Решение № 15579 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2011 г.

Решение № 15579 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Йорданка Дишлянова, в качеството й на пълномощник на "Светлина-74" ЕООД, ЕИК 200378240, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Белица" № 9, ет. 3, ап. 8, с едноличен собственик на капитала и управител Светослав Тодоров Анговчиков, против решение № 666 от 18.04.2011 г., постановено по административно дело № 1701/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване на трудово правоотношение с изх. № 23 от 19.07.2010 г., издадено от инж. Димитър Асенов Тонев - главен инспектор и Царева Григориева Мадина - младши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като бъде уважена жалбата срещу процесното постановление, за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Невена Каймакамова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и аргументира теза, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд, на основание чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Светлина - 74" ЕООД и строителния работник Кемал Юсейнов Юсейнов, и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано дружеството като работодател да предложи на Юсейнов сключване на трудов договор. Постановлението е издадено въз основа на извършена проверка от двамата инспектори на 13.07.2010 г. на строителен обект "Къща Старият конак" в с. Ситово и представените документи в Дирекция "Инспекция по труда" на 19.07.2010 г. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е намерил, че по време на проверката Кемал Юсейнов е изпълнявал работа с определени трудови функции, място на работа и дневно работно време, срещу което се дължи трудово възнаграждение в определен размер, поради което е приел, че е възникнало трудово правоотношение между "Светлина - 74" ЕООД и Кемал Юсейнов, без същото да е обективирано в трудов договор (предпоставка за издаване на постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ). При анализа на събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба решаващият съдебен състав е стигнал до краен правен извод, че постановлението за установяване на трудово правоотношение и предписанието за сключване на трудов договор са издадени от компетентен административен орган при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което го е мотивирало да отхвърли оспорването. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е необоснован, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. До този извод е довела погрешната преценка на първоинстанционния съд, че "всички събрани гласни и писмени доказателства са противоречиви и взаимноизключващи се". При един аргументиран и задълбочен анализ на иначе надлежно събрания доказателствен материал, в това число убедителните и безпротиворечиви показания на свидетелите Кемал Юсейнов и Ангел Юсеинов, писмената молба на Олга Димитрова Стойчева - Сандева и издадените касови ордери, се налага извода, че именно Стойчева - Сандева като собственик на ремонтираната къща поотделно и самостоятелно е наела да й извършат ремонта Кемал Юсейнов, Ангел Юсеинов и Светослав Анговчиков, а последният в качеството си на собственик на дружеството-жалбоподател не е водил преговори с Кемал Юсейнов да му предоставя работна сила. Т. е. дружеството и Кемал Юсейнов не са били в процес на договаряне на условията помежду си и между тях не са били налице отношения по предоставянето на работна сила. Фактът, че единият от работниците на обекта (в случая Анговчиков) е и управител и собственик на търговско дружество, не е следвало да стимулира извършилите проверката длъжностни лица да диктуват на Кемал Юсейнов как да попълни сведението по чл. 402 от КТ и да обявят наличие на трудови правоотношения между дружеството и този работник. От данните по делото явства, че Олга Стойчева - Сандева е наела Кемал Юсейнов като общ работник и му е плащала за свършената работа. Издадените от собственичката на къщата ордери са в качеството й на работодател, което не е взето предвид от съда. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние. Изложеното налага извода, че фактическите констатации в постановлението са опровергани. Кемал Юсейнов не е изпълнявал за "Светлина - 74" ЕООД работа с определени трудови функции, място на работа и дневно работно време, срещу което дружеството да му дължи трудово възнаграждение в определен размер, поради което неправилно е прието, че е възникнало трудово правоотношение между тях. Горното изключва наличието на приложното поле на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, което обуславя противоречие на издадения индивидуален административен акт с приложимите материалноправни разпоредби (по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК). Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното постановление. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи. При този изход на спора следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за двете инстанции, равняващи се на 50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение за съдебно-административното производство в първата инстанция, и на 25 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство - общо в размер на 375 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,