Решение № 10309 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2011 г.

Решение № 10309 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национално движение "Екогласност", със съдебен адрес за призоваване гр. Монтана чрез Петър Троянски, Гражданско движение "Културно историческо наследство и мемориални паметници"-Монтана, с адрес за призоваване - град Монтана, ж. К. "Аврора-2", ет. 3, ап. 9- чрез председател на сдружението-Пламен Димитров Борисов и Павел Димитров Николов от Монтана против решение № 832/24.02.2011 г. по адм. дело № 6269/2010 г. на Административен съд- София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответниците по жалбата -Изпълнителна агенция по околна среда- София и Община Монтана, чрез процесуалните им представители, считат същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е решение № 162-Н1-ИО-А0/2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за издаване на комплексно разрешително на Община Монтана, експлоатация на Депо за неопасни отпадъци- "Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово и Вълчедръм" . За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че издадения административен акт съответства на събраните доказателства, установените фактически констатации, приложимите материалноправни норми и целта на закона. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в раздел II на ЗООС и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. По делото е установено, че административното производство е започнало с подаването на заявление (вх. № 453-МО-1090/29.01.2010 г.) от оператора - община Монтана до Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС/Агенцията) за издаване на комплексно разрешително за Регионално депо за неопасни отпадъци, гр. Монтана. С писма,, изпълнителният директор на ИАОС е представил заявлението на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Монтана и на Басейновата дирекция за управление на водите "Дунавски район" с център - гр. Плевен (БДУВ) за становище относно формата и съдържанието на същото. В получените писмени становища са посочени конкретни неточности и непълноти в подадената документация, налагащи преработването й. Оператора е уведомен и представил преработено заявление на 01.04.2010 г.. Във връзка с откритата процедура по издаване на комплексно разрешително на община Монтана за Регионално депо за неопасни отпадъци, гр. Монтана изпълнителният директор на ИАОС е дал на оператора указания за осигуряване на обществен достъп до окончателния вариант на заявлението. С писма от 07.06.2010 г. изготвените проекти на комплексно разрешително и на техническата оценка към него са изпратени за вътрешно съгласуване с дирекциите от администрацията на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с РИОСВ - Монтана и БДУВ - Плевен. Проектът е изпратен за становище и на община Монтана в качеството й на оператор. С Решение № 162-Н1-ИО-АО/2010 г., на основание чл. 120 от ЗООС и чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда е издал комплексно разрешително на община Монтана за изграждане и експлоатация на "Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово и Вълчедръм" - гр. Монтана, при условията, съдържащи се в разрешителното. Така изяснил фактите, съдът приел, че жалбата срещу оспорения административен акт е неоснователен. Правилен, обоснован и законосъобразен извод. Съгласно § 1, т. 39 от ДР на Закона за опазване на околната среда "комплексното разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4. Спорът между страните е - дали извършената оценка на въздействие върху околната среда, е извършена с оглед изискванията на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни -дали отчита обема и капацитетните възможности на съоръжението, след включването в регионалното депо приемане на отпадъците и на Община Вълчедръм. Правилен е извода на съда, че издаденото решение на министъра на околната среда и водите- № 42-ПР/2009 г. - изцяло отговаря на изискванията на НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.), приета с ПМС № 59 от 7.03.2003 г., обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г., изм. и доп., бр. 3 от 10.01.2006 г., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 29 от 16.04.2010 г., бр. 3 от 11.01.2011 г. Със същото е оценено влиянието върху предмета на опазване, както на защитената зона "Пъстрина", каквото е едно от неоснователните оплаквания в касационната жалба, така и характеристиките на потенциалните въздействия- включващи териториален обхват, засегнато население; същност, големина, комплексност, продължителност, честота и обратимост на въздействието. Касае се за индивидуален административен акт, влязъл в сила. И настоящият съдебен състав споделя доводите на решаващия съд, че включването на Община-Вълчедръм в описанието на инвестиционното предложение на оператора и посочването й в решението на министъра за преценяване необходимостта от ОВОС и включване на общината към регионалната система, която възможност е потвърдена писмено от МОСВ на 27.04.2009 г.- недвусмислено сочи, че при вземане на решението за издаване на оспореният административен акт е отчетено и въздействието върху околната среда с оглед натоварване на депото с включване на нова община- Вълчедръм. Също така правилно е прието, че намаляването на хигиенно защитната зона от 1 000 на 875 метра- не компрометира решението, доколкото същото е извършено при съгласувано съгласие с Министерство на здравеопазването, чиято преценка е във възможностите и правомощията на здравното министерство и е по целесъобразност, извършена въз основа на надлежно извършена комплексна екологична експертиза, включваща и здравна оценка. В тази връзка неоснователни са субективните схващания на представителя на касатора - Национално движение "Екогласност", че реалните отстояния, на място са различни -не 875 метра, каквото е експертното решение, а 793,60 метра-изчислени по сочен алгоритъм и базирани на свидетелски показания на експерт, изготвил кадастрална скица от 08.02.2011 г., представена по делото. Изложените съображения обуславят потвърждаване на решението. Водим от горното Върховният административен съд, тричленен състав