Решение № 7186 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение № 1397/04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1409/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-0/ФП/03.06.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0015/20.06.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и за недопустимост на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-0/ФП/03.06.2025 г. на директора на ДСП – Варна. Поддържа, че органът не може да отмени сам индивидуалния административен акт без да е била проведена процедурата по чл. 99 от АПК. Моли съда за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество при извършена проверка по реда на чл.218 АПК, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-0/ФП/03.06.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0015/20.06.2025 г. на директора на РДСП – Варна, с която е изменена определената на Н. Н. месечна финансова подкрепа (МФП) по чл. 70 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ) – чрез изменение на правното основание от чл. 70, т. 4 от ЗХУ на чл. 70, т. 3 от ЗХУ и чрез намаляване на размера й от 191,40 лв. на 159,50 лв., считано от 01.05.2025 г. до 31.07.2027 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 07.04.2025 г. директорът на ДСП – Варна е издал Заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/07.04.2025 г., като е определил на касатора Н. Н. МФП по реда на чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 255, 20 лв., считано от дата 01.03.2025 г. до 31.07.2027 г. След жалба до Директора на РДСП – Варна от 09.04.2025 г. е издадена заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/24.04.2025 г. на директора на ДСП – Варна, с която за м. април 2025 г е определена МФП в размер на 0 лв. с мотива, че е определена чужда помощ с ЕР на НЕЛК № 90257/ 24.01.2025 г. и последвали две решения на директора на РДСП – Варна. С разпореждане [номер] по протокол № 900223/15.04.2025 г. на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Варна, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО, е отменено Разпореждане с Протокол № 141/21.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИПОЗ) на Н. като е прието, че няма право на такава пенсия, тъй като не отговаря на изискванията за трудов стаж съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и на чл. 74, ал. 2 от КСО, съответно е отказано е отпускането на такава лична пенсия. На 30.04.2025 г. директорът на ДСП – Варна е издал заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/30.04.2025 г., с която е определил МФП на Н. в размер на 191,40 лв. на основание чл. 70, т. 4 от ЗХУ, считано от 01.01.2025 г. до 31.07.2027 г., на основание Заповед № 0301-РД-0115/05.03.2025 г. На 03.06.2025 г. е издадена процесната заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/03.06.2025 г. с която е изменен размерът на МФП на Н. на 159, 50 лв., считано от 01.05.2025 г. до 31.07.2027 г. За да отхвърли жалбата на Н. А. Н. срещу заповедта на директора на ДСП, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. След анализ на доказателствата обосновава извод, че касаторът попада в хипотезата на чл. 70, т. 3 от ЗХУ и административният орган правилно е определил на Н. МФП в размер на 638 лв - в размер на 25 на сто от линията за бедност в страната за 2025 г, определена с ПМС № 328/30.09.2024г. Този извод е обоснован с издадено разпореждане за отмяна на отпуснатата му ЛПИПОЗ поради липсата на 5 години трудов стаж, положен до датата на инвалидизирането, от които 1/3 (1 година и 8 месеца) действително положен. Заповедта е оспорена по административен ред от Н. и с решение № 03-РД06-0015/20.06.2025 г на директора на РДСП – Варна жалбата му е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 81 ЗХУ, редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. В разпоредбата на чл.66, ал.1 ППЗХУ е предвидено, че МФП се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. С оглед тази нормативна уредба редът по чл.99 от АПК е неприложим за случаи на изменение на размера на вече отпусната МФП. Предоставената на касатора Н. МФП по реда на ЗХУ се основава на ЕР на НЕЛК № 90257/24.01.2025г, с което му е определена 92 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.07.2027г. Въз основа на това ЕР размерът на МФП е определен на 191,40 лв. на основание чл. 70, т. 4 от ЗХУ с оглед получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При определянето на размера на МФП се вземат предвид степента на увреждане, а в хипотезите на чл. 70, т. 4 и 5 ЗХУ, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 ППЗХУ, релевантно условие е видът на пенсията, получавана от лицето към момента на отпускане на МФП, което предпоставя интензитета й. Полученото служебно в ДСП Горна Оряховица разпореждане [номер] по протокол № 900223/15.04.2025 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Варна за отмяна на отпуснатата ЛПИПОЗ на Н. представлява индиция за промяна в условията, при които е отпусната финансовата подкрепа. От данните по административната преписка обаче не се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед касаторът Н. вече не получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на влязъл в сила административен акт и от кой момент. Приложеният към преписката отговор от директора на ТП на НОИ Варна до директора на ДСП Варна не води до изясняване на това обстоятелство. Получен е в ДСП Варна на 05.06.2025г и в него се сочи само, че към 04.06.2025г Н. не получава лична пенсия, а процесната заповед за изменение размера на МФП е издадена на 03.06.2025г. Следователно към датата на издаването на заповедта, а и до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд, не е доказано, че за Н. е отпаднало основанието по чл. 70, т. 4 ЗХУ за получаване на месечна финансова подкрепа в размер на 30 на сто от линията на бедност. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че Агенцията за социално подпомагане разполага с Интегрирана информационна система, в която служителите й могат да извършват електронни справки за получаваните от лицата пенсии. По делото няма данни тя да е използвана за установяване на главния релевантен факт, обуславящ упражняване на правомощието на административния орган по чл.66 ППЗХУ. В тази връзка остава неясно и от кой момент се счита за настъпила промяната в обстоятелствата по смисъла на чл.66, ал.5, т.2 ППЗХУ, а това е от значение за датата, от която ще се изплаща измененият размер на МФП. Всичко изложено води до извод за постановяване на оспорената заповед в нарушение на чл.35 във връзка с чл.7 АПК. Не на последно място следва да се отбележи, че от документите по преписката и мотивите на процесната заповед не се установява защо не е изпълнено служебното задължение на директора на ДСП-Варна по чл.26, ал.6 ЗХУ (Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) да изготви нова индивидуална оценка на потребностите на Н. след като е възприел за правно основание на своя акт промяна на обстоятелствата, въз основа на които е предоставена подкрепа по чл. 25, ал. 2 ЗХУ. По тези съображения издаденият индивидуален административен акт от директора на ДСП-Варна се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона да се предостави адекватна на потребностите подкрепа на човек с увреждания - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т.5 АПК. Правният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния административен акт е неправилен и необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 3 от АПК съдебното решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-0/ФП/03.06.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с решение № 03-РД06-0015/20.06.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, да бъде отменена, като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: