Решение № 15991 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2010 г.
ВАСIII отделение28.12.2010 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/25.03.2010 г. по адм. д. № 761/2009 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15991 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Зърнени храни-Велико Търново" ЕООД, гр. Велико Търново против решение по адм. д. № 761/2009 г. по описа на Административен съд- гр. Велико Търново. Иска отмяна като навежда касационни доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Неправилно процедурата по продажба на държавен имот е разделена на две фази, защото и при сключване на договора има отношение на власт и подчинение. Налице е незаконосъобразно бездействие по чл. 66, ал. 1 от ППЗДС. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че е организиран и проведен търг с явно наддаване за продажба на имот частна държавна собственост, като спечелилият търга е следвало само да доплати цена от 48 450 лева. Дружеството обаче е поискало да плати цялата цена на имота чрез компенсаторни инструменти, както и да му бъде възстановен депозита в пари, като е превело компенсаторни записи, но поради неизпълнение на задължение, определено със заповедта, договор не е сключен. Издадено е постановление на прокурор, да не се приема плащане с компенсаторни. Затова няма незаконно бездействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Забавянето в плащането е в резултат на искането на купувача да плати с компенсаторни инструменти, за което е изискано мнението на Централния депозитар АД-София. След получаване на положителен отговор договорът е сключен на 5.04.2006 г., като внесения депозит от 47500 лева са станали част от цената по сделката и е нямало пречка да има уговорка за лихвите. Няма отменен административен акт, нито действие или бездействие по повод административна дейност. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 92/25.03.2010 г. по адм. д. № 761/2009 г. по описа на АС- Велико Търново са отхвърлени исковете на "Зърнени храни-Велико Търново" ЕООД, гр. Велико Търново против областната администрация на административен център гр. Велико Търново за присъждане на обезщетение в размер на 44 0171 60 лв., лихви за забава 1756, 75 лв., както и липси за забава на депозит от 3 348 лв. Основанието на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на областния управител за "забавено подписване на договор за покупко-продажба" на държавен недвижим имот част от земя и сгради в УПИ I-2316, кв. 305 по плана на гр. Велико Търново, относно който е проведен търг с явно наддаване, а търговското дружество е обявено за участник, спечелил търга със заповед № СД-01-15-14/2.8.2005 г. на областния управител с цена на имота от 95 950.00 лв. Ищецът твърди, че областният управител в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗСКИ не е приел предложено плащане с компенсаторните инструменти за цялата цена по сделката направено с молба вх. № 69-181/30.08.2005 г., които били законно платежно средство. Искането е направено, въпреки обстоятелството, че в заповедта за откриване на търга № СД-01-26.-3/16.06.2005 г. няма такова условие за плащане на цената с компенсаторни записи. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвид чл. 4 от ЗОДОВ претърпените вреди трябва да са са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Първият въпрос, на който се дължи отговор е дали действията на областния управител във връзка с подписването на договор за продажба на имот държавна собственост са при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че в случая няма неоснователно бездействие на администрацията по смисъла на Глава ХV, дял трети от АПК. Подписването на договор за продажба на недвижим държавен имот не представлява административна дейност. В случая след приключването на търга, който има за цел да бъде определена насрещната страна по гражданския договор, между страните вече не съществуват правоотношения на власт и подчинение, като основен белег на административната дейност. Дали и кога ще встъпят страните в договорни правоотношения е въпрос на равнопоставеност, а не на публични правоотношения, като продажбата по ЗДС в това отношение не се различава. Претенцията следва да се защитава по общия исков ред, а не по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, характеризираща се като обективна безвиновна отговорност. Впрочем касационният жалбоподател е упражнил правото си на иск пред гражданския съд, предвид представената искова молба от 7.09.2010 г. насочена срещу "областния управител" на област Велико Търново пред Окръжен съд Велико Търново. За да възникне основание за отговорност по ЗОДОВ е необходимо бездействията да са "фактически", предвид Глава ХV, дял III от АПК и ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Фактически неоснователни бездействия има, когато е налице неизвършване на фактически действия, които административният орган е задължен по силата на закона. За ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо тези действия да са при или по повод изпълнение обаче на административна дейност, която представлява държавна властническа дейност за изпълнение на предписаното от закона или от по-горестоящ административен орган, при която административният орган разпорежда на друг, подчинен по силата на закона правен субект извършването на нещо и това правомощие е скрепено с принуда. След като сключването на договора е дейност, която не отговаря на тези признаци, то не може да бъде ангажирана отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение