Решение № 3075 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16032/2009 г.

Решение № 3075 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16032/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Васил Петров Ганов, гр. Враца, ул. "Христо Ботев" № 29 срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 11 от протокол № 44 от 12.11.2009 г. Жалбоподателят счита оспорваното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата. Постановлението, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство, не е влязло в сила. Правните изводи на Висшия съдебен съвет са неправилни и необосновани. Нито в досъдебното производство, нито в хода на дисциплинарното производство са събирани данни за личността на Ивайло Диманов. С оглед на това не е ясно как Висшият съдебен съвет е приел, че Диманов е криминално проявен и общуването с него е накърнило престижа на съдебната власт. Счита, че действията му не са уронили престижа на съдебната власт, тъй като те не са достигнали директно до трети лица. Твърди, че видът и размерът на наложеното наказание не са съобразени с доказателствата по делото. Моли съда да отмени оспорваното решение на Висшия съдебен съвет. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната, поради което без правно значение е фактът, че наказателното постановление не е влязло в сила. Дисциплинарният състав е приел, че нарушението е съществено, тъй като многократните срещи с Ивайло Диманов и разговорите с него са действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Наред с това дисциплинарният състав е приел, че неспазването и нарушаването на правилата за етично поведение водят до накърняване на престижа на съдебната власт. С оглед на това решението на Висшия съдебен съвет е правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно Висшият съдебен съвет е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт, редакция към процесния период, и наложеното наказание, с оглед разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от Закона за съдебната власт, е справедливо. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е съдия в районен съд, гр. Враца. На 3.07.2009 г. във вестник "Стандарт" и вестник "Труд" са публикувани статии под заглавие "Ченге надува дрегера вместо пиян съдия" и "Катаджия надул дрегер вместо пиян магистрат". Автори на статиите са Райна Тошева и Теменужка Йоцова. В статиите се описва инцидент, станал при рутинна проверка на органите на МВР, на 3.05.2008 г. около 03,00 часа в ж. к. "Дъбника", гр. Враца. Спрян за проверка от органите на МВР, жалбоподателят бил осуетил, чрез комуникация с ръководители на МВР, опита да му бъде извършена проверка за алкохол. Няколко месеца след публикациите, в началото на месец октомври, жалбоподателят се срещнал с Ивайло Диманов, негов познат от повече от десет години, в нощния бар на хотел "Хемус", гр. Враца. Васил Ганов бил употребил алкохол и в разговор с Диманов споделил, че има проблем с журналистка от вестник "Стандарт". С оглед на това попитал Диманов може ли да му осигури хора, които да я "осакатят", като й счупят ръцете и краката. За услугата обещал заплащане. След срещата Диманов се свързал с журналистката от вестник "Стандарт" Ирен Делчева, която познавал, и я уведомил за разговора си с Ганов. Диманов и Делчева се свързали с представители на МВР, дали обяснения и Диманов поел ангажимент да продължи срещите с Ганов, като същите бъдат контролирани чрез използване на специални разузнавателни средства. На 11.10.2008 г., по инициатива на Диманов, се осъществила среща между двамата. На срещата, въпреки потвърдената готовност на Диманов за съдействие, Ганов не посочил името на журналистката и не предприел каквито и да било действия в тази насока. По настояване на Диманов се провела втора среща, но Ганов отново не пристъпил към конкретизиране на задачата. По повод на горното е образувано досъдебно производство срещу Васил Ганов за извършено от него през м. октомври 2008 г., престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Въз основа на събраните доказателства прокуратурата приела, че извършеното от Ганов не съставлява престъпление и прекратила наказателното производство. За образуваното досъдебно производство е сезирана постоянната комисия "Борба с корупцията и професионалната етика" при Висшия съдебен съвет. Комисията сезирала Висшия съдебен съвет с предложение за образуване на дисциплинарно производство. С решение от 8.07.2009 г. Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство. Проведено е дисциплинарно производство в хода, на което са разпитани жалбоподателят, съдия Христина Петкова, от окръжен съд гр. Враца, и са приети становище на председателя на районен съд, гр. Враца, и протокол от заседанието на комисията за професионална етика при районния съд, гр. Враца. Въз основа на събраните доказателства дисциплинарният състав предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Ганов за извършено от него нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт, редакция към този момент, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 - "намаление на основното трудово възнаграждение от 20 на сто за срок от осем месеца". Наред с това дисциплинарният състав приел, че с действията си Ганов е нарушил и чл. 3, ал. 5 и чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България. На свое заседание от 12.11.2009 г. Висшият съдебен съвет обсъдил предложението на дисциплинарния състав. Освен доклада на докладчика по дисциплинарното дело не са проведени други разисквания. С 18 гласа "за" и 1 "въздържал се" предложението е прието и Ганов е наказан. