Решение № 3010 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2016 г.

Решение № 3010 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Б. срещу решение № 1948 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 926/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът, И. Т. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. А. е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Ответникът, Т. П. Т., редовно призован се явява лично. Оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС - Б. е отменил Заповед № 802 от 15.04.2015 г. на кмета на община - Б., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е разпоредено да се изземе от И. Т. Т. и Т. П. Т., и двамата от с. Ч. море, област Б., недвижим имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки - о. т. 444, о. т. 445 и о. т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Ч. море, община Б., заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, заснета с геодезични координати, подробно описани в същата заповед, по причина че процесният имот се държи от адресатите на заповедта без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, макар издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразна като постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. АС- Б., базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на изслушаната съдебно-техническа експертиза, е заключил, че от фактическа страна по делото не се установява по безспорен начин първата материалноправна предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС - не се установява с нужната степен на безспорност и категоричност обстоятелството, че имотът, предмет на заповедта, съставлява публична общинска собственост. Съдът приема, че мотивите на обжалвания административен акт не отговарят на действителността и са несъдържателни - не се установява обстоятелството, че процесният имот действително съставлява улица по регулационния план на селото от 1978 г., по отношение на която да е настъпил директния вещно-правен ефект на отчуждаването й за такава по смисъла на чл. 110 от ЗТСУ (отм.) Съдът, позовавайки се на събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, е приел, че планът от 1978 г. по отношение процесния имот, като предвиден за улица, не е бил приложен. Не е било извършено необходимото отчуждаване по смисъла на чл. 63, чл. 68 и чл. 93 от ЗТСУ /отм/, поради което не е налице трансформиране на собствеността от частна в публична общинска такава по силата на предвиждането за улица по плана на с. Ч. море от 1978 г. Аналогичен според АС- Б. би бил извода му, ако се приеме, че процесният имот е отчужден за улица за първи път по плана на селото от 2004 г. - в този случа би била приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, съгласно която имоти, собственост на физически или юридически лица могат да бъдат отчуждавани за обществени нужди въз основа на влязъл в сила ПУП, само след предварително равностойно обезщетение. Наред с и отделно от гореизложените мотиви, АС- Б. е развил съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед на кмета на община - Б. само поради наличието на установен по делото спор за материално право относно имота, предмет на изземване . Изхождайки от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни, СТЕ, както и от твърденията на страните в хода на производството, административният съд е приел, че собствеността на община - Б. върху изземания имот не е безспорна. Нещо повече - както предвид изложеното в жалбата срещу заповедта, така и с оглед всички, приети в първоинстанционното съдебно производство доказателства, се установява наличието за спор за материално право относно изземвания имот. Административният съд е приел, че спорът за собственост върху имота, предмет на заповедта по чл. 65 от ЗОС / наред с липсата на титул за собственост /АОС/ в полза на община - Б. за процесния имот/ обуславят липсата на първата, предвидена по закон материално правна предпоставка за законосъобразност на оспорения административен акт - безспорността на твърдяната от административния орган общинска собственост върху процесния имот. При липсата на безспорна установеност на общинска собственост върху имота, предмет на заповедта, административният съд е заключил, че административният акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е отменил същия с произтичащите от това правни последици. Административният съд, е постановил съдебното решение при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Неправилно и в нарушение на забраната по чл. 164 от ГПК съдът е допуснал и кредитирал свидетелски показания за установяване на факти и обстоятелства - прилагане на ПУП, които не се установяват чрез гласни доказателства. Отделно от това съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и не е изложил мотиви защо кредитира само част от тях, а не кредитира други . АССГ изобщо не е обсъдил голяма група доказателства, представени от ответника и описани от вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението /без обаче вещото лице да е направило съответни професионални изводи на база същите в отговорите на поставените му задачи./ . Това са доказателствата от л. 302 до л. 306 по делото, указващи на проведена отчуждителна процедура за улица по отношение 1 600 кв. м. от ПИ № 1371 по плана на с. Ч. море от 1978 г. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК и в противоречие със служебното начало в административния процес, доконкретизирано в чл. 171, ал. 2 от АПК, не е поставил допълнителни задачи на вещото лице с цел изясняване на обективната истина по спора. Така изготвената експертиза се явява неотносима към предмета на спора, тъй като не отговаря на релевантния правен въпрос - имотът, предмет на обжалваната заповед, съставлява ли улица и по отношение същата приложена ли е уличната регулация по някой от плановете на с. Ч. море, считано от 1978 г. до сега по смисъла на § 22 от ЗР на ЗУТ или не. Като не е изяснил този въпрос чрез назначаването на допълнителна СТЕ съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Обосновано касаторът още пред първоинстанционния съд твърди, че не може и не следва да доказва собствеността си върху процесния имот чрез акт за общинска собственост, доколкото според него същият съставлява улица, а, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост за улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост. В този случай дали имотът, предмет на обжалваната заповед, е общинска собственост или не, зависи от това дали процесният имот съставлява улица по приложена улична регулация или не. Съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АС- Б. с указания за обсъждане на всички, събрани по делото доказателства и назначаване на допълнителна СТЕ, която да установи: дали и каква част от имотите, предмет на предварителни договори за продажба на недвижим имот и/ или нот. акт № 60, т. V, н. д. № 1791/06.03.1996 г. със страна някой от жалбоподателите попадат в имота, предмет на Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на община - Б.; по кой от действалите от 1978 до датата на издаване на Заповед № 802/15.04.2015 г. ПУП на с. Ч. море изземваният имот / целият или част от него / е бил предвиден за улица; спрямо изземвания имот налице ли е поне една от хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някой от ПУП на с. Ч. море, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. или не. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение