Решение № 7263 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2010 г.

Решение № 7263 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Васил Иванов Маринов, Бончо Василев Иванов, Донка Василева Димитрова и Танка Василева Колева, подадена чрез пълномощника им адвокат Диана Инджова от АК-Хасково, срещу решение № 428 от 25.11.2009 г. постановено по административно дело № 484 по описа за 2009 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против решение № Ж-41-1/31.07.2009 г. на директора на РУСО-Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4104184993-ПР-1319/25.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е допустима и частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Хасковския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Васил Иванов Маринов, Бончо Василев Иванов, Донка Василева Димитрова и Танка Василева Колева решение № Ж-41-1/31.07.2009 г. на директора на РУСО-Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4104184993-ПР-1319/25.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО-Хасково, с което е изменено разпореждане № 4104184993/17.10.2006 г., с което жалбоподателите като наследници на Марийка Тодорова Маринова са задължени да възстановят неправилно изплатената на тяхната наследодателка пенсия в размер на сумата от 9231,28 лева и лихва в размер на 7160,45 лв. или общо дължима сума в размер на 16 391,73 лева. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на касаторите като неоснователна. За да постанови този резултат Хасковския административен съд е приел, че оспорените актове са законосъобразни, като издадени от компетентния за това орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Направен е извод, че при наличие на вляло в сила разпореждане № 4104184993/12.10.2005 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО-Хасково, с което е наредено да се възстанови неправилно получената от Марийка Тодорова Маринова (починала на 16.09.2006 г.) сума в размер на 16 391,73 лв., в т. ч. главница - 9231,28 лв. и лихва - 7160,45 лв., още приживе на наследодателката е бил индивидуализиран дългът на същата за неправилно получена сума за пенсия. Прието е също, че правилно административният орган с издаденото на основание чл. 98, ал. 2, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 14, ал. 2 от НПОС и чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството разпореждане № 4104184993/17.10.2006 г. е задължил законните наследници на починалата наследодателка, които са приели наследството й, да отговарят за задължението й, съобразно с наследствените им дялове. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна давност, тъй като с влизане в сила на разпореждането от 12.10.2005 г. е започнала да тече нова давност по установеното вземане. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилно приложение на чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. За да направи извод по възражението на жалбоподателите от 14.07.2009 г. за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съд е следвало да приложи правилото на чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО и с оглед на него да установи дали не е погасено с абсолютната десетгодишна давност част от задължението по процесното разпореждане № 4104184993-ПР-1319/25.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО-Хасково, с което е изменено разпореждане № 4104184993/17.10.2006 г., с което жалбоподателите като наследници на Марийка Тодорова Маринова са задължени да възстановят неправилно изплатената на тяхната наследодателка пенсия в размер на сумата от 9231,28 лева и лихва в размер на 7160,45 лева. Хасковският административен съд е постановил решението си, без да изясни напълно фактическите обстоятелства по спора и да приложи точно нормите на КСО, с които е уреден института на погасителната давност за вземанията на НОИ. Липсата на яснота по този въпрос прави решението на първоинстанционния съд необосновано, а подадената срещу него касационна жалба - основателна. Поради това то следва да бъде отменено, а делото - върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да възложи на основание чл. 201 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, допълнително заключение на вещото лице Руска Милкова Кръстева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с което да се изчисли размера на погасената по давност част от задължението по главницата и лихвата, установени с разпореждане № 4104184993-ПР-1319/25.06.2009 г. на ръководителя по ПО и съобразно дела на всеки един от жалбоподателите да се посочи размера на непогасеното по давност вземане на НОИ - главница и лихва, и на тази основа да се прецени законосъобразността на оспореното решение № Ж-41-1/31.07.2009 г. на директора на РУСО-Хасково. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,