Решение № 9386 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2010 г.

Решение № 9386 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Овергаз Юг" АД - гр. Асеновград, представлявано от Деян Георгиев Калайджиев, чрез пълномощниците юрисконсулти Вл. Николов и Цв. Кателиев, като правоприемник на "Хебросгаз" АД, против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-02/12.04.2010 г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с която са установени годишни лицензионни такси - главници в размер общо на 6297,05 лв., дължими за 2005 г. и 2006 г., както и съответните лихви за забава. Жалбоподателят поддържа, че актът е издаден при нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, представлявайки основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Излага съображения, че с акта неправилно е определен размера на таксите за лицензии за разпределение на природен газ и за обществено снабдяване с природен газ, при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага съображения, че при определяне на таксите неправилно са взети предвид всички приходи на дружеството, включително и от нелицензионните дейности, въпреки че жалбоподателят е водил разделна счетоводна отчетност относно двете лицензионни дейности в съответствие с изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ. Поддържа, че противоречието с целта на закона е налице, тъй като заплащането на неправомерно определените лицензионни такси от дружеството, неизбежно ще доведе до увеличаване на цената на природния газ за крайните потребители. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки по същество, представени от пълномощниците юрисконсулти Вл. Николов и М. Шейтанова, жалбоподателят моли оспореният АУПДВ да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните представители юрисконсулти Е. Тренева и П. Кованджиев, оспорва жалбата. В писмени бележки по същество се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт. Поддържа се, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при определяне на задълженията ДКЕВР е взела предвид годишните финансови отчети на дружеството за съответните години, в които няма данни за разделно счетоводно отчитане на приходите от лицензионните дейности. В писмените бележки се поддържа, че заключението на вещото лице е неправилно. Моли жалбата против АУПДВ да бъде отхвърлена, претендира присъждане на направените разноски. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С оспорения пред съда акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-02/12.04.2010 г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са определени публични вземания от годишни лицензионни такси на "Овергаз Юг"АД, с предходно наименование "Газоснабдяване Асеновград" АД, универсален правоприемник на "Хебросгаз" АД, в размер общо на 6297,05 лв. главници, представляващи: остатъци от неплатени първа и първа вноски на годишните такси за 2006 г., съответно в размер на 1123,47 лв. и 1128,32 лв.; остатъци от неплатени първа и втора вноски на годишните такси за 2007 г., съответно в размер на 2022,64 лв. и 2022,62 лв., ведно с лихвите за просрочие върху всяка от главниците за посочения период, както и лихва в размер на 97,28 лв., начислена върху остатък на неплатена първа вноска на годишни такси за 2006 г. от 01.04.06 г. до 30.11.06 г. Публичните вземания, които са установени с оспорения АУПДВ се отнасят за задълженията на дружеството за 2005 г. и 2006 г., по издадените на дружеството лицензии, както следва: № Л-165-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-165-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Пазарджик; № Л-171-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-171-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Пещера. За да издаде оспорения акт ДКЕВР е приела, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, събирани от ДКЕВР по ЗЕ, при издадена лицензия се заплаща годишна такса в размер на 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Таксата се заплаща за всяка календарна година, на две равни вноски - до 31 март и 30 ноември на съответната година. В акта са определени годишните лицензионни такси за двете лицензионни дейности за всяка от общините, като са взети предвид осъществените плащания от дружеството и актът е издаден само за неплатените разлики на съответните вноски, в посочените размери. С решение по т. 3.9 от протокол № 86/06.07.2009 г. на ДКЕВР е открита процедура за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Овергаз Юг" АД, за което същият е надлежно уведомен и съответно е представил доказателства. От страна на дружеството е подадено възражение против представения доклад за определяне на задълженията му, които са обсъдени от компетентния орган и са приети за неоснователни. От справките, изготвени от дирекция "Газоснабдяване", относно годишните приходи и начислените такси за 2006 г. и 2007 г. по годишните финансови отчети /ГФО/, съответно за 2005 г. и 2006 г., изготвени от дирекция "Газоснабдяване", е видно, че таксата за всяка от лицензиите е изчислена върху основа - приходи, представляващи сбора от нетни приходи от продажба на природен газ, други приходи от основна дейност и финансови приходи. Между страните не съществува спор относно стойностите, посочени в таблиците. Не се спори и е видно, че в стойността на "други приходи от основна дейност" са включени приходи от такси присъединяване, от продажба на свързани лица по договори за изграждане на ГРМ, от договори под ключ, продажба на материални запаси и други приходи, а във финансовите приходи се включват приходи от лихви по банкови сметки. От заключението на вещото лице Веселина Попова по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, се установява следното: през периода 2005 г. - 2006 г. "Хебросгаз" АД е извършвало счетоводното записване на сделките и събитията по различни счетоводни сметки и подсметки за приходите и разходите от