Решение № 1332 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2017 г.

Решение № 1332 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Д., чрез адв. М. Попов, срещу Решение № 133 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд К.. Изложени са съображения, че същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне протеста на прокурор в Окръжна прокуратура К. като неоснователен. Ответникът – прокурор в Окръжна прокуратура К. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд К. се е развило по оспорването от прокурор в Окръжна прокуратура К. на разпоредбата на чл. 22, т. 1 от Наредбата за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на О. Д., приета с Решение № 142 от 30.09.2016 г. по Протокол № 8 от 30.09.2016 г. на Общински съвет Д. (Наредбата), съгласно която децата, записани в първа и втора възрастови групи се отписват от детските градини при неплатена такса за ползване на детска градина за два последователни месеца от страна на родителите/настойниците. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената разпоредба и е осъдил общинския съвет да заплати в полза на Окръжна прокуратура К. сумата от 20 лева, съставляваща сторени в производството деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същата противоречи на чл. 9б, чл. 81 и чл. 92 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с които е регламентиран редът за принудително събиране на неплатени такси. Според първостепенния съд в оспорената разпоредба на чл. 22, т. 1 от Наредбата е въведен ред за събиране на публичното общинското вземане, който е в несъответствие с предвидения такъв в нормативен акт от по-висок ранг и има за резултат неговото заобикаляне за постигане на цел, различна от законодателно очертаната с чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ЗПУО предвижда, че издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се осигурява със средства от държавния бюджет и със средства от общинския бюджет, а чл. 298, ал. 2 от с. з., че родителите на децата заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет. Размерът и редът за заплащане на таксите по ал. 2 се определят със Закона за местните данъци и такси - за общинските детски градини и училища. Съответно допълнителните услуги по чл. 68 ЗПУО в детските градини се заплащат при условия и по ред, определени с наредба на съответния общински съвет, съгл. чл. 299. Изложеното налага извода, че оспореното изменение на наредбата е прието в съответствие с материалния закон, в частност с разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ЗПУО. В компетентността на органа на местно самоуправление е възложено по силата на законовата делегация на чл. 59, ал. 1 ЗУПО да приеме наредба, в която да уреди условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските детски градини. Както в ЗУПО, така и в ЗМДТ липсва задължителен текст, който да обвързва общинския съвет при уредбата на тези вторични обществени отношения, неуредени със закона. При реализиране на законово уреденото правомощие е приета и оспорената пред съда разпоредба на чл. 22, т. 1 от Наредбата. Достъпът до местна услуга за ползване на детска градина е обвързан със заплащането на местна такса с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. "в" ЗМДТ. Заплащането на такса за предоставената услуга се явява условие и предпоставка за правомерния достъп до нея от страна на ползващото я лице. В тази връзка, касационната инстанция намира, че включването в хипотезите на чл. 22, т. 1 от Наредбата на обстоятелства, свързани с неплащането на такса за ползване на детска градина, като условие за достъп до самата услуга по ползване на детска градина, предоставяна от община Д., е правомерно. Въведените отрицателни предпоставки за продължаване на достъпа до услугата (чл. 22 от Наредбата) са "условие" по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗПУО, обвързващо общината, като предоставяща услугата и потребителите и. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗПУО предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5 годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите на предучилищното образование. Оспорената пред съда разпоредба намира приложение само и единствено спрямо децата от I-ва и II-ра възрастови групи в детските градини и не препятства въведеното от закона задължително предучилищно образование. Това е видно от разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, съгласно които в I-ва и II-ра възрастови групи се обучават деца от 3-4 и 4-5 години. Децата, които попадат в обхвата на задължителното предучилищно обучение се обучават в III-та и IV-та възрастови групи, и по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл. 22, т. 1 от Наредбата. Задължителността на предучилищното образование за децата от ІІІ-та и ІV-та възрастова група ги поставя в правна ситуация, която не е сходна спрямо децата от І-ва и ІІ-ра възрастова група. "Отстраняването" на децата, поради неплащане на две такси противно на становището на прокурора, не може да се приеме, че е форма на дискриминация, тъй като липсва различно третиране на субекти, намиращи се в сходно положение. В тази връзка достатъчно е да се посочи, че няма законова норма, която да гарантира или по силата на която да се предоставя безплатно право на ползване на детска градина за децата, които не попадат в обхвата на задължителното предучилищно образование. Спрямо тях законът предвижда предоставяне на услуга, за която се дължи такса, чиито размер следва да бъде определен в съответствие с изискването на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Ползването и е по желание и преценка на родителите, при наличие на свободно място, като те се информират при постъпване на детето в детската градина за дължимите се такси – чл. 19, ал. 3 от Наредбата. Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1, б "в", чл. 81 и чл. 92 от ЗМДТ, общините събират такса за ползване на детска градина, която е месечна и се дължи от родителите или настойниците за ползваната от тях услуга, която е възмездна. Като полагащи грижи за отглеждането на дете те са задължени за плащането на тази услуга, а не децата, приети в детската градина. Отписването на детето при незаплатена такса за ползване на детска градина за два последователни месеца има за цел да стимулира плащането на дължимите такси от задължените лица (родители или настойници) и да осигури събираемостта на тези публични общински вземания, които са обвързани със задължението на общината тези средства да служат за финансиране издръжката в предучилищното образование от общинския бюджет. Тази мярка за стимулиране на събирането на вземания е в съответствие с разпоредбите на чл. 9б, чл. 81 и чл. 92 от ЗМДТ и не основава различен принудителен ред за събиране на публични общински вземания. Законът изисква ангажираност не само на държавата и общините за реализиране на образованието, но и тази на родителите или настойниците – чл. 3, ал. 2, т. 11 ЗПУО. Следователно не са налице съобразно посочената нормативна уредба пречки при невнасянето на такса, ползването на предоставената от общината услуга да се преустанови. Именно противното схващане би означавало неравно третиране, на заплащащите редовно услугата родители спрямо тези, които я ползват, но не я заплащат, което вече би влязло в противоречие с принципа на чл. 3, ал. 2, т. 4 ЗПУО - за равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по-горе нормативни разпоредби следва, че протеста на прокурор при Окръжна прокуратура К., с който се оспорва разпоредбата на чл. 22, т. 1 от Наредбата за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на О. Д., приета с Решение № 142 от 30.09.2016 г. по протокол № 8 от 30.09.2016 г. на Общински съвет Д. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение