Решение № 14075 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2019 г.

Решение № 14075 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областната дирекция на МВР – Пазарджик, чрез юрк. К. Пенова срещу Решение № 762 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1001/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик), с което е осъдена ОД на МВР - Пазарджик да заплати на А. Аврамов сума в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото Наказателно постановление № 17-1006-004885 от 07.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор "Пътна полиция", както и да заплати законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Наред с това, ОД на МВР – Пазарджик е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 308, 91 лв. за направените по делото разноски. Със същото решение АС – Пазарджик е отхвърлил подаденият от А. Аврамов иск против ОД на МВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 300, 00 лв. за периода от 30.10.2018 г. до 19.11.2018 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че не е налице реално настъпила вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 848/2018 г. по описа на РС – Пазарджик, както и причинно-следствена връзка между заплатения хонорар и отменения административния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява по делото. Ответникът по делото – А. Аврамов, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. С. Бахчеванов оспорва същата като неоснователна. Моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. В писмено становище от 27.09.2019 г. поддържа доводи за оставяне на касационната жалба без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Пазарджик е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР - Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на НАХД № 848 по описа на РС – Пазарджик за 2018 г. за отмяна на Наказателно постановление № 17-1006-004885 от 07.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от деня на завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Претендирани са и съдебно-деловодните разноски по делото пред административния съд, включително и разноски за адвокатско възнаграждение. Със съдебното решение, предмет на касационната проверка, ответникът е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 308, 91 лв. за производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел за основателен основният предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 300, 00 лв. За да мотивира извода си, съдът е приел за безспорно установено по делото, че е било издадено наказателно постановление против А. Аврамов от началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик. Приел е за установено, че с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 848 по описа на РС – Пазарджик за 2018 г., по жалба на А. Аврамов е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, като в производството по обжалването му ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Бахчеванов, на когото видно от приложения договор за правна защита и съдействие същият е заплатил възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Съдът е приел, че посочената сума представлява имуществена вреда за Аврамов в резултат на възникналата за него необходимост да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на наказателното постановление. Счел е и че възнаграждението не следвало да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като размерът на същото съвпадал с минималния, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд е счел за частично основателен акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението в размер на 300, 00 лв. от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Приел е, че такова обезщетение е дължимо на основание Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който бил приложим съгласно пар. 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не бил уреден в последния. Съдът е приел, че липсвали твърдения и доказателства от страна на ищеца, че извънсъдебно е поканил ответника да му заплати разноските за платено адвокатско възнаграждение, като по тази причина е счел, че поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. е била направена с исковата молба. В тази връзка съдът е приел, че първият момент, в който ответникът е узнал за иска е моментът, в който е бил поканен да заплати обезщетението от 300, 00 лв., като това бил и моментът, от който същият е изпаднал в забава и дължал съответното обезщетение. Съдът е счел, че тази дата, видно от изпратената призовка, е 19.11.2018 г. Предвид изхода от спора и съобразявайки чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лв. В зависимост от направеното възражение за прекомерност от страна на ответника по отношение на платеното адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че доколкото е уважен изцяло основният иск и частично отхвърлен акцесорният за заплащане на обезщетение за забава, то съразмерно с уважената част от иска размерът на поисканото адвокатско възнаграждение следвало да бъде намален от 300, 00 лв. на сумата от 298, 91 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС – Пазарджик иск от А. Аврамов за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая обаче са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Противно на твърдяното в касационната жалба, обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Аврамов сума в размер на 300, 00 лв. на адв. Бахчеванов, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2018 г. (л. 15 от НАХД № 848 по описа на РС – Пазарджик за 2018 г.). В конкретния случай е безпорно установено от първоинстанционния съд наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт – Наказателно постановление № 17-1006-004885 от 07.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик, като реалното плащане на адвокатските възнаграждения в хода на съдебното производство по отмяна на НП е доказано с представения Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2018 г. В този смисъл е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платената сума по договора за правна защита и съдействие и отмененото НП, тъй като ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше незаконосъобразно санкциониран. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 300, 00 лв. са правилно присъдени. На следващо място следва да бъде посочено, че е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че претенцията за присъждане на разноски от едно съдебно производство, направена в друго такова, е на практика не само неоснователна, а и по същество недопустима за разглеждане, тъй като би следвало съответния процесуален закон собствено да урежда както този въпрос, така и реда, по който може да се реализира отговорността. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно постановление 2/2015 г. на ВКС и ВАС, според което административните съдилища се задължават да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, както и с тълкувателно решение № 1/15 г. по т. д. № 2/16 г. на ОСС на ВКС, според което изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП и при отмяна на последните, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбите на чл. 124 – 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на А. Аврамов като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 350, 00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 10), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 350, 00 лева за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на ОД на МВР - Пазарджик. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,