Решение № 9110 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2019 г.

Решение № 9110 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Й., срещу решение № 316 от 05.08.2019 г., постановено по адм. дело № 269/2019 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 366 з - 1035 от 19.04.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - В. Т.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, че в заповедта са изброени норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), без да се съпоставят с поведението му, че не е разкрита обективната истина по случая, както и относно допуснати множество нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство и неизпълнение на изискването на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение, и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание на 29.06.2020 г., касационната жалба се поддържа от адв. Стойчев, представена е и писмена защита. Ответникът - директорът на ОДМВР - В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211 от АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. И. срещу заповед № 366 з-1035 от 19.04.2019 г. на директора на ОДМВР - В. Т., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - младши експерт, командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" (ООР), сектор "Охранителна полиция", Районно управление (РУ) - В. Т.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган и в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи основания за отмяната й. Мотивирал се е, че липсва твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, както и че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото, в това число и показанията на разпитания свидетел Ц. Ц., съдът е приел за доказани, описаните в заповедта като извършени от касатора дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, във вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуеми на основание чл. 200, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Категорично от доказателствата в дисциплинарната преписка е установено, че на 25.01.2019 г., около 12.30 ч. в [населено място], при отработване на сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествената галерия и паметника "Асеневци", касаторът заедно с младши инспектор Й. Х. - полицай в ООР, са отнели от М. Б. медните остатъци от проводници/кабели, които същата е обгорила, натоварили ги в служебния автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения, откарали ги в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма "Феникс - ВТ" ЕООД, където ги предали, за което получили сумата от 20 лв. На същата дата, в [населено място], след цитираното отработване на получения сигнал за дим на описаното място, настоящият касатор не е дал точен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ, с цел да прикрие първото деяние. В тази насока са показанията на лицата, подали сигнала за извършеното нарушение на служебната дисциплина, отчетната книга на фирмата, в която са предадени металните проводници, отчетната документация - седмичен график, разпореждане за разстановка, ежедневна ведомост, карта за дейността на наряд, относно дежурството на привлечените към дисциплинарна отговорност полицейски служители, разпечатки от Автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР, видеозаписите от охранителните камери в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от "Феникс-ВТ" ООД, както и показанията на разпитания от съда свидетел. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни и логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Разпитаният от съда свидетел Ц. Ц. - работник в обекта за цветни метали като очевидец установява, че на 25.01.2019 г. касаторът и колегата му са предали медни отпадъци на стойност около 20 лева, които са изплатени на касата, в брой. Свидетелства, че невписването на това предаване в съответния регистър е станало по негово настояване, тъй като инспектор Христов е бързал много. В писмената защита се описват като неустановени поради противоречиви доказателства, в това число и показанията на свидетелката М. Б., обстоятелствата относно произхода на кабелите, защо се е наложило да бъдат горени в център на В. Т., количеството и други подобни, по отношения които и съдът е приел, че не са категорично установени. От посоченото се извежда извод за неустановеност на извършеното дисциплинарно нарушение. Възражението не може да бъде споделено. Съдът е изложил подробни мотиви защо правилно ДНО е кредитирал показанията на Борисова, че същата е запалила огън на посоченото място и време, за да обгори изолацията на проводници, които да предаде за вторични суровини, съответно защо са без значение въпросите относно произходът на кабелите и описаните по-горе обстоятелства. Същите следва да бъдат споделени, тъй като безпротиворечиво е установено, че именно поради сигнал за дим патрулът е изпратен на посоченото място от ОДЧ, при пристигането му обгарянето е било приключило, полицаите са докладвали на оперативния дежурен, че няма нарушение, като са взели обгорените проводници и в нарушение на определения им за деня маршрут са се придвижили до пункта на изкупуване на вторични суровини. Вземането и предаването на проводниците е установено. Правилно съдът е отхвърлил защитната теза, че произходът на предадените проводници е от ремонт в дома на единия полицейски служител, а не от отнемането им от свидетелката Борисова, като подробно е обсъдил разминаванията в обясненията на двамата полицейски служители, свидетелката Богданова, която живее на съпружески начала с Й. Х. и свидетелят Цанев, както и заинтересоваността на двамата свидетели. Обясненията и показанията на същите относно обстоятелството как проводниците са попаднали в служебния автомобил са в противоречие с установения маршрут на автомобила от Автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР. Съдът подробно е проследил всички доказателства относно отработването на сигнала за дим, получен в ОДЧ и всички обяснения и показания и изводите му са логични и последователни, поради което като неоснователно възражението следва да бъде отхвърлено. Не е налице необоснованост на изводите на съда и относно липсата на допуснати при издаване на процесната заповед съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното деяние, нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Правилно е прието, че не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила това, че в заповедта не са изброени доказателствата, въз основа на които нарушението е прието за извършено, тъй като в същата е налице препращане към изготвените от дисциплинарно разследващата комисия обобщена справка и становище, в които подробно са посочени фактическите констатации и доказателствата, въз основа на които същите са установени. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и в съответствие с доказателствата е приел, че е спазена процедурата по чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващия орган е поканил настоящия касатор да даде писмени обяснения, както и видно от протокол № 366 р-7623 от 18.04.2019 г., служителят е изслушан от ДНО преди налагане на наказанието. Правилен е и изводът на съда за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. В съответствие с материалния закон е приетото от решаващия съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай, установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за получаване на лична облага, което съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и е деяние, несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс. Доводите в касационната жалба и писмената защита, че при вменените нарушения на етични норми наказващият орган не е обсъдил как и с какво се уронва престижа на службата, съответно съдът необосновано е приел, че правната квалификация е точна не намират опора в данните по делото. Поведението на касатора - използване на служебното си положение, за да получи лична облага - парична сума, което е далеч от спазване на изискването на Етичния кодекс да съобразява законността на действията, който предприема (т. 15), да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 20), да не злоупотребява с правомощията си (т. 25), да придобива, владее и ползва имущество без да злоупотребява със служебното си положение (т. 44) е станало известно на широк кръг лица - подалите на сигнала, работещите във фирмата за изкупуване на вторични суровини, други служители, което го определя като действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел решаващия съд. Извършеното от касатора, с оглед повишените изисквания към служителите на МВР за притежание на висок морал е в състояние да предизвика и е предизвикало негативен отзвук в обществото. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда и относно нарушението на т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнение на възложените му задачи. По делото не е спорно, че жалбоподателят след като е посетил сигнала не е дал точен и обективен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ, поради което с поведението си е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. с т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил различията при провеждане на дисциплинарното производство и тогава, когато то би представлявало и престъпление, както и извода на съда, че привличането към наказателна отговорност е неотносимо. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност, както правилно е отбелязал административният съд е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронващи престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание " уволнение", съответно на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение прекратено. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като изводите на съда са обосновани и в съответствие с материалния закон. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си Административен съд - В. Т. не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,