лицензионни дейности и за приходите и разходите от други дейности, а също така е направило разделение и между лицензионните дейности "Разпределение на природен газ" и "Снабдяване с природен газ", като начинът на водене на счетоводството съответства на счетоводното законодателство и на чл. 37, ал. 2 ЗЕ за отделно водене на отчетността за вяска лицензионна дейност, а също и отделно от другите дейности, неподлежащи на лицензиране по ЗЕ. Вещото лице е посочило размера на приходите само от двете лицензионни дейности, както следва: за община Пазарджик в размер на 1 303 092,39 лв. за 2005 г. и 1 372 415,28 лв. за 2006 г., и за община Пещера в размер на 216 013,94 лв. за 2005 г. и 225 747,55 лв. за 2006 г., като заключението е дадено въз основа на данните от счетоводните регистри на дружеството - оборотни ведомости, главни книги, и извлечения от счетоводните сметки. Вещото лице е изчислило също размера на дължимите от дружеството лицензионни такси, съобразно размера на приходите само от лицензионни дейности, както следва: годишна такса за дейността "Разпределение на природен газ" на територията на община Пазарджик - 2716,70 лв. за 2006 г. и 2754,83 лв. за 2007 г., и за територията на община Пещера - 2118,81 лв. за 2006 г. и 2124,16 лв. за 2007 г.; годишна такса за дейността "Снабдяване с природен газ" за териториите на община Пазарджик и община Пещера - по 2000 лв. за двете години, или общо дължими такси - 8835,51 лв. за 2006 г. и 8878,99 лв. за 2007 г., които са изцяло платени от дружеството. В заключението е посочено също, че приходите по дейности, включително и от други дейности, не се представят отделно в годишните финансови отчети, като за нуждите на разделното счетоводство, изисквано от енергийните предприятия по ЗЕ, от ДКЕВР е въведена Единна система за счетоводна отчетност по Наредбата за регулиране на цените на природния газ и към нея са приети и годишни отчетни форми по дейности - лицензионни и неподлежащи на лицензиране на ЗЕ, в т. ч. баланс, отчет за приходите и разходите и други справки, като тази система е приложима от 01.01.2007 г., а за процесните периоди - 2005 г. и 2006 г. "Хебросгаз" АД е представило справки, съдържащи приходи от лицензионни дейности - разпределение и снабдяване, стойност на закупения и продаден природен газ и приходи от такси за присъединяване. Годишните приходи на "Хебросгаз" АД от лицензионни дейности по данни от ГФО и отчетната информация по видове дейности, представяна в ДКЕВР, за 2005 г. са в размер на 1524 хил. лв. и за 2006 г. - 1599 хил. лв., включващи приходи от дейностите разпределение и снабдяване и приходи от такси за присъединяване по регулирани цени и от други такси по нерегулирани цени. Въпреки че в годишните финансови отчети не се предвижда включване на информация за отделно представяне на приходите от лицензионни дейности и от други, неподлежащи на лицензиране дейности, дружеството е възприело подход да включва допълнително информация във вид на текст в приложенията към ГФО - към пояснителните бележки за "Себестойност на продажбите на природен газ", където се вписва общата стойност на приходите от лицензионни дейности. Настоящият състав възприема изцяло изводите на вещото лице, като счита, че са дадени обективно и компетентно по всички поставени въпроси, отговорите са последователни и обосновани и в съответствие с останалите писмени доказателства по делото, включително счетоводни документи, към които има изрично препращане. Заключението е изготвено въз основа на подробен анализ на приложените по делото относими документи, както и на данните от счетоводството на дружеството, които са прегледани непосредствено от вещото лице, като е обоснован извода, че счетоводството е водено редовно. Направеното едва в писмените бележки на ответната страна възражение за неправилност на заключението в частта за определяне на размера на приходите от лицензионните дейности, не може да бъде споделено. Изслушването на експертизата по делото е допуснато предвид необходимостта от специални познания в областта на счетоводството, каквито по правило съдът не притежава. Последното се отнася и за същността на възражението, изложено в писмените бележки. Предвид това, възражението е следвало да бъде направено в съдебно заседание при изслушване на вещото лице и евентуално да бъде назначена тричленна експертиза или да бъде поставена допълнителна задача. От правна страна, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗЕ, за изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон ДКЕВР събира такси, сред които и лицензионни такси, като според ал. 2, размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията. В чл. 29, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че лицата, получили лицензия, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, като според ал. 2, лицензионните такси са: първоначална - за издаване или изменение на лицензия, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година и годишна такса - включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година; според ал. 4 годишната такса за срока на лицензията се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща годината на издаването й. В изпълнение на законовата делегация от чл. 28, ал. 2 ЗЕ е приета Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 89/2004 г./. Според чл. 3, ал. 1 от тази тарифа, при издадена лицензия по закона се събират първоначална и годишни такси, а според ал. 2, т. 2 от същия член, за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона, който от своя страна предвижда, че енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади, както и отчетна информация по видове дейности. В чл. 37, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че енергийните предприятия следва да водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, а според ал. 2, правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, включително активите