Решение № 11379 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2021 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Геоинвест инженеринг ЕООД, с адрес: гр.София, [адрес], представлявано от управителя К. Минков, срещу решение 6401/16.11.2020 г. постановено по адм.д.5357/2020 г. по описа на Административен съд София град. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221418004526-091-001/15.07.2019 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 169/31.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП- София, по силата на който са установени задължения въз основа на отказано право на данъчен кредит в размер на 13 212.73 лв. и лихви в размер на 3 658.10 лв. Касаторът намира, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Възразява се срещу изводите на съда, че не са налице реални доставки между страните. Неоснователно е прието, че липсват индиции за осъществяване на доставките нает персонал, други документи от дружеството доставчик М. Цветанов 84ЕООД. Изводите на съда се основават на косвени факти. Според твърденията на оспорващия водещият критерии за наличие на доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и настъпване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.3, т.1 от с.з. е завършването на услугата. Изпълнени са и останалите условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Позовава се на решение на СЕС по дело С-324/11, като намира, че за да бъде отказано право данъчен кредит органите по приходите следва да са установели измамно поведение у дружеството във връзка с конкретните доставки. Така е прието и по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В разглеждания случай липсват твърдения за измама и не са установени нарушения по отношение на данъчнозадълженото лице. При липса на такива констатации неправомерно е било отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице, а съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че този ревизионен акт е законосъобразен. Иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, по силата на което да бъде отменен ревизионния акт, а в полза на дружеството да се признае право на данъчен кредит. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък за двете съдебни инстанции. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител оспорва подадената касацонна жалба и намира, че същата е неоснователна. Твърденията на касатора не се подкрепят от събраните доказателства по делото. Първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Съдът е направил своите изводи при съвкупна преценка на представените доказателства, както и възраженията направени от двете страни, като правилно е приложил закона. Моли решението да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски в размер на 1036 лв., представляващи юрискосултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Релевираните касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон при съществени процесуални нарушения и необоснованост са неоснователни. Изводите на съда за липса на доказателства за реалност на документираните доставки е обоснован и кореспондиращ на доказателствата по делото. Не са представени доказателства за реално осъществена доставка. Не са представени доказателства за това кои лица, как и на кой обект са предоставили съответните консултантски услуги. Становището на съда, за липса на реални доставки по смисъла на ЗДДС е съобразено с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издадено от регистрираното лице съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ доставки. По тези съображения предлага решението на АССГ да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като се прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отмените основания, съобразно чл.218, ал.1 и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване акт, от активно процесуално легитимирано лице при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА 22221418004526-091-001 от 15.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 169/31.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП-София, с който на Геоинвест инженерингЕООД не е признато право на данъчен кредит по 10 бр. фактури издадени от М. Цветанов 84 ЕООД за данъчен период месец 08.2016 г. до месец 10.2016 г. Установени са допълнително задължения в размер на главница 13 212.73 лв. и лихви в размер на 3 658 лв. Решаващият състав е приел, че установяването на задълженията е извършено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Процесния ревизионен акт, според приетото от АССГ, е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на установените в ДОПК административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "М. Цветанов 84" ЕООД, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за процесиите данъчни периоди. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушения на материалния закон, правилно е разпределена доказателствената тежест и правилно са формирани правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства. Относно липсата на обезпеченост при доставчиците за изпълнение на консултантските услуги, като основание за отказ на данъчен кредит, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: правото на данъчен кредит по процесните фактури не е отказано само поради липсата на обезпеченост на доставчиците. Принципно правилно касаторът поддържа, съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, че получателят по реално изпълнена облагаема доставка, документирана с валиден, отговарящ на изискванията данъчен документ, съдържащ достатъчно подробна информация за документираното данъчно събитие, не може да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата само защото не е представил доказателства за техническия и персонален капацитет на доставчика да извърши доставката. В случая обаче, предметът на издадените фактури е много общ, като видно от фактурите, само две от тях са издадени във връзка с конкретни договори /101/19.08.2016 г. и 106/31.08.2016 г./. Вписванията в останалите осем фактури относно предмет на доставката е посочено на основание договор и ППП. В представените договори обаче няма никаква конкретизация какви точно действия следва да е извършил доставчикът, за да осъществи консултантката си дейност и да получи уговорените в тях възнаграждения. От представените договори, сключени между ревизираното лице и доставчика М. Цветанов 84 ЕООД е видно, че предметът им е консултантски услуги. Според приложена по делото справка от ревизираното лице тези консултантски услуги са били необходими във връзка с възложени му обществени поръчки по договор от 17.06.2016 г. сключен с ПГСА-Пазарджик; договор от 05.08.2016 г. сключен с ПГИТ Алеко Константинов гр.Велинград и договор от 18.07.2016 г. сключен с община Велинград. От представените договори, сключени между ревизираното лице и доставчика М. Цветанов 84 ЕООД е видно, че ревизираното лице е възложило на доставчика да извърши консултантски услуги относно изготвяне на идеен проект, консултация по част пожарна безопасност, извършване на логистика по снабдяване с материали, калкулации за извършени СМР и консултация относно одобряване на проектна документация. По делото не са представени крайните продукти по сключените договори между ревизираното лице и доставчика, напр. доклади за изпълнение на дейности, окончателен вариант на изготвените проекти или консултативни становища. Такива документи не са приложени и към приемо предавателните протоколи. В представените ППП към сключените договори с доставчиците съвсем общо е посочено, че възложителят приема работата на изпълнителя по съответните договори. По делото не са представени никакви доказателства за последваща реализация на спорните услуги, поради което не е ясно дали консултантските услуги са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице или са били предмет на последваща реализация. Неоснователно е и позоваването от касатора на конкретни решения постановени от СЕС по прилагане на Директива 2006/1128ЕО. В Решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дело С-324/11, се има предвид недопустим отказ на приспадане на данъчен кредит на получателя по облагаеми доставки по реално осъществени такива, поради недоказване на техническия и персонален капацитет на доставчиците да ги извършат, какъвто настоящият случай не е.По фактури, за които не е доказано да отразяват действителни данъчни събития,право на данъчен кредит не възниква. В конкретния случай извод за реално осъществени сделки не може да бъде направен от представените в хода на ревизията доказателства, от събраните в хода на съдебното производство такива,включително и от заключението на вещото лице по делото. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на спора в полза на данъчната администрация следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1036 лв. за касационната инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение