Решение № 6962 от 26.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център Свети Врач - Сандански" ЕООД, [ЕИК], действащо чрез пълномощника адвокат Глинджурска, срещу решение 1245 от 12.07.2022 г., постановено по административно дело 587/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-25-254 от 04.06.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Благоевград, с която на основание чл. 59, ал. 13, пр. 1-во във връзка с чл. 11, ал. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 421, ал. 1, пр. 1-во от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности (МД) за 2020-2022 г., на лечебното заведение е наложена санкция прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността по пакет Образна диагностика д-р В.Младенова ; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново, с което се отмени и потвърдената с него заповед за налагане на санкции като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на РЗОК - Благоевград, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ханджийска, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли жалбата да се отхвърли, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник В. Младенова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Наложената с оспорената пред първоинстанционния съд заповед санкция на лечебното заведение (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на извънболнична специализирана медицинска помощ) е за установено при извършена проверка нарушение отчитане на медицинска дейност Образна диагностика , която не е извършена. На 18.09.2020 г. д-р В. Младенова лекар с призната специалност Образна диагностика , е отразила в издаденото на 27.08.2020 г. на конкретно посоченото в него здравноосигурено лице (ЗОЛ), направление за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК 4/, високоспециализирано медико-диагностично изследване с код 10.03 Мамография на двете млечни жлези , което не е извършено. Както направлението, така и изследването са отчетени в РЗОК Благоевград. За да не уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, без допускане на процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство безспорно е установено, че изпълнителят на медицинска помощ е отчел несъстояло се образно изследване на ЗОЛ от женски пол в РЗОК - Благоевград, като неизвършената реално медико-диагностична дейност е заплатена на лечебното заведение. В проверяваното решение са обследвани надлежно спазването на дължимата процедура при установяване на нарушението и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган санкция за извършването му, като е отговорено на всички относими доводи на страните. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието, че изводите на органа за извършеното нарушение не са опровергани, което обуславя налагането на последвалата за извършването му санкция. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от Благоевградския административен съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се отбележи, че атакуваният съдебен акт е постановен при точно установени факти. Спорът е правен и е свързан с отговора на въпроса дали тези факти разкриват наличието на основанието по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а ЗЗО и по чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2020-2022 г., на което е издадена заповедта за налагане на санкция. В чл. 59, ал. 11 от ЗЗО са предвидени четири основания, при които директорът на РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска/дентална помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД. От систематическото тълкуване на ал. 11, което налага разглеждането й във връзка с ал. 13, следва еднозначен извод, че въпросът коя от предвидените санкционни мерки да бъде приложена, е законодателно уреден и не зависи от преценката на административния орган. Съгласно законовите разпоредби, в случаите по т. 1 и т. 2 директорът прекратява изцяло или частично договорите, а в случаите по т. 3 и т. 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. В настоящия случай се касае за нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1, а именно, отчитане на дейност, която не е извършена, което обуславя прилагане на мярката частично прекратяване на договора с изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност . Съгласно цитираната разпоредба, единствената предпоставка за прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената медицинска/дентална дейност, а не стойността на заплатената от РЗОК сума. Това означава, че самото нарушение е прието от законодателя за достатъчно тежко и че размерът на сумата е без правно значение т.е., дори да е незначителна, тя не прави случая маловажен и не обосновава изключението за неналагане на санкция. В случая административният орган е извършил изискуемото разграничение между лечебното заведение и лекаря, упражняващ дейност в него, и именно поради това е прекратил само частично по отношение на този лекар, а не изцяло индивидуалния договор с дружеството изпълнител на медицинска помощ по договора, в съответствие с установеното от фактическа страна и в съзвучие с посочените в заповедта правни основания, като е съобразил диспозитива си с това, че нарушението не е повторно. Наложената санкция и правната й квалификация напълно кореспондират с извършеното нарушение. По тези съображения аргументите на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд Благоевград вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. На основание 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на РЗОК Благоевград, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение