Решение № 8619 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2019 г.

Решение № 8619 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена срещу решение № 168 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 332/2018 г. на Административен съд - Ямбол, с което по жалба на "Зелена Странджа" ЕООД е отменено Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/3102 от 12.11.2018 г., издадено от касатора, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2016 г., в частта му за извършено намаление на финансовото подпомагане в размер на 7694, 37 лева, по заявление за подпомагане с УИН 28.02.0616/80448, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът "Зелена Странджа" ЕООД не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Както се посочи, предмет на оспорване и съдебен контрол пред първоинстанционния съд е уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ до ответника по касационната жалба, в частта за извършено намаление на финансово подпомагане в размер на 7694, 37 лв. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР в периода 2014-2020 г. за кампания 2016 година. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е изследвал законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по критериите на чл. 146 от АПК. Обосновано и правилно е приел, че актът не е мотивиран, тъй като в конкретния случай, предвид табличното посочване на резултатите, мотивите следва да бъдат изведени не само от разясненията, посочени за всяка от таблиците с оглед отразените в същите данни, но и да съдържат ясно изложение на конкретно установените факти, както и правната норма, към която същите се субсумират. В случая не е посочено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не са спазени базови изисквания и в какво се изразява това неспазване. Правилна е преценката на съда, че позоваването на цитираната в акта методика не може да преодолее липсата на фактически основания в него и безспорно е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото нарушение е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо поради противоречие с разпоредбата на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което правилно е отменено от съда. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,