Решение № 3992 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2015 г.

Решение № 3992 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владислав Георгиев Николов против заповед № 8121К-3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната на акта и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана и претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по същество настоящият състав на Върховния административен съд установи следното: До произнасяне на заповедта на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" Владислав Георгиев Николов работи като полицейски инспектор IV степен на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране-"Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Във връзка с постъпили предварителни данни за участие на служителя в организирана престъпна група, създадена с користна цел, със заповед № 8121К-1469/5.08.2014 г. на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи образува дисциплинарно производство, определя състава на дисциплинарноразследващия орган и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Владислав Георгиев Николов. На 8.08.2014 г. е представена заповедта на държавния служител, който отказва да я подпише, и този факт е удостоверен с имената и подписите на двама служители на министерството. Със заповед № 8121К-1851/12.09.2014 г. дисциплинарнонаказващият орган удължава срока за разследване на дисциплинарното производство до 5.10.2014 г. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 2.10.2014 г. е изготвена обобщена справка, в която събраните в хода на проверката факти и обстоятелства са подробно и задълбочено анализирани като е установено, че за периода 1.01.2013 г. до края на м. февруари 2014 г. в гр. София Владислав Георгиев Николов в нарушение на служебните си задължения предоставя ежемесечно на Ивайло Василев в качеството му на началник на сектор, парични суми в размер на 150-400 лева, а през определени периоди от време, лично ежедневно като негов доверен служител събира от ръководените от него полицейски екипи парични суми от 20 до 100 лева, които също предоставя на началника, за да бъдат покровителствани и прикривани корупционните действия на групата, ръководена от Василев, да не бъдат извършени действия по служба спрямо нарушители на закона. Служителят е привлечен и като обвиняем по досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2 и ал. 3 НК, като действията на организираната група става достояние на всички институции и на цялата общественост чрез средствата за масово осведомяване. На база на всички събрани и обобщени доказателства дисциплинарно-разследващият орган прави извод, че с действията си Владислав Георгиев Николов нарушава чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители съгласно т. 4 (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 7 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 8 (държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си), т. 33в (държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба) и т. 33г (държавният служител не участва в корупционни прояви) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден с министерска заповед рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изменен и допълнен с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег. № Iз-3029/1.12.2011 г. и МЗ рег. № Iз-2153/28.10.2013 г., отменен ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.) вр. с § 26 от ПЗР на ЗМВР - които действия водят до уронване на престижа на службата, като стават достояние на служителите на МВР и обществеността. На 3.10.2014 г. е изготвено становище рег. № я 59275/2014 г. относно извършената проверка по дисциплинарното производство срещу държавен служител в МВР с което комисията, която извършва дисциплинарното разследване след като взема предвид фактите и обстоятелствата, установени и изяснени в хода на проверката, съобразява формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата предлага на дисциплинарнонаказващия орган да бъде наложена дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, т. 7, предл. 2 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателят отказва да се запознае с обобщената справка и поканата за даване на обяснения и възражения по случая с рег. № 58889/2.10.2014 г., видно от представения по делото протокол с рег. № я 58951/2.10.2014 г., оформен и подписан от двама служители на МВР. Преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед, служителят е поканен да даде писмени обяснения (покана с рег. № 8121р-33294/17.11.2014 г.). В изпълнение на задължението си по чл. 206, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР министърът на вътрешните работи, в качеството си на наказващ орган се запознава с доказателствата събрани в дисциплинарното производство, за което прави отбелязване на посочената по-горе покана. На 18.12.2014 г. министърът издава заповед № 8121К-3096, с която налага на Владислав Георгиев Николов дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за времето от 1.01.2014 г. до края на месец февруари 2014 г. в гр. София Владислав Георгиев Николов в качеството си на полицейски инспектор IV степен в 02 група на сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране "Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР в нарушение на задълженията, вменени му със специфична длъжностна характеристика № Я25944/11.042014 г. по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, ежемесечно е давал на началника на сектора-Ивайло Младенов Василев парични суми в размер на 150-400 лева, а през определени периоди от време, лично ежедневно е събирал от ръководените от него полицейски екипи суми от 20 до 100 лева, които също е предоставял на Василев, който е покровителствал и прикривал корупционните действия на Николов и на още осемнадесет полицейски служители, изразяващи се в искане или приемане на облага, за да не бъдат извършени действия по служба спрямо нарушители на Закона за движението по пътищата, проституиращи лица и лица, притежаващи наркотични вещества, като случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на службата. Посочено е, че поведението на Василев изразява демонстративно незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото. С действията си Николов е използвал служебното си положение за лична облага, нарушил е т. 4, 5, 7, 8, 31 33в и 33г. от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) вр. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи (отм.). Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергаят. С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съдът намира, че административният орган спазва императивните правила относно провеждането на дисциплинарната процедура и не е допуснато такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на оспорената заповед само на това основание. Дисциплинарното производство започва със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае със заповедта и по-късно и с обобщената справка, както и да участва в дисциплинарното производство и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР, като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения, като нереализирането на правната възможност по субективни причини от страна на служителя не е нарушение на дисциплинарната процедура. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 12 ЗМВР дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя. Служителят не дава писмени обяснения и не прави възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Неотносими към приетото от съда спазване на дисциплинарната процедура са възраженията на жалбоподателя за нарушаване на правото на защита предвид дългите отпуски по болест, за което са представени болнични листове по делото. Даването на възможност за защита пред дисциплинарнонаказващия орган е доказано с обсъдените по-горе писмени покани, надлежно връчвани на служителя. Следователно при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на Николов за нарушение на материалния закон при издаване на заповедта, на първо място- поради отразяването в нея на норми от отменения Закон за министерството на вътрешните работи като правно основание за вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина при действието на нов ЗМВР, относим към образуваното и проведено дисциплинарно производство срещу него и на второ-поради неизвършване на посочените в нея дисциплинарни нарушения. Действително в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като правни основания са цитирани текстове на отменения ЗМВР и Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но това нарушение не е съществено, тъй като видно от дисциплинарната преписка по проведеното дисциплинарно производство е, че същото е проведено стриктно по реда на действащия приложим нормативен акт, като цитираните в заповедта отменени правни норми са идентични като съдържание с действащия ЗМВР, като чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е напълно идентичен с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.), а чл. 203, т. 13 ЗМВР е идентичен с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отменени). Това се отнася и до цитираните норми на отменения Етичен кодекс, възпроизведени в разпоредбите на т. т. 19, 20, 42, 50 от новия акт. Доводът в жалбата, че провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповед от министъра на вътрешните работи за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е обосновано единствено и само с образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство и повдигнато обвинение по чл. 231, ал. 2 и ал. 3 от Наказателния кодекс (НК)-участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, също е неоснователен. В самата заповед не е отразено това обстоятелство, а събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин извършването от страна на служителя на вменените му дисциплинарни нарушения. В този смисъл неоснователен е и доводът за невзетото предвид заключение на специализирания наказателен съд изразено в протокола от съдебно заседание от 6.08.2014 г., по повод вземане на мярка за неотклонение, че на този етап от наказателното производство липсват достатъчно данни жалбоподателя да е автор на престъпление, тъй като наказателното производство не е завършило с окончателен съдебен акт. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено, че Николов извършва описаните в оспорената заповед тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено е, че с действията си жалбоподателят допуска нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, като използва служебното си положение за лична облага, което е несъвместимо с етичните правила на държавните служители, и като става достояние на институцията в която работи и на обществеността чрез средствата за масово осведомяване уронва престижа на службата (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР). Служителят събира и предоставя парични суми, събрани от ръководените от него полицейски служители от граждани, на началник сектора, за да не бъдат предприемани действия по служба. Николов ежемесечно дава на началника на сектора парични суми в размер на 150-400 лева, като през определени периоди от време лично, ежедневно събира от ръководените от него полицейски екипи парични суми от 20 до 100 лева. От протоколите за разпит на свидетеля Ал. Митов (стр. 186) и свидетелите с тайна самоличност № 88 и 89 (стр. 164, 168 от делото) по досъдебно производство (ДП), безпротиворечиво се установява, че за процесния период един от участниците в престъпната схемата е Владислав Георгиев Николов, един от най-приближените служители на началника, който събира дневни пари и получава указания от началника на сектора, кои служители да работят по корупционна схема. Тези показания напълно кореспондират с показанията на св. Станимир Живков Мишинев, старши полицай в МСБР "Сигма" при СДВР, който потвърждава, че началникът Василев довежда на работа в звеното свои приближени и доверени служители, между които Владислав Николов от 03 РУП. Настоящата инстанция кредитира тези показания като достоверни, кореспондиращи на останалите приобщени по дисциплинарната преписка доказателства, всички събрани по реда, установен в АПК и относими към издаването на индивидуалния административен акт. Що се отнася до представената пред настоящата инстанция молба с рег. № Я 35941/8.10.2014 г. от Станимир Живков Мишинев по пр. № 93/2014 г. по описа на СГП ДП № 13/2014 г. по описа на СлО при СП, в която е заявено, че според подалия молбата колегите му Джогански и Николов не са в групата на лицата, участвали в изнудването, настоящата инстанция намира, че не следва да я кредитира по следните съображения: Както е изложено по-горе -участието на Николов в схемата на началник сектора Василев, чийто приближен и доверен служител е, по събирането и предоставянето на парични средства от граждани, нарушители на закона, с цел прикриване на корупционните действия на началника, е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и показанията на обсъдените свидетели, включително и тези на Мишинев. Ето защо по-късното желание, емоционално изразено в молбата от 8.10.2014 г., да даде показания точно в обратен смисъл не променя извода на настоящия състав относно правилно установената от дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че безспорно и категорично е установено, че за периода от 1.01.2013 г. до края на м. февруари 2014 г. жалбоподателят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, което поведение е несъвместимо с етичните правила за държавните служители в МВР, а като добива широк негативен обществен отзвук води до уронване на престижа на службата, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона- службата в МВР да се упражнява от служители с висок морал и нравствени качества, които действително да противодействат на престъпността и да опазват обществения ред, а не под прикритието на статута си на държавни служители в МВР да нарушават закона за користни цели. С оглед изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от делото следва да бъде осъден Владислав Георгиев Николов да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение,