Решение № 11583 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2021 г.

ВАСВторо отделение15.11.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 116/26 октомври 2020 г., постановено по адм. д. 44/2020 г. по описа на Административен съд Търговище. ОСЪЖДА Д. Димитров, ЕГН [ЕГН], М. Якова, ЕГН [ЕГН], Й. Генова, ЕГН [ЕГН] и И. Якова, ЕГН [ЕГН], да заплатят на В. Самсиев и Г. Самсиев сторените в това производство разноски в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, М. Якова, Й. Генова, И. Якова и С. Шатърова против решение 116/26 октомври 2020 г., постановено по адм. д. 44/2020 г. по описа на Административен съд Търговище. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В хода на производството касаторката С. Шатърова е починала и наследниците й П. Шатъров, П. Шатъров и С. Шатъров не са заявили изрично, че поддържат жалбата, поради което са конституирани в производството като ответници. Писмен отговор по касационната жалба е депозиран в законовия срок от В. Самсиев и Г. Самсиев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Димитров, М. Якова, Й. Генова, И. Якова и С. Шатърова против заповед 3-01-61 от 24 януари 2020 г. на кмета на община Търговище, с която се оттегля заповед 3-Д-53 от 10 декември 2019 г. на кмета на община Търговище за разрешаване на изработването на ПУП ПР И ПЗ, както и РУП за имоти, конкретизирани в заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Заповед 3-Д-53 от 10 декември 2019 г. на кмета на община Търговище е за проект за изменение на ПУП на основание чл.135, ал.3 ЗУТ,както и за изработване на РУП, с която се засягат границата между ПИ с идентификатор 73626.506.164 и ПИ с идентификатор 73626.506.165 по КККР на гр.Търговище, съставляващ УПИ VIII, кв.37 по плана на гр.Търговище. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че кметът на община Търговище е имал правомощието да преразгледа решението си с нов акт, тъй като са налице условията, визирани в чл. 91 ал. 1 АПК. Правото на отзив е допустимо, тъй като ги има предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК, а именно била е подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба. В жалбата си (стр. 20) от 20 януари 2020 г. Р. и Г. Самсиеви посочват, че са уведомени за заповед 3-Д-53 от 10 декември 2019 г. на 08 януари 2020 г. Отзивната заповед е издадена на 24 януари 2020 г., т.е. в предвидения в чл. 91, ал. 1 АПК срок. От събраните доказателства, както и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, безспорно се доказва, че между оспорващите и заинтересуваните страни е налице спор за материално право на собственост и граници между УПИ VII и УПИ VIII в кв. 37, гр. Търговище. Разрешаването на такъв спор не е в компетенциите на административните органи, в случая на кмета на община Търговище. Верен и обоснован е изводът, че изменение на подробния устройствен план, с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не би могло да се направи, докато не бъде разрешен със сила на присъдено нещо въпросът за границите между двата имота. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски с отговора по касационната жалба от В. Самсиев и Г. Самсиев, на последните следва да бъдат заплатени от касаторите разноски в размер на 500 лева за един адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие, както и списък за разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав