Решение № 7428 от 26.7.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение26.07.2022 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 595/29.11.2021 г. по адм.д. 645/2021 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА П. Запрянов, [ЕГН] от гр. Димитровград да заплати на Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий София направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лв./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ АГЛИКА АДАМОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов против решение 595/29.11.2021 г. по адм. д. 645/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Оспорва решението в частта на присъдените на ответната страна разноски, които счита за прекомерни. Ответникът Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", редовно призована, се представлява от адвокат Ангелова. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно законосъобразно и постановено изцяло въз основа на събрания доказателствен материал. По отношение на разноските, категорично обръщам внимание, че по това дело се представят няколко пълномощни. Що се отнася до уважените разноски пред АС Хасково, то същите са доказани надлежно с писмени доказателства. Претендира заплащане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по искова молба на П. Запрянов против Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 5,00 лв., представляваща заплатена такса за седмична читателска карта 0008502 с фискален бон от 12.10.2018 г., причинени от отменена като незаконосъобразна с Решение 3545/27.05.2019 г. по а.д. 5633 по описа на АССГ за 2018 г. разпоредба на т. 1 от част 2 от Приложение 3 към Правила за обслужване на потребители в НБКМ, утвърдени със Заповед РД-15-48/27.04.2018 г. на Директор на националната библиотека. Съдът е отхвърлил предявения иск. Изложил е мотиви, че от данните по делото не се установява причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди. Според съда, не е налице един от изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като между вредата и незаконосъобразния акт следва да е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Съдът е посочил, че е останал недоказан факта, от кого е заплатена таксата. В представените като доказателства по делото седмична читателска карта и фискален бон няма изписване, че са издадени на ищеца, както и не е ясно дали представеният фискален бон от 12.10.2018 г. е относно заплащане именно на седмична карта 0008502, за която няма посочена дори дата на издаване. Решението е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от приетите от административния съд. От фактическа страна по делото е установено, че дневна читателска карта 0006317 и седмична читателска карта 0008502 са издадени от Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий. Издадена от НБКМ е и читателска карта 0012937, като в нея изрично е посочено, че е издадена на името на П. Запрянов. Представените фискални бонове по делото в заверено копие, доказват заплащане на суми в полза на НБКМ ФБ 000992 от 12.10.2018 г. за седмична читателска карта, 5,00 лв.; ФБ 0007901 от 08.05.2018 г. за дневна читателска карта, 3,00 лв. Седмична читателска карта 0008502 е представена и приложена по делото като пластика. С Решение 3545/27.05.2019 г. по а.д. 5633 по описа на АССГ за 2018 г. е отменена по жалба на П. Запрянов като незаконосъобразна т. 1 от част 2 от Приложение 3 към Правила за обслужване на потребители в НБКМ, утвърдени със Заповед РД-15-48/27.04.2018 г. на Директор на националната библиотека. С Решение 9185/09.07.2020 г., постановено по адм.д. 8195/2019 г. на ВАС, решението е оставено в сила. Съгласно Правилник за дейността на Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий чл. 2, ал. 2, библиотеката е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на културата. Касационната инстанция не споделя становището на административния съд, че не е установена вреда за ищеца от заплащането на процесната такса. С платената такса имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на заплатената такса, е съгласно разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси. Съгласно посочената норма, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. След като счита, че таксата от 5,00 лв. е недължимо платена, ищецът следва да предяви претенцията си към ответника за връщане на сумата. В случая Законът за държавните такси въвежда друг ред за възстановяване на суми, за които се установи, че са платени без основание. С оглед на посочените доводи, решението на административния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се заплатят разноски в размер на 400 лв., за които са представени доказателства за заплащането им. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за двете инстанции е неоснователно, поради това че платените възнаграждения са в минимален размер. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,