Решение № 4247 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2016 г.

Решение № 4247 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Падре" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., пл. "О. гнездо" № 2, против решение № 64 от 26.02.2016 г. на Административен съд гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 689/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000714002609-091-001 от 22.05.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 372 от 03.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е потвърдил ревизионен акт, в който не са посочени елементите от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС. Счита, че не носи отговорност за действията на доставчика си. Излага съображения за нищожност поради липса на ЗВР за възлагане на ревизия по чл. 177 ЗДДС. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на касатора е вменена отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения на "Агро протект 33" ЕООД за данъчен период м. 08.2014 г. в размер на 24 212.51 лв., от които главница в размер на 22 643.32 лв. и лихви за забава в размер на 1569.19 лв. Извършено е прихващане на установеното задължение по чл. 177 ЗДДС с декларирания по СД резултат за възстановяване за м. 08.2014 г. в същия размер, в резултат на което са определени лихви за внасяне от 1569.19 лв. Установено е при ревизията, че лицето е получател по фактура № 1 от 28.08.2014 г., издадена от "Агро протект 33" ЕООД за продажба на недвижим имот (земя и сграда) по нотариален акт (НА) № 180 от 28.08.2014 г. на обща стойност без ДДС 113 216.60 лв. в с. К., община Г. Ревизираното дружество е включило фактурата в дневника за покупки за същия данъчен период, като тя е единствената покупка за периода на регистрация по ЗДДС. РЛ не е извършвало облагаеми доставки през периода до и след регистрацията си по ЗДДС. Фактурата е декларирана в дневника за продажби на "Агро протект 33" ЕООД, но при извършената насрещна проверка дружеството не представило документи. При проверка в информационната система на НАП било установено, че "Агро протект 33" ЕООД има задължения за внасяне по ЗДДС за м. 08.2014 г. главница и лихви в размер на 23 305.71 лв. В дневника за продажби на доставчика имало включена една фактура на стойност 113 216.60 лв. ДО и ДДС от 22 643.32 лв. с предмет земя и сгради (земя 18 000 лв., сгради 92 000 лв., нотариални такси 906.60 лв., такса вписване 110 лв., местен данък 2200 лв.). Извършената доставка била единствената за периода до и след регистрацията по ЗДДС. При извършени проверки на предходните собственици било установено, че първоначално имотът е собственост на С. И. и В. И., които са прехвърлили собствеността на С. И. за сумата от 911.00 лв. с НА № 111/18.03.2005 г. Последният е прехвърлил собствеността на "Агро протект 33" ЕООД с НА № 116/11.07.2014 г. за сумата от 2500 лв. Дружеството продало имота един месец по-късно за сумата от 110 000 лв., за която е издадена процесната фактура. Начисленият данък не е внесен в бюджета. "Падре" ЕООД било регистрирано по ЗДДС с акт от 11.08.2014 г., а доставчикът - от 16.06.2014 г., двата акта връчени на адв. И. Ц. И. като пълномощник и на двете дружества. Установено е, че дружествата не са извършвали дейност, нямат активи и наети работници към момента на проверките, регистрацията им е по избор по чл. 100, ал. 1 ЗДДС. Относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС ревизиращите органи са съобразили, че начисленият данък не е ефективно внесен в бюджета. Относно знанието на ревизираното лице по смисъла на чл. 177, ал. 3, вр. ал. 2 ЗДДС въз основа на назначена по реда на чл. 60, ал. 1 ДОПК експертиза, установила пазарна стойност на имота към 11.07. и 28.08.2014 г. от 6193 лв., е прието, че е налице значителна разлика между пазарната и продажната цена на имота. Знанието се доказвало предвид наличието на едно и също упълномощено лице адв. И. И. да подаде заявленията за регистрация по ЗДДС, както и други данни по ЗДДС, ЗКПО, осигуряване, сключени трудови договори, справки по чл. 73 ЗДДФЛ. Двете дружества били посочили един и същи електронен адрес за кореспонденция с НАП и телефон за връзка с НАП. Формиран е извод, че ревизираното лице не е положило дължимата грижа на добър търговец с избора си на контрагент, а сделката с недвижимия имот е сключена с единствена цел да се създаде право на приспадане на данъчен кредит за "Падре" ЕООД, каквото последният не би имал, ако е закупил имота от физическото лице С. И. П. (физическо лице без регистрация по ЗДДС) и по реалната му пазарна стойност. За да отхвърли изцяло оспорването административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК и изложените подробни мотиви в РД е намерил актът за надлежно мотивиран относно основанието за прилагане на чл. 177 ЗДДС, което било установено по реда на чл. 117-120 ДОПК по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Съдът е намерил РА и за материално законосъобразен, като подробно е обсъдил характера на въведената с разпоредбата на чл. 177 ЗДДС субсидиарна отговорност в тежест на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължим и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвал право на приспадане на ДК, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Приел е, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя по спорната фактура, вкл. условието по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Споделил е и допълнителния аргумент на приходните органи, доказващ знанието на получателя предвид наличието на едно и също упълномощено лице. Освен сключената сделка по цена, която значително се различава от пазарната, съдът е намерил за осъществено още едно основание за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно заобикаляне на закона чрез постигане на непозволена цел - създаване на изкуствена конструкция с единствена цел да се създаде право на приспадане на ДК за "Падре" ЕООД. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Правилно е становището на първостепенния съд за мотивираност на РА предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК и изложените подробни мотиви в ревизионния доклад. Доводите на касатора за нищожност на РА са неоснователни. Ревизията е възложена със ЗВР от 25.11.2014 г., в която изрично е записано, че се възлага за установяване на "отговорност за ДДС". Терминът е разяснен в последващата ЗВР за изменение на първоначалната: "в частта отговорност за задължения по ЗДДС е за установяване на отговорност по чл. 177 ЗДДС за периода м. 08.2014 г. от доставчика "Агропротект 33" ЕООД". С това лицето надлежно е уведомено относно основанието за установяване на задълженията и правото му на защита е гарантирано. Неоснователни са доводите на касатора, че отговорността за невнесения данък е единствено за издателя на фактурата. Именно разпоредбата на чл. 177 ЗДДС предвижда особен вид солидарна отговорност за получателите по облагаеми доставки да отговарят за задължение за ДДС на друго лице при изпълнение на уредените сложни фактически състави. Тя има за цел предотвратяването и/или намаляването на данъчните измами, свързани със злоупотреби с ДДС чрез неправомерно ползване на данъчен кредит, която е в съответствие с чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО, потвърдена и в редица решения на Съда на Европейския съюз, коректно цитирани от административния съд. Правилно съдът е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки, посочени в чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Ревизираното дружество е регистрирано лице - получател по облагаема доставка и чрез включване на спорната фактура в дневника за покупки за периода е ползвало право на приспадане на ДК. Не е било спорно, че дължимият данък по фактурата не е внесен от доставчика, вкл. към момента на издаване на РА. Облагаемата доставка, по която данъкът не е внесен и тази, по която е ползвано право на данъчен кредит, са с предмет една и съща стока. Налице са достатъчно много индиции, които обсъдени в тяхната съвкупност, доказват знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Двете дружества имат едно и също упълномощено лице, на практика с неограничени правомощия по отношение на тях, вкл. посочване на един и същи електронен адрес и телефон за връзка с НАП. Дружествата никога не са извършвали каквато и да било дейност, не разполагат с активи и наети лица, регистрирани са по ЗДДС по избор непосредствено преди изповядването на всяка от сделките. "Агро протект 33" ЕООД е регистрирано на 16.06.2014 г., закупило е недвижимия имот от С. П. на 11.07.2014 г. "Падре" ЕООД е създадено на 12.06.2014 г., регистрирано по ЗДДС на 11.08.2014 г. и е закупило имота от "Агро протект 33" ЕООД на 28.08.2014 г. Доказателствата за тези обстоятелства са събрани по реда на чл. 117-120 ДОПК. Предвид доказаната посредством експертиза по реда на чл. 60, ал. 1 ДОПК, работила по методите на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, пазарна цена на имота от 6193 лв. към датата на сделките, която значително са различава от цената по НА № 180 от 28.08.2014 г., установена по безспорен начин се явява и презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 1256.38 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,