Решение № 5651 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2016 г.

Решение № 5651 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено искане на Д. Н. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 12193 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3189/2015 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение № 22 от 15.01.2015 г., постановено по адм. д. № 215/2014 г. на Административен съд - Р.. Излага съображения за наличие на основания по чл. 239, т. 3 от АПК, но е посочил също, че са налице новонастъпили обстоятелства, които следва да бъдат квалифицирани, като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК.

В съдебно заседание молителят Д. Н. П., не се явява и не се представлява.

Ответникът по делото - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при [община], редовно призован, не се представлява, като в писмено становище, подадено чрез пълномощника Н. Н., изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност на молбата за отмяна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, обсъди възраженията на молителя по същество и намира искането за процесуално допустимо, подадено от страна с правен интерес по чл. 238, ал. 1 от АПК в законоустановения срок по чл. 240 от АПК.

По същество, наведените твърдения за наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на влязло в сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. д. № 3189/2015 г. са неоснователни.

С атакуваното решение № 12193 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3189/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 22 от 15.01.2015 г., постановено по адм. д. № 215/2014 г. на Административен съд - Р.. С първоинстанционното решение е изменен акт за установяване на общински публични вземания № СУД000078/27.01.2014 г. за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, издаден от главен инспектор в отдел "КСМДТ" към отдел Д "МДТ" при [община] на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 96 от ЗМДТ и въз основа на данните в информационния масив на Д "МДТ" при [община] от данъчни декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден мълчаливо в условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция "МДТ" при [община], като намалява определените задължения на Д. Н. П., както следва:

определеното общо задължение (главница и лихви) за ДНИ за 2012 г.

• от 134.50 лв. на 132.48 лв., и ДНИ за 2013 г. - от 122.51 лв. на 120.65 лв.;

определеното общо задължение (главница и лихви) за ТБО за 2012 г.

• от 223.45 лв. на 220.80 лв. и ТБО за 2013 г. - от 204.21 лв. на 201.91 лв.

Отмяната на влезли в сила решения и определения по административни дела по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни актове на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата.

В настоящото производство се иска отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и на потвърденото с него първоинстанционно решение поради новонастъпили обстоятелства, които според молителя са относими към хипотезата по чл. 239, т. 3 от АПК. С оглед така формулирането искане, настоящият състав счита, че следва да се разгледа основателността на молбата за отмяна, както на основание чл. 239, т. 1 от АПК, така и на основание чл. 239, т. 3 от АПК. Чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това могат да бъдат юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това същите не са могли да бъдат представени по делото.

Твърденията на молителя са, че след постановяване на решението от касационната инстанция са настъпили промени в законодателството, тълкуването на правните норми от Конституционния съд и автентичното тълкуване на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които са от съществено значение за правилното решаване на делото. пред настоящата инстанция молителят не представя писмени доказателства. Следва да се отбележи, че последното изменение на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е с ДВ, бр. 39 от 2011 г., поради което не е налице промяна в законодателството по отношение на дължимостта за местен данък и такса за битови отпадъци от собствениците на поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. На следващо място следва да се отбележи, че автентично тълкуване, което според молителя е обсъждане изменението на законопроект, след издаване на оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, който впоследствие не е приет, не е "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява съобразно действащите към момента на издаването му материалноправни норми. След като първата инстанция е изменила акт за установяване на общински публични вземания № СУД000078/27.01.2014 г. за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, издаден от главен инспектор в отдел "КСМДТ" към отдел Д "МДТ" при [община], а впоследствие касационната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, то те са преценили законосъобразността на административния акт с действащото законодателство към релевантния момент на издаване на акта, а евентуална промяна на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, още повече само обсъждане за изменението й, не може да се приеме за "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да е основание за отмяна на атакуваните съдебни решения.

Оплакването за наличие основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК също е неоснователно.

По тази хипотеза от нормата е допустима отмяна на влязло в сила съдебно решение, ако актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Молителят сочи като предпоставка по т. 3 решение № 11 от 26.11.2013 г. по к. д. № 20/2013 г. на Конституционния съд на Р. Б. за установяване несъответствие между чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 13 и 24 от ЗМДТ и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, разглеждана в контекста на чл. 1 ДП към КЗПЧОС. С посоченото решение е отхвърлено искането на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. От изложеното следва, че няма акт на съд, който да обявява посочената норма за противоконституционна, поради което не са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК.

По изложените съображения искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника в настоящото производство, на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Д. Н. П. следва да бъде осъден да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,