Решение № 3637 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от В. Иванов чрез адв. Б. Лъвчиева от АК Русе против Решение 123/27.04.2023 год. постановено по адм. дело 110/2023 год. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-17-16/10.02.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе и потвърденото с него разпореждане 3 от 02.12.2022 год. издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ Русе в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-17-16/10.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е отхвърлена жалбата на В. Иванов против разпореждане 3/02.12.2022 год. издадено от ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Русе, с което на касационния жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 13.11.2022 год. За да постанови този резултат административният орган е установил, че Иванов е подал заявление с вх. 2113-17-727 от 25.05.2022 год., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършената проверка на заявлението на лицето е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 04 години 02 месеца и 08 дни и от трета категория труд 32 години 06 месеца и 07 дни при навършени към датата на подаване на заявлението [възраст]. На основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 37 години 09 месеца и 02 дни. Прието е, че лицето няма право на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като не му достига осигурителен стаж от 01 година 04 месеца и 28 дни. На основание чл.9а, ал.2 от КСО до лицето е изпратено писмо, с което пенсионният орган го уведомява, че може в 14 дневен срок да внесе осигурителни вноски за недостигащия му осигурителен стаж като е посочена и дължимата сума. С писмото лицето е предупредено, че ако не внесе сумата в 14 дневния срок ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия на основание чл.98, ал.1 от КСО във връзка с чл.45а, ал.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж . Органът е установил, че Иванов не е внесъл осигурителните вноски по чл.9а, ал.2 от КСО и е издал разпореждане 3/02.12.2022 год., с което е отпуснал на лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред горестоящия административен орган, който с решение 2153-17-16 от 10.02.2023 год. отхвърля жалбата. Намира, че същата е неоснователна, тъй като в заявлението си лицето не е посочило по кой текст иска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което органът след като преценил, че няма право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО му отпуснал пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО. Административният съд разгледал жалбата на Иванов и се произнесъл по съществото на спора като отхвърлил същата като неоснователна. Приел е, че пенсионният орган бил надлежно сезиран с искане за отпускане на пенсия и същият бил длъжен да се произнесе по искането като прецени всички обстоятелства по чл.68-69б от КСО. След извършената преценка органът приел, че лицето отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и му отпуснал именно такава. Правното основание за отпускане на пенсия се преценявало от пенсионния орган, който разглеждал всички хипотези и следвало да приложи тази от тях, която се явявала най-благоприятна за лицето. Върховният административен съд шесто отделение намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, но е направил неправилни правни изводи. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства и е разкрил обективната истина, но е извел неправилни правни изводи. Безспорно е установено от първата инстанция, че В. Иванов подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по образец. Видно от образеца при подаването му лицето следва да заяви какво желае да му бъде отпуснато-пенсия или добавка. При избиране на пенсия следва да се посочи вида на пенсията лична, инвалидна или социална. В образеца на заявление не се посочва правното основание за отпускане на съответния вид пенсия. Установено е също така и не се спори по този въпрос, че към датата на подаване на заявлението Иванов има общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 37 години 09 месеца и 02 дни и навършена възраст от [заличен текст], поради което същият няма право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. На лицето не му достига осигурителен стаж от 01 година 04 месеца и 28 дни. В изпълнение на процедурата по чл.9а от КСО пенсионният орган е изпратил писмо до лицето, с което го уведомява, че може да довнесе осигурителни вноски в размер на 2 380, 49 лева в 14 дневен срок от получаване на съобщението за това. С писмото Иванов изрично е предупреден, че при невнасяне от негова страна на горепосочената сума, ще му бъде издадено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия на основание чл.98, ал.1 от КСО във връзка с чл.45а, ал.6 от НПОС. В определения срок Иванов не се е възползвал от възможността по чл.9а, ал.2 от КСО и не е внесъл осигурителните вноски. Тази констатация е видна от констативен протокол КВ-5-17-01228745/31.10.20222 год. Въпреки установеното с протокола и въпреки уведомяването на лицето с писмото от 27.09.2022 год. (във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО), че при невнасяне на осигурителните вноски ще му бъде издадено разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ, на 02.12.2022 год. ръководителят на пенсионното осигуряване издава разпореждане 3, с което отпуска на лицето лична пенсия за ОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО. Това разпореждане настоящата инстанция намира за неправилно издадено. Същото е постановено в разрез с нормата на чл.45а, ал.6 от НПОС, съгласно която когато в 14 дневен срок от получаването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО, се постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. Настоящият случай попада именно под хипотезата на тази правна норма-на лицето не му достига осигурителен стаж от 01 година 04 месеца и 28 дни, същото е уведомено, че може да довнесе осигурителни вноски в размер на 2 380, 49 лева за да изпълни условията за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, както и че при неизпълнение ще му се издаде разпореждане за отказ от отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. След като Иванов не се е възползвал от възможността да довнесе осигурителни вноски по чл.9а, ал.2 от КСО пенсионният орган е следвало да приложи нормата на чл.45а, ал.6 от КСО и да издаде разпореждане, с което да откаже отпускането на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Пенсионният орган обаче не се е съобразил с тази норма и е издал разпореждане, с което е отпуснал пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО без да е имал това право. Редът да отпускане на пенсии е подробно разписан в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и пенсионните органи са длъжни да спазват този ред. В настоящия случай процедурата по отпускане на пенсията на Иванов не е спазена, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е приложена нормата на чл.45а, ал.6 от НПОС, което е довело до издаване на неправилно разпореждане 3/02.12.2022 год. При извършената проверка на акта от горестоящия орган вместо да се установи неправилното приложение на чл.45а, ал.6 от НПОС, жалбата се отхвърля като неоснователна. В самото решение на Директора на ТП на НОИ Русе е налице противоречие в мотивите, тъй като от една страна същият приема, че невнасянето на осигурителните вноски по чл.9а, ал.2 от КСО води до постановление за отказ за отпускане на ЛПОСВ , а от друга страна директорът приема, че разпореждането от 02.12.2022 год. е правилно и отхвърля жалбата. Процесните административни актове са издадени в нарушение на принципа на чл.6, ал.1 от АПК, съобразно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. При наличие на изрично предупреждение от страна на пенсионния орган, че при невнасяне на осигурителните вноски по чл.9а, ал.2 от КСО на лицето ще бъде издадено разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ, пенсионният орган е следвало да издаде разпореждане за отказ (така както е предупредил лицето), а не да издава разпореждане за отпускане на пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО. По този начин освен, че не е изпълнил собствените си указания, органът не е приложил правилно и нормата на чл.45а, ал.6 от НПОС. В тази връзка настоящият състав намира за неправилен извода на административния съд, че лицето е можело да оттегли заявлението си и административното производство да бъде прекратено. Лицето е било предупредено, че ако не внесе осигурителните вноски ще получи разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ и явно същото се е съгласило с този развой на процедурата. В разрез обаче и с принципа за предвидимост административният орган пренебрегвайки нормата на чл.45а, ал.6 от НПОС издава процесното разпореждане. Не следва отговорността за неправилните действия на пенсионните органи да се прехвърля на заявителите. Във връзка с горното неправилни се явяват изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на жалбата. Разпореждането и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Русе се преценяват като неправилни и незаконосъобразни и като е отхвърлил жалбата на Иванов срещу тях първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да се отмени и да се отмени по жалба на В. Иванов решението на директора на ТП на НОИ Русе и потвърждаващото го разпореждане 3/02.12.2022 год., а преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на Иванов от 25.05.2022 год. съобразно даденото тълкуване на закона с настоящото решение. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. Пред първата инстанция разноски не са направени. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с посочен платен хонорар за адвокат в размер на 500 лева. Следва да се осъди ТП на НОИ Русе да заплати на В. Иванов разноски по делото в размер на 500 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,