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Васил Ганов за неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят твърди, че необосновано Висшият съдебен съвет е приел, че Диманов е криминално проявено лице и общуването с него е накърнило престижа на съдебната власт, т. е. той оспорва извършването на самото нарушение. За да е налице визираното в нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт, редакция към процесния период, нарушение е необходимо конкретното деяние да е накърнило престижа на съдебната власт. Следователно за законодателя е ирелевантна формата, в която и начина, по който деянието е осъществено, важен е резултатът от него. С оглед на това преценката за законосъобразност изисква да се установи действително ли извършеното деяние накърнява престижа на съдебната власт. За да е налице накърняване на престижа на съдебната власт е необходимо извършеното деяние да бъде в дисхармония с авторитета, уважението и доброто име на съдебната власт. То трябва да противоречи на обществената нагласа и на обществените очаквания за дължимо поведение от лицата, осъществяващи една от основните ценности на демократичното общество - правосъдието. Разговорите, с което и да е лице, относно евентуално физическо насилие по отношение на други лица само по себе си е деяние, което не съответства на достойнството на магистрат и на съдебната власт като цяло. То представлява сериозно отклонение от приетите от обществото морални и правни норми на поведение. Като обект на постоянен публичен контрол съдията е длъжен да се държи по начин, съответстващ на достойнството на професията му и не би следвало да допуска поведение, отклоняващо се от това, което се очаква от един професионалист. Неотносимо към предмета на делото е твърдението на жалбоподателя, че деянието му не е станало директно достояние на трети лица, поради което не може да осъществи искания от закона резултат. Законът не се интересува от това по какъв начин съответното неправомерно деяние е станало достояние на трети лица. Той се интересува само от резултата. А резултатът, видно от доказателствата по делото, е налице. Висшият съдебен съвет, преценявайки събраните по дисциплинарното дело доказателства в тяхната съвкупност, основателно не е дал вяра на твърденията на Ганов, че той не е споделял с Диманов потенциалната възможност за физическо насилие, а се е опитвал да го демотивира за извършването на коментираното насилие. Преценката на фактическата обстановка, в контекста на събитията, които са станали първопричина за процесното деяние, безспорно доказват, че разговорът е проведен от жалбоподателя не непосредствено след публикациите в пресата, а доста след тях. Т. е. деянието не е извършено под емоционалното въздействие на ефекта от публикациите. Вярно е, че Ганов не е прекрачил прага на намерението и на обсъжданията, но този факт е ирелевантен за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Той има отношение единствено към наказателната такава и видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство именно това е мотивирало прокуратурата да прекрати досъдебно производство. Неоснователно е и твърдението, че оспорваното решение е незаконосъобразно, тъй като се позовава на невлязло в сила наказателно постановление. Преди всичко Висшият съдебен съвет не се е позовал в решението си на наказателното постановление. Комисията "Борба с корупцията и професионалната етика" при Висшия съдебен съвет е била сезирана от Върховната касационна прокуратура за образуваното досъдебно производство срещу жалбоподателя и именно това е послужило като основание за образуване на дисциплинарното производство. Безспорно дисциплинарният състав, за да изясни всестранно и пълно фактическата обстановка по делото е приобщил към доказателствата по дисциплинарното дело и събрани в хода на досъдебното производство доказателства, както и тези, събрани в хода на административната проверка, извършена в МВР. Но дисциплинарната отговорност не е обвързана от наказателната такава. Изпълнителните деяния са различни. Именно поради това, и с оглед на събраните доказателства, наказателното производство е прекратено, а дисциплинарното е завършило с налагане на дисциплинарно наказание. Действително, Висшият съдебен съвет е приел, че Диманов е криминално проявено лице. Легална дефиниция на термина криминално проявено лице няма. От събраните по делото доказателства (разпита пред следовател и пред съдия) е видно, че Диманов не е осъждан. Следователно в тази си част изводите на наказващия орган не съответстват на доказателствата по делото. Този факт обаче не променя извършеното от жалбоподателя и неговия противоправен резултат. Видно от изложеното Висшият съдебен съвет, въз основа на събраните, при спазване на процесуалните правила, доказателства е направил обоснован извод, че извършеното от жалбоподателя деяние е довело до накърняване на престижа на съдебната власт. За да определи съответното за това нарушение наказание съветът е отчел тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на жалбоподателя. Преценил е, с оглед събраните по делото доказателства - становището на административния ръководител на жалбоподателя, на комисията по професионална етика в районния съд, както и показанията на колега - магистрат от окръжния съд, личностните и професионални качества на жалбоподателя и въз основа на това е определил наказание под средното по вид и към минимума по размер. В мотивите на решението на дисциплинарния състав, които по силата на чл. 320, ал. 4 от Закона за съдебната власт са мотиви и на решението на Висшия съдебен съвет, е посочено, че с действията си Ганов е нарушил и чл. 3, ал. 5 и чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите, утвърдени с Протокол № 7 от 3.10.2004 г. на Висшия съдебен съвет. Съгласно тези норми съдията спазва правилата за поведение в професионалната си дейност, в обществените си прояви и в личния си живот и извън съда спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция. Безспорно действията на жалбоподателя са в нарушение на правилата за професионална етика на съдиите. Поведението му е отклонение от професионалните стандарти. То е противно на това, което се очаква от един професионалист. Нарушението на правилата за професионална етика обаче е самостоятелно нарушение, визирано в чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт, редакция към процесния период. Макар да е приел осъществяването на това нарушение в мотивите си Висшият съдебен съвет, в постановения диспозитив, не е формулирал и това нарушение и не е наложил наказание за него. С оглед на това съдът не го обсъжда. Видно от изложеното с действията си жалбоподателят е накърнил престижа на съдебната власт. Неоснователни са твърденията му за неправилност и необоснованост на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Васил Ганов следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,