Решение № 13190 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2012 г.

Решение № 13190 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, против решение № 2156 от 16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 277/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 21/10.01.2011 г. на Началника на същата митница, установяващо за "Садат" ООД, гр. Пловдив задължение за доплащане на ДДС в размер на 3318.73 лв., ведно със законната лихва върху него. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна, като в пледоарията си по съществото на спора моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е решение № 21/10.01.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което въз основа на установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция по ЕАД от 9.01.2010 г., за "Садат" ООД, гр. Пловдив е определено публично държавно вземане в размер на 33318.73 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 9.01.2010 г. "Садат" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG003000Н0006553, поставени под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление". За стоките е представена издадена фактура № 292009 от 15.01.2010 г., на базата на която е декларирана митническа стойност в размер на 11106.60 евро. След съпоставката й с представените от турските митнически органи заверени копия от митническа декларация за износа и фактура № 292009/15.01.2010 г. е установено, че в нея като обща фактурна стойност е посочена сумата от 27 437.52 щатски долара. Въз основа на тези доказателства, Началникът на Митница Пловдив е приел, че цената на внесените стоки възлиза на левовата равностойност на 27437.52 щ. долара, определена според курса към датата на регистриране на посоченото ЕАД, въз основа на което с оспореното решение № 1153 от 28.06.2011 г. и на основание с чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета е определил размера на допълнителното вносно митническо задължение. Преди да пристъпи към изграждане на своите правни изводи по съществото на спора, административният съд е разяснил механизмът на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, въз основа на който е приел, че издаденото решение на митническия орган е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени конкретни мотиви защо при наличие на различни документи, които установяват различна цена на внасяните по ЕАД стоки се дава вяра на тези, които са представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не се дава вяра на документите, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването, че административният съд неправилно е приел, че обжалваният акт няма мотиви, тъй като при липса на еднозначни и категорични доказателства в подкрепа на твърдението на вносителя за действителната пазарна стойност на стоките, началникът на Митницата законосъобразно е приел, че облагаемата митническа стойност на внасяните стоки следва да се определи на база на представените от турските митнически власти търговска фактура и износна митническа декларация. Именно върху този въпрос е концентриран и спорът по делото, чието разрешаване е обусловено от анализа и съпоставка на събраните по делото писмени доказателства. Същите са ценени от решаващия състав съобразно доказателствената им сила и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което обосновано е прието, че изпратеното от турската митническа администрация писмо не отразява като официален удостоверителен документ стойността на износa по изпратената с него фактура, респективно - не установява по категоричен и безспорен начин релевантното обстоятелство, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Правилен е и извода на решаващия състав, че обжалваният акт е немотивиран. Обективираните в него съображения не позволяват да се провери законосъобразността на издаденото решение поради липсата на обсъждане на всички относими към спора доказателства и конкретизиране на причините, поради които едни доказателства се игнорират от органа, а други се приемат за достоверни. Липсата на мотиви е порок на формата на акта, а наличието му е достатъчно основание да се формира извод за незаконосъобразност на обжалваното митническо решение. Достигайки до идентичен краен правен извод, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,