за целите на ценообразуването по групи потребители, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се налага извода, че дружеството е водило разделна счетоводна отчетност за приходите и разходите от лицензионни дейности и за приходите и разходите от други дейности, а също така е направило разделение и между лицензионните дейности "Разпределение на природен газ" и "Снабдяване с природен газ". Воденото от дружеството счетоводство, включително годишните финансови отчети, отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и на Международните счетоводни стандарти. За двете процесни години не е приложим приетия от ДКЕВР сметкоплан към Единната система за счетоводно отчитане по Наредбата за регулиране на цените на природния газ, но въпреки това прилаганото разделяне на дейностите в счетоводните сметки на дружеството за двете години съответства в голяма степен на тези изисквания. Следователно, дружеството е изпълнило задължението си по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ за отделно водене на отчетността за всяка лицензионна дейност, а също и отделно от другите дейности, неподлежащи на лицензиране по ЗЕ. Обстоятелството, че в ГФО не са разграничени тези приходи и разходи не обосновава различен от направения извод, тъй като естеството, предназначението и нормативно предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и приложения на ГФО, не предполагат разделяне на приходите и разходите по видове дейности. В случая дружеството е изпълнило задължението си да води разделно счетоводство и да представи пред ДКЕВР справки, съдържащи данни за приходите от лицензионни дейности - разпределение и снабдяване, стойност на закупения и продаден природен газ и приходи от такси за присъединяване. Предвид това, неправилно при определяне на основата за изчисляване на годишните лицензионни такси за двете лицензионни дейности от ДКЕВР са взети предвид посочените в годишните финансови отчети на дружеството общи приходи, а не само приходите от лицензионните дейности, както регламентира разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. Във връзка с определянето на приходите от лицензионните дейности, настоящият състав счита, че също следва да бъде възприето заключението на вещото лице, съответстващо на представените по делото счетоводни документи на дружеството. В тази връзка следва да бъдат взети предвид легалното определение, дадено в § 1, т. 49 ДР ЗЕ според което "разпределение" означава транспортиране на природен газ през разпределителната мрежа, както и разпоредбата на § 1, т. 16 от Наредба за регулиране на цените на природния газ, според която цената на доставка или снабдяване отразява разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природен газ. Предвид това, в приходите от лицензионните дейности "разпределение" и "снабдяване" не следва да се включва доставно/продажната цена на природния газ, който се закупува от "Булгаргаз" АД и се продава на потребителите. В този смисъл е и изричното заключение на вещото лице. Предвид изложените съображения, неправилно при определяне на размера на дължимите годишни лицензионни такси са взети предвид всички приходи, вместо само приходите от лицензионните дейности, които са установени, тъй като дружеството е водило предвидената в чл. 37, ал. 1 ЗЕ разделна отчетност. Като се вземат предвид приходите на дружеството само от лицензионните дейности, така както са посочени от вещото лице, дължимите такси са, както следва: за дейността "Разпределение на природен газ" на територията на община Пазарджик - 2716,70 лв. за 2006 г. и 2754,83 лв. за 2007 г., за територията на община Пещера - 2118,81 лв. за 2006 г. и 2124,16 лв. за 2007 г.; годишна такса за дейността "Снабдяване с природен газ" за териториите на община Пазарджик и община Пещера - по 2000 лв. за двете години, или общо дължими такси - 8835,51 лв. за 2006 г. и 8878,99 лв. за 2007 г. Дружеството е внесло пълния размер на дължимите лицензионни такси за двете години по всяка от притежаваните лицензии, затова, с обжалвания АУПДВ незаконосъобразно са определени допълнителни публични вземания от годишни лицензионни такси на дружеството. Актът поради това е постановен при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК. Във връзка с останалите доводи в касационната жалба следва да се посочи, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като твърдението за необсъждане на представените доказателства е неоснователно. Представените от дружеството доказателства са обсъдени от компетентния орган, но направените въз основа на тях изводи са неправилни, съображения за което са изложени по-горе. Не е налице твърдяното несъответствие с целта на закона, тъй като обективно размера на допълнително начислените такси не може да окаже влияние върху продажната цена на природния газ за минали периоди. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предвидената форма и съдържание, и при спазване административнопроизводствените правила. При издаването на акта обаче е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава незаконосъобразност на акта по същество и предвид изложените по-горе съображения същият следва да бъде отменен изцяло. При този изход на спора, жалбоподателят има право на направените разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение, поради това че е представляван от юрисконсулт и е направено съответно искане. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер общо на 440 лв., от които 50 лв. държавна такса и 390 лв. - депозит за вещо лице. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съобразно обжалваемия материален интерес, който е в размер на 6297,05 лв. главници и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските, дължимото възнаграждение на дружеството е в размер на 501,88 лв. Предвид изложеното на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 941,88 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение