Решение № 11846 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2018 г.

Решение № 11846 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Илинденци - Мрамор" АД, с. Струмяни, чрез пълномощника адв. Е. Борисов, против решение № 6682 от 22.05.2018 г. по адм-дело № 13 907/2016 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 985 от 16.11.2016 г. на Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за противоречие с материалния закон и за необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна - министър на енергетиката, чрез пълномощника си по делото, също изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Министерство на енергетиката чрез процесуалния си представител отправя искане до съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав е образувано по жалба, подадена от "Илинденци- Мрамор" АД за отмяна на решение № 985 от 16.11.2016 година на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив с предмет- експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/- скалнооблицовъчни материали- мрамори, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Илинденци", участък "Ермиовец", разположено в землището на село село Илинденци, община Струмяни и село Плоски, община Сандански, област Благоевград. Правният си интерес от оспорване на акта е обосновал с факта, че в обхвата на концесионната площ притежава недвижими имоти. Направил е няколко групи възражения: Първата се е свеждала до това, че е налице грешка в предмета на концесията, тъй като границите на концесионната площ от 127 дка не съвпадат с частта от находище "Илинденци", участък "Еремиовец" като обект на концесията. Втората група възражения могат да бъдат обобщени в твърдяни нарушения на чл. 23, ал. 2, и ал. 3 и чл. 40, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), произтичащи от несъобразяване с обстоятелството, че "Илинденци- Мрамор" АД е собственик на земи и сгради, придобити чрез приватизация на бившето държавно предприятие, осъществило добива в различни участъци от находище "Илинденци". Третата група доводи са за наличие на неправилен прочит и тълкуване на закона, доколкото не можело да съществува находеще с утвърдени ресурси, а не запаси. Четвъртата група оплаквания са за допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, както и за неспазване на съгласувателната процедура за издаване на решението. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, като подадена от субект с правен интерес - доказано право на собственост върху имоти, попадащи върху концесионната площ. От приложената административна преписка, съдът е установил, че производството е започнало въз основа на доклад на министъра на енергетиката, където на осн. чл. 32, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация /УПМСНА/ и чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 11 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите /ЗК/ във вр. чл. 71 от ЗПБ и § 63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните вещества и техните прекурсори е внесено в министерски съвет предложение за предоставяне на концесия за добив но подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 то ЗПБ. Констатирал е, че към доклада са изложени мотиви за предоставяне на концесията с подробно описание на обекта, експлоатацията му до момента и наименование, като въз основа на извършени анализи е обосновано изготвеното предложение в доклада; предложението на министъра на икономиката и енергетиката за предоставяне на концесия е окомплектовано с финансова обосновка и е съгласувано с всички министри. По съществото на спора съдът е приел, че е спазена процедурата по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства чрез търг, уредена в чл. 45 до чл. 50а от ЗПБ и Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и концесии за добив на подземни богатства по ЗПБ, приета с ПМС № 231/2010 година, като е акцентирал върху обстоятелството, че основните правила за провеждането са определени в т. 11-19 от атакуваното решение. Според съда, при издаването на оспорения акт са изпълнени изискванията за прозрачност и публичност, въведени от законодателя с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПБ. От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 ЗПБ Решение № 985 от 16.11.2016 година на МС е обнародвано в ДВ, бр. 83 от 23.11.2016 г. и е публикувано е на интернет страницата на МС и Министерство на енергетиката, с което е спазен специалния ред за обявяване на този вид решения, както и целта да стане известно на широк кръг правни субекти. В мотивите на съдебното решение е прието още, че е спазена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПБ, тъй като в случая е налице проверка на заявената концесионна площ в специализираните карти и регистри по ЗПБ и в специализираните карти по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, в резултат на която е констатирано, че определената концесионна площ не засяга територии с предоставени права за добив и в същата площ не са налице други разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства. В обстойни мотиви съдът е разгледал оплакването на жалбоподателя за извършени нарушения на процедурата по издаването на административния акт, свързани с липсата на задължителни съгласувания, като е счел, че са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 5 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация и не отговарят на доказателствата по делото възраженията в жалбата за нарушение на процесуалните правила. Прието е и съответствие на административния акт с разпоредбата на чл. 26 от ЗПБ Не е налице и разминаване в наименованието на находището. Въведените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон са разгледани от съда, като в мотивите на обжалваното решение е прието, че актът е изцяло съответен с изискванията на чл. 33 и чл. 37 от ЗПБ. В подкрепа на тези свои изводи съдът се е позовал на изслушаната съдебно- техническа експертиза и допълнителната такава, като е посочил, че вещото лице с точност е посочило координатите на концесионната площ, които напълно съвпадат с тези в оспорения акт. Според приетото от тричленния състав на ВАС, неоснователни са и възраженията, че находището не съществува поради което няма обект на концесията. В допълнение на вече изложените в съдебното решение мотиви, съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗПБ, добивът на подземни богатства се извършва от находища с утвърдени и заведени запаси и/или ресурси н националния баланс, а от приложения към преписката доклад на министъра на енергетиката е видно, че запасите в находището са утвърдени с Протокол № 1173 от 15.01.75 г. на Държавна комисия по запасите на полезни изкопаеми при Министерство на минералните ресурси и Протокол № 1274 от 16.04.1976 г. на ДКЗ по запасите на полезни изкопаеми при Министерство на минералните ресурси. Впоследствие утвърдените запаси от мрамор в находището са прекатегоризирани в категории "предварително оценени ресурси" и "предварително установени ресурси" в съответствие с Класификацията на запасите и ресурсите на находища на твърди подземни природни богатства, приета с Решение № 413 на МС от 1998 година. В резултат на това процесното находище е включено в списъка на установените находища по чл. 2, ал. 3 ЗПБ, които съгласно закона се предоставят на концесия за добив чрез търг. Като неподкрепени от доказателствата по преписката са отчетени от решаващия състав и твърденията, че оспореното решение не е в съответствие с целта на закона, тъй като не е икономически изгодно, доколкото делото е приложено предложението на министъра на енергетиката до Министерски съвет за предоставяне на концесия, изготвено въз основа на правен, финансово- икономически, екологичен и социален анализ (изготвени от независим изпълнител и възложени по реда на Закона за обществените поръчки). Съдът е посочил, че тези анализи са разгледани и приети от специализираната администрация на министерство на енергетиката и на база на тях е изготвено мотивираното предложение. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът необосновано не е отчел, че "правният анализ е грешен и не отразява обекти, негова собственост". Както основателно възразява процесуалния представител на министъра на икономиката, касаторът не посочва въз основа на какво прави и извода, че правният анализ е грешен и не посочва къде това е установено. Отделно от това следва да бъде посочено още следното: съдът правилно е отчел въз основа на данните по делото, че в съответствие с чл. 45, ал. 2 от ЗПБ и Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по ЗПБ, приета с ПМС № 231/2010 г., предложението на министъра на енергетиката до МС за предоставянето на концесията за добив е направено въз основа на правен, финансово-икономически, екологичен и социален анализ. Посочените анализи са възложени по реда на Закона за обществените поръчки. Същите са приети от специализираната администрация на Министерството на енергетиката по съображения, че са отговаряли на изискванията, поставени от Министерството на външния изпълнител при изпълнение на поръчката. Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно е счел, че обектите, попадащи в концесионната площ, съставляват неизползваеми сгради. Както законосъобразно е посочил тричленният състав на ВАС, обект на концесията са природни богатства (разположени под съответната земя), които са изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, но не и имотите и сградите в концесионната площ. Наред с това, в мотивите на съда правилно са релевирани нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 и чл. 75, ал. 1 ЗПБ. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗПБ Регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Според ал. 2 на чл. 74 предоставените разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив дават право на титуляря на разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор, а според предписанието на чл. 75, ал. 1 от с. з. титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който в полза на титуляря на разрешението или на концесионера се учредява вещно право на ползване върху земята за срока на разрешението или на концесията и се определят условията, редът и обезщетението за ползването на земята. В касационната жалба се поддържат оплаквания, идентични с тези в първоинстанционното производство, а именно, че видно от справката на "Илинденци- Мрамор" АД в "Гугъл мап", обектът на концесията бил сгрешен. С обстойни мотиви тричленният състав на ВАС е дал отговор на така поддържаното възражение. Правилно съдът е приел въз основа на приложените по делото доказателства, че концесионната площ по РМС № 985/2016 г. е индивидуализирана в съответствие с Акт № *****г. за изключителна държавна собственост и Специализирана карта на находищата на подземни богатства, като приетото от съда е основано на изслушаната по делото първоначална и допълнителна съдебно- техническа експертиза, в които вещото лице с точност е посочило координатите на концесионната площ, които напълно съвпадат с тази в оспорения акт. Въз основа на изложеното, правилен се явява изводът на съда, че при определянето на концесионната площ и на обекта на концесията, административният орган изцяло се е съобразил с относимите разпоредби на ЗПБ- чл. 33 и чл. 37. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът необосновано не е отчел факта, че решението на МС е нищожно поради липса на предмет, тъй като няма обект на концесия, защото находище не съществува и не са утвърдени запаси на подземни богатства. Съгласно визираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПБ, концесия за добив се предоставя за конкретно находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 с установени запаси и/или ресурси или отделни негови части (участъци), а отделни части (участъци) от находище са обособени части от находище на подземни богатства с установени запаси и/или ресурси, които могат да бъдат предоставяни самостоятелно за добив чрез концесия, при спазване на изискванията за опазване на земните недра, околната среда и безопасността на труда (§ 1, т. 18 от ДР на ЗПБ). Основателно, в изложения контекст, в писмените бележки на пълномощника на министъра на енергетиката се акцентира върху разпоредбата на чл. 79 от ЗПБ, съгласно която добивът на подземни богатства се извършва от находища с утвърдени и заведени запаси и/ или ресурси в Националния баланс. Ето защо, основателно се явява възражението на заинтересованата страна, че законодателят е предвидил, че концесия за добив на подземни богатства може да се предоставя за находище или респективно за част (участък) от находище само с установени ресурси, като не е налице изискване концесията да се предоставя за находища и участъци, в които са установени запаси от подземни богатства. Въпросът за промяната в течение на годините на установените запаси и/ или ресурси на находището е разгледан в мотивите на първоинстанционното решение. Настоящият петчленен състав намира за правилна преценката на съда, че процесното находище е включено в списъка на установените находища по чл. 2, ал. 3 от ЗПБ (находище на подземни богатства, със заведени в националния баланс запаси и/или ресурси, за което няма предоставени права). Съгласно закона, тези находища могат да се предоставят на концесия за добив само чрез търг и възраженията на жалбоподателя за неправилен прочит и тълкуване на закона правилно не са били споделени от първата съдебна инстанция. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че обжалваното решение на МС е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, при спазване на административно- производствените правила, в подкрепа на които в съдебния акт са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено след подробен анализ на релевантните факти и при правилно прилагане на действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба. Съдът достига до законосъобразния и обоснован извод, за неоснователност на подадените жалби, като е изложил мотиви с отговор на всички възражения и доводи на страните. В тази връзка следва да се приеме, че решението е правилно и законосъобразно и не са налице касационни основания за отмяната му. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на Министерския съвет, касаторът следва да му заплати сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав,