Решение № 2152 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Й. К., чрез адв. Вълчева, срещу решение 4363/17.12.2024 г., постановено по адм. дело 772/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед РД-11-121/10.08.2023 г. на кмета на Община Червен бряг. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Червен бряг, чрез юрк. Иванова , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-11-121/10.08.2023 г. на кмета на Община Червен бряг , с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж Сграда, находяща се в гр.Койнаре, УПИ XIII-1372 кв.73а , изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на приетите по делото експертизи, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключенията на вещите лица във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от експертите, който е изграден от в периода 2014-2016г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 1/2.06.2023г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетите заключения на вещите лица. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ навес от метална конструкция, бетонова основа, двускатен покрив, с покритие от профилирана ламарина и ограждащи стени от бетонови блокчета и OSB плоскости, с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри , изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неотносими се явяват доводите по касационната жалба за игнориране от първоинстанционният съд на висящото административно производство за издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж. Обратно на твърденията в касационната жалба, висящото производство за издаване на удостоверение за търпимост не само, че не е преюдициално по отношение на това за издаване и оспорване на заповед по чл.225а,ал.1 ЗУТ за премахване на строежа, а се явява и ирелевантно, тъй като органът по чл.225а, ал.1 ЗУТ е длъжен сам да изследва наличието на предпоставките за търпимост в зависимост от годината на извършване на строежа, каквото задължение има и съдът в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Освен това процесния незаконен строеж не може да се ползва от режим на търпимост, тъй като е изграден далеч след визирания краен момент в ал.1 на §127 ПЗР ЗУТ , а именно: след 31.03.2001г. Незаконните строежи, изградени след 31.03.2001г. не могат да се ползват от режим на търпимост, т.е. удостоверение за търпимост не може да се издаде за изградените след влизане в сила на ЗУТ строежи. Трайната съдебна практика на Върховният административен съд приема, че дори да е издадено удостоверение за търпимост без основание /незаконният строеж не отговаря на изискванията за търпимост по някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ/, то това удостоверение е годно да послужи за прехвърлителната сделка, а последиците от последващо премахване на незаконния строеж ще засегнат приобретателя, тъй като Удостоверението за търпимост не обвързва органа по незаконно строителство в производството по премахване на незаконния строеж по чл. 225а от ЗУТ. Съдебната практика дори допуска прогласяване на нищожност на удостоверение за търпимост, в случай, че то е издадено при наличие на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а ЗУТ.Удостоверението за търпимост не съставлява и основание по чл. 292 от АПК за неизискуемост на изпълнението по влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж.Това е така,тъй като удостоверението за търпимост не е относимо към законосъобразността на заповедта по чл.225а ЗУТ. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи се в избирателно кредитиране на заключенията на вещите лица, тъй като въпросът за местонахождението на незаконния строеж не попада в правното основание на процесната заповед по т.2,ал.2,чл.225 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,