Решение № 5756 от 14.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Кралева, действаща чрез процесуален представител адв. Т. Русева, против Решение 237 от 30.11.2021 г., постановено по административно дело 303/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 20-РДСП-0004/24.06.2021 г., издадена от директора на РДСП Сливен. С процесната заповед е отказано вписването на И. Кралева в Регистъра на утвърдените приемни семейства от област Сливен. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, по същество на спора. Ответникът директорът на Регионална дирекция Социално подпомагане Сливен, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. В писмено становище излага подробни аргументи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Сливен е Заповед 20-РДПС-0004/24.06.2021 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Сливен, на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 5а, ал. 3, т. 3, чл. 10, т. 1 и т. 3 и чл. 13 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. В нея е обективиран отказ за вписване в Регистъра на утвърдените приемни семейства от област Сливен, воден от РДСП Сливен, като приемно семейство на И. Кралева. Решението си административният орган е аргументирал със становище на Областния екип по приемна грижа (ОЕПГ) към Община Сливен, в което е установено, че И. Кралева не може да осигури материални условия за отглеждане и развитие на дете момче от [възраст], включително лично пространство за детето в жилището, в което живее. Налице е липса на стабилна и постоянна семейна покрепяща среда в грижите и възпитанието на приемното дете, а очакванията на кандидатката за спецификите и предизвикателствата да бъде родител на дете на посочената възраст не са обективни и реалистични. Заповедта е връчена на Кралева на 29.06.2021 г. и е оспорена от нея по административен ред пред изпълнителния директор на Агенция Социално подпомагане , който я е потвърдил, излагайки допълнителни аргументи за липсата на необходимите материални условия за отглеждане и развитие на детето. Приел е, че не са покрити стандартите по 3.1.2 и 3.1.3. от Методиката за условията и начина за предоставяне на социална услуга Приемна грижа , а именно- битовите условия и определеното жилищно пространство за приемното дете. Отчетен е и рискът, предвид високата възраст на детето, кандидатът да не разпознае потребностите му и да не отговори адекватно на тях. В обжалваното решение съдът подробно и безпристрастно е изложил обосновани мотиви при аргументиране на правния си извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба И. Кралева излага желанието си да се грижи за дете като приемен родител. Акцентира върху притежаваните от нея необходими нравствени, личностни и родителски качества за отглеждане на дете. Безспорно е установено, че е на [възраст], че има педагогически опит с деца от по висока възраст и принадлежащи към рисковите групи на обществото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен по делото е единствено въпросът дали жалбоподателката разполага с подходящи битови условия, дали има стабилна подкрепяща среда в грижите и възпитанието на дете и дали възрастта й може да се отрази на възможностите и способността й да полага грижи за дете от специализирана институция като доброволен приемен родител. По делото са представени общо три доклада. Първият социален доклад е от 09.10.2020 г., в чието заключение съставителите му посочват, че И. Кралева е подходяща за приемен родител. В следващия социален доклад от 02.03.2021 г. е прието, че И. Кралева не разполага със стабилна и подкрепяща семейна среда, тъй като дъщеря й - В. учи извън страната. Изявено е желание от нейна страна при настаняване на детето в семейството, с дъщеря й (когато се връща в България) да нощуват във всекидневната, а детето да спи на дивана в кухнята. Споделена е нагласа за закупуване на по голям апартамент. Следва да се уточни, че преценката за покриване на стандартите по 3.1.2 и 3.1.3. от Методиката за условията и начина за предоставяне на социална услуга Приемна грижа се прави към момента на проучването и оценяването, неотносими са бъдещи намерения. В последвалия допълнителен доклад - становище от 14.05.2021 г. отново се посочва, че липсата на стабилна и постоянна семейна подкрепяща среда в грижите и възпитанието на приемното дете, както и спорните жилищно битови условия наличие на помещение с променена функционалност и липсата на подходящи условия за развитие и отглеждане на детето, вкл. недостатъчно жизнено и лично пространство, би могло да създаде предпоставки за рискови ситуации при отглеждане на настаненото в семейството дете. Това становище е възприето и от Комисията по приемна грижа на заседанието й от 15.06.2021 г., на което всички членове на комисията са изказали категоричното си отрицателно становище относно утвърждаването и вписването на И. Кралева в регистъра като доброволен приемен родител. За опровергаване на приетите за установени в административната фаза данни и свързаните с тях изводи по повод на подадената жалба против отказа пред първоинстанционния съд са заявени доказателствени искания за разпит на свидетели за обстоятелства, които да установяват личностните качества на жалбоподателката. Свидетелят Караиванова потвърждава, че въпреки огромното желание и несъмнения капацитет на Кралева, същата няма близък човек, който да я подкрепя постоянно в грижите за момче на [възраст], каквото иска да отглежда, тъй като дъщеря й е в чужбина. В допълнение отбелязва и недостатъчната представа за предизвикателството и спецификата да бъде родител на подрастващ. При тези данни не може да се приеме, че са налице критериите, обективирани в чл. 10 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. В конкретния случай не е налице изискването за разбиране на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата, нито възможността на кандидата за приемно семейство да осигури материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището. В подобна среда не би могъл да бъде гарантиран основният принцип, прогласен в чл. 1, ал. 2 от ЗЗдет., че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Административният орган, при осъществяване на своите правомощия не се е водил от желанията на приемния родител, въпреки неговата добросъвестност и безспорни нравствени качества, а от висшите интереси на детето. Органите на закрила на детето са длъжни да осигуряват закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място- съществуването на причини, които биха навредели на психическото, физическото или социалното развитие на детето. Защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Правата на децата са изрична цел на политиките на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС. Процесната заповед съответства и на приложимите материалноправни норми, както и на целта на закона. Оценяването е извършено въз основа на данните и информацията, събрани в резултат на предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 4 от наредбата дейности разговори с кандидата, интервю с поръчители. При оценяването са взети предвид всички обстоятелства, посочени в чл. 10 от Наредбата, като изводът, че кандидатът не е подходящ за приемно семейство е направен при преценка на обстоятелствата, свързани с липса на материална среда, включително и лично пространство за детето, очакванията на кандидатката за спецификите и предизвикателствата да бъдеш приемен родител на дете на посочената възраст, както и липсата на стабилна и постоянна подкрепяща среда. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката за наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване. Предвид горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,