Решение № 3926 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2018 г.

Решение № 3926 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югоизточен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 949/14.05.2018 г. по адм. д. № 2108/2017 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-"Аполония Ризорт" ООД, "Долен" ЕООД и главният архитект на община Созопол в писмени становища намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-Окръжна прокуратура - Бургас в писмен отговор счита касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Аполония Ризорт" ООД срещу заповед №ДК-10-ЮИР-32/09.06.2017 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, с която е обявена нищожността на издаденото от главния архитект на Община Созопол разрешение за строеж № 63/22.05.2012 г. за "Бар към басейн за курортни сгради с апартаменти за сезонно ползване", находящ се в УПИ-8076, поземлен имот с идентификатор 81178.8.169, местност Аклади, землище на гр. Черноморец, общ. Созопол, ведно с одобрените на 16.05.2012 г. инвестиционни проекти по части: Архитектурна, Конструкции, Електротехническа, ВиК, ПБЗ и Технология. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Установено е по делото, че с решение № КЗЗ-1/30.01.2001 г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и горите на основание чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 41 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на 9278 кв. м. земеделска земя в землището на с. Черноморец, общ. Созопол, местност Аклади, представляваща имот № 008076, за изграждане на обект: "Зона за отдих за сезонно ползване за собствени нужди". Със заповед № 341/05.07.2001 г. на кмета на Община Созопол на основание чл. 108, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ, вр. § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ, е одобрен проект за частично застроително решение за изграждане на същия обект в имот № 008076 в землището на с. Черноморец, общ. Созопол, местност Аклади, като се ситуират триетажни застроителни обеми по посочен начин. По делото е цитираното удостоверение с изх. № 25-5867/31.01.2017 г. на СГКК-Бургас, според което в обхвата на имот с идентификатор 81178.8.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец няма данни за наличие на дюни. В хода на съдебното производство са извършени две съдебно-технически експертизи, като е установено, че в имота не попадат сиви или други дюни. По принцип за да е доказано наличието на такива дюни е следвало те да са нанесени в действащата кадастрална карта съгласно изискванията на чл. 6, ал. 6 ЗУЧК, каквото нанасяне към момента на издаване на строителните книжа не е установено. На тази плоскост законосъобразно съдът е приел, че издаденото разрешение за строеж е в съответствие с предвижданията на действащия към момента на постановяването му ПУП. Правилно съдът приема, че липсата на ОВОС, респективно оценка за съвместимост, не обосновава нищожност на строителните книжа. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (ред. ДВ бр. 32/2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон. Нарушаване на изискването на тази норма е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния строеж не попада в приложение № 1 и 2 на ЗООС и не подлежи на процедури по ОВОС и оценка за съвместимост. Освен това към процесния строеж не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, тъй като същите са в сила от 30.11.2012 г. т. е. след издаване на разрешението за строеж и одобряване на проектите. В случая е неприложима и нормата на чл. 31, ал. 5 ЗБР, тъй като инвестиционното предложение, както бе посочено по-горе не попада в Приложение 1 и 2 ЗООС и спрямо него не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С касационната жалба се възразява срещу решението и в частта, с която РДНСК- Югоизточен район е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. В тази част касационната жалба има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, по чието произнасяне е компетентен първоинстанционният съд. В тази част касационното производство следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на първостепенния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,