законодателство да се приложат по-строги правила с оглед постигане на заложените в нея цели. Предвид липсата на противоречие между чл. 50 от ОИ и цитираните в жалбата на "Космо България мобайл" ЕАД директиви, неотносими към предмета на спора се явяват доводите относно вертикалния директен ефект и индиректния ефект на директивите.

Неоснователно е и твърдението за противоречие на процесните текстове от ОИ с чл. 19 от Конституцията. Стопанската инициатива следва да се развива свободно, но винаги в защита на потребителя - чл. 19, ал. 2 КРБ. Доводите за ограничаване на конкуренцията, за налагане на необосновани задължения на предприятията, за несъответствие между мотивите за приемане на решението и съдържанието му, не намират опора в доказателствата по делото, в съдържанието на решението и в закона, като аргументите за тяхната несъстоятелност се извеждат от мотивите по-горе.

По изложените съображения съдът намира решението на Комисията за регулиране на съобщенията в оспорената му част за законосъобразно. Жалбите срещу него се явяват неоснователни, поради липса на основания по чл. 146 от АПК и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на "Космо България Мобайл" не се дължат.

Воден от горното, Върховният административен съд