Решение № 8261 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2011 г.

Решение № 8261 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Юлияна Николова Петрова против решение № 447 от 17.01.2011 г. по адм. дело № 98/2009 г. на Великотърновския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Юлияна Николова Петрова и Петър Николов Ковачев, като правоприемници на Марийка Петрова Пиянчина против отказ на кмета на община Велико Търново за определяне на имотно обезщетение. Прави доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не взема отношение по касационната жалба. От заинтересованите страни само Сава Стефанов Бъчваров изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че липсват доказателства за започната процедура по отчуждаването, което съставлява пречка за прилагане разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Марийка Петрова Пиянчина против отказ на кмета на общината, обективиран в писмо изх. № 94-ММ-3243 от 30.12.2008 г., да я обезщети за отчужден имот. Твърдяла е, че нейната наследодателка е притежавала нива от 3 декара в местността "Пишмана", за която не е обезщетена. От приложената административна преписка е установено, че производството е започнато по молба от Марийка Петрова Пиянчина за получаване на обезщетение. В нея не е посочено правно основание. Изложените твърдения са, че наследодателката й - Мария Петрова Бъчварова е декларирала нива от 3 декара, записана в емлячния регистър от 1949 г. Имотът е бил включен в регулационния план и отреден за различни благоустройствени мероприятия. Към молбата е приложила удостоверение за наследници и удостоверение № 70 от 14.01.2008 г. за вписването в емлячния регистър. Приложила е и скица за съвместяване на имот 47 от кадастралния план от 1961 г. и действащия кадастрален план на града. По делото е представено удостоверение № 1339 от 5.10.2009 г. за плановите предвиждания относно имот № 47, както и за факта, че с писмо от 17.06.2008 г. Юлияна Николова Петрова - наследница на жалбоподателката е била уведомена, че мероприятията по устройствените планове са реализирани преди действието на реституционните закони. За изясняване на спора, съдът е приложил наличните отчуждителни преписки. Допуснал е и изслушал и две съдебно-технически експертизи, С първия кадастрален и регулационен план на ЖК "Пишмана", одобрен през 1974 г., имотът е попаднал върху имоти с кадастрални номера: 5422, 5423 и 5424. Първият е записан на Тодор Кръстев Николов на базата на нотариален акт от 1968 г.; вторият и третият са без отразени собственици. През 1983 г. бившият имот № 47 е попаднал в строителни квартали 362 и 262 - отредени за обществени мероприятия. Отчуждаването им е започнато през 1985 г. Имот № 5422 с обща площ от 1000 кв. м е отчужден от двама отделни собственици - Деньо Денев Пушкаров и Георги Христов Йорданов. Имот № 5423 с площ от 2000 кв. м. е отчужден от Момчил Минков Маринов, Богдан Мирков Маринов и Митко Маринов Горчев. Имот № 5424 с площ от 1000 кв. м. е отчужден от Инна Ангелова Никова. Отчуждителните мероприятия са реализирани. При тези данни по делото, съдът е обсъдил трите законово уредени механизма за обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени. Приел е, че в случая не могат да се приложат правилата на земеделската реституция и тези за обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти, доколкото наследодателката на жалбоподателите не е предявила искане в сроковете и по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и ЗОСОИ. Приел е, че искането й следва да се квалифицира, като такова по § 9, ал. 1 от ЗУТ и е разгледал уредените в него предпоставки. Приел е липса на проведено отчуждително производство по отношение на имот, собственост на Марийка Пиянчина, съставляващо пречка за обезщетение по реда на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорения отказ и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Безспорни са данните по делото, че от наследодателката на касаторката не е отчуждаван недвижим имот. Тя не е била в нито един момент от административната процедура страна в отчуждително правоотношение. Поради това не би могла успешно да претендира обезщетяване по реда на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В настоящото производство не подлежат на каквото и да било обсъждане евентуални спорове за собственост върху отчуждените имоти. Налице са постановени от председателя на ИК на ИНС заповеди за отчуждаване, в които са конкретизирани дворните места, техните собственици и начина им на обезщетяване. Само те имат правото да поискат довършване на започналото отчуждително производство, в случай, че не са били надлежно обезщетени. Наследодателката на жалбоподателите няма фактическото и правно качество на отчужден собственик и не може успешно да претендира обезщетяване. В действителност данните по делото сочат, че имотът, като земеделски имот към 1949 г. попада в обхвата на земеделската реституция, която би следвало да се проведе по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Бившите собственици или техните наследници обаче не са се възползвали от предоставената им законова възможност да инициират такова производство. Този пропуск не може да се отстрани чрез претендиране на обезщетяване, но по реда на благоустройствения закон, какъвто е ЗУТ. Развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на решението, доколкото съдът боравел с предположения относно преминаването на правото на собственост през изтеклите шест десетилетия са неотносими към генералния извод за неприложимост на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ към съществуващите правоотношения. Поради това и не подлежат на отделно обсъждане. Решението на съда, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата срещу отказа на кмета да обезщети наследниците на бившите собственици е правилно. Същото не страда от пороците, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,