Решение № 17407 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2013 г.

Решение № 17407 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Йордан Ангелов Стоянов, Милка Филипова Стоянова, Сенко Ангелов Стоянов и Емилия Иванова Стоянова, всички от гр. Ардино, област Кърджали, представлявани от адв. Мария Стайкова Пищалова, за отмяна на влязлото в сила решение № 2/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 122/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, оставено в сила с решение № 9612/29.06.2011 г., по адм. дело № 4311/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В искането се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК, предвид наличието на ново писмено доказателство - удостоверение за търпимост с изх. № 64/8.03.2013 г., издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, което не е съществувало при решаване на делото, но е от съществено значение, доколкото касае основния спорен въпрос по делото - дали процесната двуетажна масивна постройка към съществуваща сграда подлежи на премахване или е от категорията на т. нар. "търпими строежи" по смисъла на някоя от хипотезите на § 16 ДР ЗУТ. С обжалваната пред съда заповед № ДК-02-КЛ от 8.06.2010 г. на началника на сектор Кърджали при РДНСК - Южен централен район за премахване на строеж е прието, че същият е незаконен, поради това че за него не съществуват строителни книжа и не е търпим строеж. Представеното ново писмено доказателство установява, че строежът е търпим, поради което то е от съществено значение, но страната не е могла да се снабди с него по време на висящността на процеса. Ответникът по искането за отмяна - началникът на сектор Кърджали при РДНСК - Южен централен район, не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо като подадено от лица по чл. 238, ал. 1 АПК, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение първо АПК. С решение № 2/10.01.2011 г. по адм. дело № 122/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на Емилия Иванова Стоянова против заповед № ДК-02-КЛ-06 от 8.06.2010 г., издадена от началник сектор Кърджали при РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - "Двуетажна пристройка към масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХVII-393, кв. 43А по плана на гр. Ардино, собственост на Емилия Иванова Стоянова, Йордан Ангелов Стоянов, Милка Филипова Стоянова, Сенко Ангелов Стоянов. Решението е оставено в сила с решение № 9612/29.06.2011 г., по адм. дело № 4311/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В производствата пред двете инстанции като страни са участвали /освен жалбоподателката и административния орган/ също Йордан Ангелов Стоянов, Милка Филипова Стоянова, Сенко Ангелов Стоянов, съответно - като заинтересовани страни пред първата инстанция и като ответници - пред касационната. За да отхвърли жалбата против обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел, че за строежа, чието премахване е наредено, липсват строителни книжа /няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж/, същият е изграден след 1992 г. и не е деклариран пред съответните органи, поради което няма основание да се приеме, че е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 ДР ЗУТ. Тези изводи са възприети от касационната инстанция. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново писмено доказателство - удостоверение с изх. № 64/8.03.2013 г., издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от началника на отдел "Архитектура, благоустройство и общинска собственост" при община Ардино, област Кърджали. В това удостоверение е посочено, че недвижим имот, представляващ двуетажна масивна пристройка към масивна жилищна сграда към съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ ХVII-393, кв. 43А по регулационния план на гр. Ардино, одобрен със заповед № 338 от 7.05.1984 г., изградена през периода 1992-1997 г. без необходимите строителни книжа е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, съгласно Закона за устройство на територията. От правна страна, приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В случая се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Удостоверението, което е представено по делото и за което се твърди, че представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г., който предвижда, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Новата нормативна уредба не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По време на висящността на съдебното производство, в рамките на което са постановени съдебните решения, чиято отмяна се иска в настоящото производство, правната норма на § 127 ЗУТ не е съществувала и затова тези съдебни решения не биха могли да бъдат съобразени с нея. С представеното по делото удостоверение е удостоверено, че строежът е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, като с производсвото за отмяна се цели преразглеждане на въпроса относно търпимостта на строежа, чието премахване е наредено със заповед № ДК-02-КЛ-06 от 8.06.2010 г. Този въпрос изрично е бил обсъден както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция. Представеното ново доказателство не установява релевантни факти, различни от тези, които са били установени и приети от съда в инстанционните производства. Единственият факт, който се удостоверява, е че строежът е допустим по действащите към момента на извършването му планове, правила и норми. Този факт обаче е бил ирелевантен към момента на разглеждане на делото, тъй като за строежи, които са незаконни /изградени без необходимите строителни книжа/ и не са търпими по смисъла на § 16 ДР ЗУТ, е било без значение дали са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са изградени. Следователно, новото доказателство, което се представя в настоящото производство, не удостоверява ново обстоятелство от значение за решаването на делото, поради което не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Следва да се посочи, че в посочения смисъл е практиката на Върховния административен съд, изразена например в следните решения: № 2910/28.02.2013 г. по адм. дело № 503/2013 г., № 7517/4.06.2013 г. по адм. дело № 4415/2013 г., № 9049/20.06.2013 г. по адм. дело № 4417/2013 г., № 9310/24.06.2013 г. по адм. дело № 6563/2013 г., № 9502/25.06.2013 г. по адм. дело № 5357/2013 г., № 14420/5.11.2013 г. по адм. дело № 9780/2013 г., всички на петчленни състави на ВАС, както и решения № 10897/18.07.2013 г. по адм. дело № 5266/2013 г. и № 14270/30.10.2013 г. по адм. дело № 8698/2013 г. на второ отделение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия