Решение № 2765 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10027/2023 г.

ВАСВторо отделение07.03.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5326/9.08.2023г., постановено по адм. дело 2250/2023г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Академика Бачо Киро ЕООД с [ЕИК] сумата 2000,- /две хиляди/ лева, деловодни разходи за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 5326/9.08.2023г., постановено по адм. дело 2250/2023г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед САГ23-РА50-61 от 01.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, чл. 49 от Наредбата за общинската собственост, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, чл. 108, ал. 5 ЗУТ е наредено да се изработи служебно проект за подробен устройствен план изменение на плана за регулация (ИПР) в териториален обхват: УПИ XІІІ за ЖС, КОО и озеленяване; УПИ VII за смесено предназначение; УПИ I за ЖС, КОО и УПИ VIII 25, улица, между о.т. 111 о.т. 10, при о.т.200 (нова) и при о.т.112, кв. 8, м. Зона Г-14, район Оборище. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че липсва законова разпоредба, която да изисква заповедта по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ да бъде съпроводена с графична част, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Неправилен бил и изводът на АССГ че органът не бил изследвал новосъздаваният УПИ ХІІІ за озеленяване бил за широко или за ограничено ползване. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като оспорването срещу посочената заповед бъде отхвърлено. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за производството. Ответникът Академика Бачо Киро ЕООД в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът Столична община не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на законоустановената форма и при допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обосновал е извод за липса на графична част към обжалваната заповед, което опорочавало заповедта и правело невъзможна преценката за действителния обхват на разрешената разработка и впоследствие и сравняване на изработения проект с това което е разрешено. Така постановеното решение е правилно. Административното производство се е развило по повод подадено от Академика Бачо Киро ЕООД заявление за закупуване на УПИ ХІІІ За ЖС, КОО и озеленяване. Дружеството е суперфициарен собственик на имоти (самостоятелни обекти) в сграда с идентификатор 68134.402.66.2 КККР, която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.402.66 по КККР на София, за който е отреден УПИ XІІІ За ЖС, КОО и озеленяване, кв. 8 по действащия план за регулация на зона Г-14, район Оборище, Столична община, който имот е общинска собственост. Възползвайки се от разпоредбите на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост и на чл. 46 от Наредбата за общинската собственост приета от Столичния общински съвет, дружеството е поискало закупуване на терена. Правилно администрацията на район Оборище, а впоследствие и главният архитект на Столична община, са съобразили нормата на чл. 49 от Наредбата за общинска собственост, съгласно която когато от имота, върху който е реализирано право на строеж, могат да се образуват два или повече урегулирани поземлени имота, се прави служебно изменение на подробния устройствен план и се продава урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата. Поради което правилно е инициирано разделянето на УПИ ХІІІ. След сезиране на главния архитект на Столична община, кмета на район Оборище и неколкократно изменение на представеното мотивирано предложение се е стигнало до издаване на заповедта, предмет на съдебен контрол в производството, приключило с атакуваното пред настоящата инстанция решение на АССГ. Оспорената заповед на главния архитект на Столична община, обосновано е преценена като незаконосъобразна. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената форма. Към същата липсва графична част, от която да се установява какво е точното съдържанието на проекта за изменение на ПУП, изработването на който се разрешава със заповедта и в какво ще се изразява изменението на действащия план. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Изпълнението на това законово задължение, от страна вносителя на искането, не замества изпълнението на задължението на административния орган при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че такава графична част липсва, не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Като е отменил и обжалваната пред него заповед на главния архитект на Столична община и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд София град е постановил правилен валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, която при липса на възражение за прекомерност следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер - 2 000,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,