Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г.

Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. К. от [населено място] срещу решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 206/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което след като е отменено решението по гр. д. № 2505/2009 г. на Районен съд [населено място] е постановено ново решение, с което е отхвърлен като недоказан предявеният от К. срещу [фирма], [населено място] иск пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството, че ищцата не дължи сумата от 11 500 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът по касация [фирма], гр. Д. не взема становище досежно основателността на касационната жалба. С определение № 525/06.04.2012 г. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решение № 287/08.06.2010 г. по гр. д. № 4896/2008 г. на ВКС и решение № 41/22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ВКС, II т. о., които са постановени при условията на чл. 290 ГПК, поради което имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищцата твърди, че не дължи сумата от 5 872 евро/ 11 500 лв./, съставляваща последната вноска по предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът [фирма] продава, а касаторката купува апартамент в жилищна сграда в [населено място], който ще бъде построен и предаден от дружеството срещу заплащане на сумата от 29 355 евро, платима на вноски, по график уговорен в договора. Въззивният съд е приел, че по делото няма спор относно обстоятелството, че процесната вноска не е изплатена. Твърдението на ищцата обаче е, че същата не се дължи доколкото плащането на сумата е погасено чрез прихващане с дължимата съгл. чл. 11 от договора неустойка доколкото продавачът не е изпълнил задължението си по т. 5 от договора да построи и предаде недвижимия имот до 31.07.2007 г. и забавата е повече от 30 дни. За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че ищцата е следвало да докаже предпоставките на чл. 92 ЗЗД, наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Прието е, че по делото не е установено кога е бил завършен недвижимия имот и от кой момент е възникнало задължението за заплащане на неустойка. С оглед на това съдът е приел, че искът е недоказан, поради което след отмяна на първоинстанционното решение, го е отхвърлил. При тези решаващи мотиви въззивното решение е постановено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест. С решение № 287/08.06.2010 г. по гр. д. № 4896/2008 г. на ВКС, III г. о. е прието, че при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът/ ищец по иска/ възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Защото то зависи не от ролята на ищец или ответник, а от отношението към спорното право, дали се твърди, че то съществува или се отрича неговото съществуване. Затова не ищецът а ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът, че същото е погасено. В случая при постигната между страните договореност, че последната вноска от цената на апартамента се прихваща от дължима неустойка, ако задължението за построяването и предаването на апартамента не бъде изпълнено в 30 дневен срок, считано от 31.07.2007 г., в тежест на ответника е да докаже положителния факт, че поетото от него задължение е изпълнено в срок, поради което неустойка не се дължи и задължението за заплащане на последната вноска съществува. Доказателства в тази насока действително не са представени, но доказателствената тежест за това лежи върху ответника, а не върху ищцата. Освен това същата не може да доказва отрицателния факт, че поетото от ответника задължение не е изпълнено в договорения срок, доколкото отрицателни факти не се доказват. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът по иска не е изпълнил поетото задължение по чл. 11 от договора включително и към датата на исковата молба - 22.12.2009 г. Следователно забавата е продължила повече от 30 дни. С оглед на това за ищцата е възникнало правото да извърши прихващане на последната вноска от цената на апартамента, в размер на 5872 евро. от размера на дължимата неустойка. Видно от приетата и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза, размерът на неустойката за периода от 31.07.2007 г. до 31.07.2009 г. възлиза на сумата 15 189,56 евро с левова равностойност в размер на 33 619,86 лв.. Следователно след извършеното прихващане до размера на по - малкото задължение / чл. 104, ал. 2 ЗЗД/ ищцата не дължи заплащането на сумата от 5 872 евро /11 500 лв./. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, което е обусловило неговата неправилност. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановен ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен като се признае за установено, че ищцата не дължи сумата от 11500 лв., съставляваща левовата равностойност на последната вноска по договора, тъй като така е поискано. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски в размер на 720 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.