Решение № 15740 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2012 г.
ВАСII отделение11.12.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1284/5.06.2012 г. по адм. дело № 273/2012 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15740 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Здравков Цветков от с. Златитрап против решение № 1284/5.06.2012 г. по адм. дело № 273/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-585 от 29.08.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда от допълващо застрояване" находяща се в УПИ ХII-145 по плана на с. Злати трап, с извършител Здравко Петков Цветков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответната страна началник на РДНСК - Южен централен район оспорва жалбата. Ответниците Стойна Тодорова Цветкова и Петър Здравков Цветков не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Счетено е, че строежът е незаконен и че липсват основания за признаването му за търпим по § 16 ПР на ЗУТ, доколкото не е декларирана пред община "Родопи" и е недопустим по действащия ПУП от 1989 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, при следните мотиви: По делото е установено, че процесната постройка на допълващото застрояване е извършена преди 1976 г. на регулационната граница със съседния УПИ ХIII-146 по плана на с. Злати трап, без изискуемите се строителни книжа, като по действащия застроителен план от 1989 г. за имота е предвидено само основно застрояване. При тези данни следва да се приеме, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, защото не е търпим. Последното е така тъй като не са налице условията по § 16, ал. 1 ЗУТ - не съответства на действащия подробен градоустройствен план и не отговаря на техническите правила и нормативи за разполагане на постройките от допълващото застрояване, действащи по време на извършването му и по ЗУТ (чл. 42 ЗУТ). Неправилно съдът приема, че за признаване търпимостта на строежи, изградени до 7.04.1987 г. е необходимо декларирането им пред одобряващите общински органи до 31.12.1998 г. (това касае строежи по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ - започнати в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г. и то при проверка законосъобразността на заповеди за премахването им, издадени след 26.11.2012 г., когато влиза в сила § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., която няма изрично дадено с нормативен акт обратно действие - чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА. Съответствието на издадените преди това заповеди с материалния закон се преценява към момента на издаването им - чл. 142, ал. 1 АПК). Без правно значение за търпимостта на строежа е и наличието на издадено удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ. Последното има доказателствена сила само при нотариални удостоверявания с имота, не и в производството по премахване, където административният орган, а при съдебно оспорване и съдът, са задължени да изследват служебно условията за търпимостта на строежа. Като е потвърдил заповедта за премахване на незаконния и нетърпим строеж, административният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,