Решение № 6660 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2021 г.

Решение № 6660 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Тетевен, подадена чрез адв. Х., против Решение № 233/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 496/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с коeто е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 202445570-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор "МДТ" в отдел МДТ при Община Тетевен, мълчаливо потвърден от началник на отдел "МДТ" при Община Тетевен, в частта относно определените задължения на "Еко Балкан Пропърти" ООД за данък недвижими имоти за 2017 г. в размер на 2 670, 12 лв. главница и 172, 45 лв. лихва за сумата над 302, ЗЗ лв. главница и 19, 53 лв. лихви, и в частта относно определените задължения на "Еко Балкан Пропърти" ООД за такса битови отпадъци за 2017 г. в размер на 8 544, 37 лв. главница и 551, 82 лв. лихва за сумата над 967, 45 лв. главница и 62, 49 лв. лихви. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че фактът на деклариране на имотите като нежилищни, не означава непременно, че обектите са такива. Изразява несъгласие с посоченото от първоинстанционния съд, че декларирането им има обвързваща сила, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства. Счита, че съдът превратно е обсъдил само писмените доказателства, издадени от главния архитект на Община – Тетевен, без да обсъди доказателствената стойност на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от оспорващото дружество, въз основа на която е постановен и оспореният акт. В заключение касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в оспорената му част, като моли съда да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД, в отменената му част, както и да присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – "Еко Балкан пропърти" ООД, чрез адв. Ч., в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Административен съд – Ловеч, както и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С Решение № 13789/16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3800/2019 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 12/05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 280/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което АУЗД е обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на обжалване пред Административен съд – Ловеч е бил АУЗД № 2024455701-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор "МДТ" в отдел МДТ при Община Тетевен, мълчаливо потвърден от началник на отдел "МДТ" при Община Тетевен, с който на "Еко Балкан пропърти" ООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. и лихви върху тези задължения в общ размер на 11 938, 76 лв. (в т. ч. главница 11 214, 49 лв., от която за ДНИ 2 670, 12 лв. и ТБО 8 544, 37 лв. и лихви към 20.04.2018 г. в размер на 724, 27 лв., от които за ДНИ 172, 45 лв. и ТБО 551, 82 лв.). С оспореното решение съдът е отменил процесния АУЗД в частта относно определените задължения на "Еко Балкан Пропърти" ООД за ДНИ за 2017 г. за сумата над 302, ЗЗ лв. главница и 19, 53 лв. лихви, и в частта относно определените задължения за ТБО за 2017 г. за сумата над 967, 45 лв. главница и 62, 49 лв. лихви. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е решението на първоинстанционния съд в отменителната му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени задълженията с АУЗД. Изложил е мотиви, че за имотите е определена данъчна оценка, посочена и в оспорения АУЗД, както следва: за земята - 30 708, 40 лв., за първата къща за гости - 81 610, 90 лв. и за втората къща за гости - 23 035, 30 лв. Счел е, че имотите не са търговски обекти по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Приел е за установено, че двете сгради са жилищни, предвид разрешенията за строеж, удостоверенията за въвеждане в експлоатация и нанасянето им в КККР като "жилищни сгради на основно, ниско, свободно застрояване" като е счел, че няма пречка в жилищна сграда да се настаняват туристи. Съдът е посочил, че обстоятелството, че обектите са категоризирани като къщи за гости по Закона за туризма (ЗТ), не променя направения от него извод, че процесните обекти са жилищни. Тълкувайки норми от ЗУТ, ЗМДТ и ЗТ е посочил, че процесните имоти са жилищни и ставката за определяне на ДНИ следва да се определи като за жилищен имот на предприятие с търговско предназначение. Позовавайки се на втория вариант на т. 3 от допълнителното заключение на ССчЕ, съдът е изчислил размера на дължимия ДНИ за 2017 г. на 302, ЗЗ лв., а лихвата върху него на 19, 53 лв. Относно дължимата ТБО за 2017 г. решаващият състав е приел за доказана престацията на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, въз основа на което е посочил, че са налице предпоставките за начисляване в тежест на собственика на недвижимия имот на суми за ТБО и по трите компонента. По мотивите, изложени по отношение на ДНИ, съдът е посочил, че ТБО следва да се изчисли за жилищни имоти на предприятие с търговско предназначение - върху данъчната им оценка. Позовавайки се на допълнителното заключение на ССчЕ, размерът на ТБО е изчислен на 967, 45 лева главница и 62, 49 лв. лихва. Решението на Административен съд – Ловеч, в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Страните по делото не спорят, че "Еко Балкан Пропърти" ООД е собственик на УПИ 1-164002 с площ 4034 кв. м. и идентификатор № 62579.164.2 по КККР на с. Рибарица, общ. Тетевен, ведно с построените в него две къщи за гости. С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 13.12.2016 г. дружеството е декларирало застроен недвижим имот - земя по НА № 62/08.03.2013 г. с отчетна стойност 20 000, 00 лв. и сгради "Къща за гости" с отчетна стойност 703 195, 76 лв. и "Къща за гости 1" с отчетна стойност 334 131, 85 лв. Въз основа на така подадената декларация е издаден процесният АУЗД. Спорен е въпросът за характеристиката на двете къщи за гости, собственост на ответника и дали същите представляват жилищен имот или се ползват със стопанска цел. Органът по приходите извършва установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК въз основа на данните по подадена от задълженото лице декларация по чл. 14 ЗМДТ. Съобразно чл. 107, ал. 1 ДОПК, въз основа на тази декларация органът по приходите определя размера на дължимия данък. Необоснован е изводът на съда, че в оспорения АУЗД липсват мотиви. В акта е посочено, че дружеството е декларирало по реда на чл. 14 ЗМДТ недвижими имоти в с. Рибарица – земя и две сгради с описание "къща за гости". Недвижимите имоти и техните отчетни стойности и данъчни оценки са описани подробно. Посочено е, че размерът на ДНИ и ТБО се определя с правно основание ЗМДТ и двете местни наредби за определянето и администрирането на местните данъци и местните такси и цени на услуги на територията на Община Тетевен. В настоящия случай подадената от задълженото лице декларация по чл. 14 ЗМДТ, наред с получената по реда на чл. 18 ЗМДТ информация, е източник на данните за определяне на данъчната оценка по Приложение № 2 за правото на собственост и ограничените вещни права, които са обект на облагане с данъка при придобиване на имущество по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ /вж. чл. 46, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗМДТ/. Данъчната оценка е основа за определяне на задължението за местен данък, когато е по-висока от уговорената или определената от държавен или общински орган цена – чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Към тази основа се отнася данъчната ставка по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ. Определената от Общински съвет - Тетевен ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество е 2, 5 %. Данъчната основа е фактическа предпоставка при определянето на данъка. Затова и декларацията по чл. 14 ЗМДТ, данните от която служат за определяне на данъчната оценка по Приложение № 2 на ЗМДТ, когато тази оценка е основа за определяне на местния данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, е с характер на декларация по чл. 107, ал. 1 ДОПК. Дружеството в случая е задължено за данъка лице, тъй като е собственик на облагаемия имот - по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Основание за издаване на АУЗД е неизпълнение на задължението за плащане на данъка, което е относимо към третата хипотеза на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК. Актът е издаден ex officio, тъй като задължението не е платено. От доказателствата по делото се установява, че процесният поземлен имот и сгради се намират в землището на с. Рибарица, местността Копчов лък, община Тетевен, и са отразени в ПУП-ПРЗ и в КККР на селото. Недвижимият имот е с променено предназначение от "земеделска земя" в "малоетажно жилищно застрояване". Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че административният орган е изчислил задълженията на дружеството в съответствие с данните за имота, подадени лично от него. В декларацията по чл. 14 ЗМДТ деклараторът изрично е посочил, че имотът се ползва със стопанска цел, поради което съдът неправилно е възприел, че къщите за гости са жилища. Основателно е също възражението, че съдът не е обсъдил доказателствата, че по отношение на дружеството е издадено удостоверение за категоризация по ЗТ и обектите се експлоатират като търговски, а не жилищни. Неправилно съдът се е позовал на издадените разрешителни за строеж и удостоверенията за въвеждане в експлоатация като не е отчел обстоятелството, че сградите – два броя къщи за гости, представляват хотел и ресторант, за което имат издадено Удостоверение за категоризация по ЗТ. Съдът не е отчел и това, че имотът не е деклариран като основно или друго жилище. Доказателствата по делото сочат още, че за процесния период Община Тетевен е осъществявала дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на събраните битови отпадъци от територията на с. Рибарица. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието по делото, се установява, че данъкът за 2017 г. за декларираните имоти на "Еко Балкан Пропърти" ООД – земя и две къщи за гости в землището на с. Рибарица, изчислен на база отчетната им стойност е 2 670, 12 лв., като същият не е заплатен. Вещото лице е изчислило ТБО за имотите за 2017 г. по отделни компоненти на база отчетната стойност на имотите по декларация. Вещото лице е изчислило и лихвите върху горните задължения до 20.04.2018 г. В допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че при определяне на данъчната оценка на процесните земя и сгради за 2017 г. в размер на 135 364, 60 лв. административният орган е използвал норми за нежилищни имоти и ги е определил като нежилищен недвижим имот, собственост на предприятие. Вещото лице е изчислило със софтуерния продукт на общината данъчната оценка по норма за "жилище за жилищни нужди" в размер на 100 669, 20 лв. и по норма за "жилище с търговско предназначение", каквото е предназначението, посочено в декларацията на данъчно задълженото лице. В заключението на експерта изрично е отразено, че ако имотът е жилищен с търговско предназначение и се определи върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност, то размерът на ДНИ и ТБО ще бъде същият, определен от административния орган. Не води до обратен извод и практиката на ВАС, на която се е позовал съдът. Същата касае съдебни производства по обжалване на ревизионни актове. Процесният случай касае така нареченото "предварително установяване на задължения" и е уредено в раздел Първи, чл. 105 – 107 ДОПК. В това производство се издава акт за установяване на задължение по декларация и хипотезите, при които се издава този акт са законово определени – чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата на чл. 106 ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Издаването на ревизионни актове и извършването на ревизия касаят съвсем различно производство, в което се установяват данъчни задължения. Предвид горните съображения, съдът е извел неправилни изводи за правната същност на къщите за гости и въз основа на това неправилно е приел, че за тях се дължи ДНИ и ТБО като за жилищен имот. Като е отменил АУЗД, в частта за ДНИ за 2017 г. за сумата над 302, ЗЗ лв. главница и 19, 53 лв. лихви, и в частта относно определените задължения за ТБО за 2017 г. за сумата над 967, 45 лв. главница и 62, 49 лв. лихви, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да са отхвърли изцяло жалбата на "Еко Балкан Пропърти" ООД против АУЗД № 2024455701-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор "МДТ" в отдел МДТ при Община Тетевен, мълчаливо потвърден от началник на отдел "МДТ" при Община Тетевен, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2017 г. в общ размер на 11 938, 76 лв. Предвид изхода на делото, своевременно заявеното искане и представените доказателства за извършването им, направените разноски в размер на 700 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 884, 70 лв. за касационното производство, следва се присъдят в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,