Решение № 3331 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2012 г.

Решение № 3331 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асан Мустафов Асанов, от с. Александрово, област Ловеч против решение № 147/1.11.2012 г. по адм. дело № 119/2012 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), необоснованост във връзка с преценката на осигурителния стаж за периода 01.05.1977 г. - 1.09.1989 г. и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неуважаване на искане за назначаване на вещо лице със специални знания в областта на металите "което да открие къде е грешката при определяне на категорията труд за процесния осигурителен стаж" - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 147/01.11.2012 г. по адм. дело № 119/2012 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил оспорването по жалба на Али Мустафов Асанов, от с. Александрово, област Ловеч срещу решение № 2/15.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч и потвърденото с него разпореждане № ПР-32/16.01.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с които на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 от КСО на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът обосновано е кредитирал с доверие заключенията на приетата по делото експертиза, съгласно която дори и спорният осигурителен стаж да бъде зачетен от втора категория за жалбоподателя няма да бъде изпълнено кумулативно заложеното основание по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за минимален сбор от осигурителния стаж и възрастта 100. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране - 7.01.2011 г. Асанов е имал навършени 60 години, 7 месеца и 9 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 32 години, 2 месеца и 19 дни. Сумата на двете величини сочи сбор значително под минимално изискуемия за придобиване право на пенсия в хипотезата на ранно пенсиониране. Макар да е останал неизяснен въпроса за категорията на труда досежно спорния осигурителен стаж за периода 1.05.1977 г. - 1.09.1989 г., същият не влияе върху крайния резултат по делото. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че Асанов не е придобил право на пенсия нито по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, нито съгласно чл. 68 от КСО. Изследвайки основанията от хипотезата на последната правна норма, административният съд точно е съобразил, че освен липсата на необходимия сбор жалбоподателят не е навършил и минимално изискуемата възраст от 63 години. При тези съображения решението следва да бъде потвърдено като правилно по своя резултат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение