Решение № 2979 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2008 г.

Решение № 2979 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, против решението от 20.02.2008 г. по адм. х. дело № 3058 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 606 от 1.09.2005 г. на Главния директор на СУСО, обявена е нищожността на писма изх. № ОП-398/4.05.2005 г. на Главния директор на СУСО и изх. № П-61-01/11.04.2005 г. на инспектор Маринова, а преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на съдебното решение. Посочените пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост поради липса на предмет, необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 104, ал. 3 от КСО във вр. с т. 4д от ПМС № 40/1968 г. (Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила - отм.). Ответникът Никола Янков Симеонов от гр. София е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд прие следното: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на Никола Янков Симеонов от гр. София срещу решение № 606 от 1.09.2005 г., с което Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е оставил без уважение жалбата срещу разпореждане № 3711117047 от 1.06.2005 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за осъвременяване на личната пенсия на жалбоподателя Симеонов в частта за зачетената продължителност на осигурителния стаж. По делото е установено, че с жалба вх. № 1647 от 4.03.2004 г. Никола Янков Симеонов от гр. София е поискал изменение на разпореждането от 3.07.2000 г. за преизчисление на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание КСО в частта, с която придобитият осигурителен стаж от първа категория в НИХИП "Редмет" - ОХМП "Металург" - Бухово е превърнат към трета категория в предвиденото съотношение от алинея 2 на чл. 104 на КСО. Пенсионерът е отправил искане за превръщане на стажа от първа към трета категория по реда на алинея 3 на чл. 104 (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.), приложима за работещите в уранодобива. След като не е получил отговор, със следващи молби от 25.03.2005 г. и 6.04.2005 г. лицето отново е поискало преизчисление на пенсията му при прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО. Компетентното длъжностно лице по чл. 98 от КСО не се е произнесло и по втората молба на пенсионера за изменение на пенсията му по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Писмата за отказ с изх. № П-61-01 от 28.03.2005 г. и 11.04.2005 г. са издадени от инспектор и контрольор в СУСО, които не са овластени да се произнасят по искания за изменение на пенсии. На 18.04.2005 г. лицето е депозирало в СУСО жалба до Софийския градски съд против мълчаливия отказ на Главния директор на СУСО да измени пенсията му за осигурителен стаж и възраст. С писмо изх. № ОП-398/4.05.2005 г. Главният директор на СУСО е отговорил, че няма основание за изменение на пенсията и е отказал да препрати жалбата на съда поради липса на издадено решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, подлежащо на обжалване по съдебен ред на основание чл. 118 от КСО. Компетентното длъжностно лице по чл. 98 от КСО е издало разпореждане № 3711117047 от 1.06.2005 г. за осъвременяване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Никола Симеонов, но не е допуснало исканото изменение на пенсията при преобразуване на осигурителния стаж от първа към трета категория в съотношението, предвидено от чл. 104, ал. 3 от КСО. Така издаденото разпореждане от ръководителя на пенсионното осигуряване инкорпорира волеизявление за отказ за изменение на пенсията по молбите на пенсионера от 25.03.2005 г. и на 6.04.2005 г. Разпореждането е било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО пред ръководителя на СУСО, който с решение № 606/1.09.2005 г. е оставил без уважение жалбата, след като е приел за неоснователни претенциите на лицето за превръщане на трудовия му стаж от първа категория към трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО по съображенията, изложени в писмо изх. № ОП-398/4.05.2005 г. Съдебното производство, образувано по жалба срещу решение № 606 от 1.09.2005 г. на Главния директор на СУСО, е допустимо. Доводите на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение предвид обстоятелството, че разпореждането от 3.07.2000 г. е влязло в сила, са неоснователни. На първо място, в административната преписка няма данни за датата на съобщаване на разпореждането на засегнатото лице, за да се приеме, че срокът за обжалване е изтекъл. На второ място, редът за изменение на пенсиите по чл. 99 от КСО се прилага и по отношение на влезлите в сила разпореждания. Разпореждане № 3711117047 от 1.06.2005 г. за осъвременяване на пенсията е издадено от компетентния административен орган по чл. 98 от КСО. Отказите за изменение, обективирани в писма изх. № ОП-398 от 4.05.2005 г. на Главния директор на СУСО и изх. № П-61-01/11.04.2005 г. на инспектор и контрольор в СУСО, са издадени от органи без материална компетентност и не са произвели действие. Решението на Софийския градски съд е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е прогласена нищожността на цитираните актове за отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Симеонов. Решението на Софийския градски съд е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 104, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) в частта, с която е отменено решение № 606 от 1.09.2005 г. на Главния директор на СУСО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изводът на съда за приложимост на нормата на чл. 104, ал. 3 от КСО по отношение на придобития от жалбоподателя трудов стаж от първа категория не се основава на извършена преценка на събраните по делото доказателства и е необоснован. Видно от съдържащите се в пенсионната преписка документи, през периода 11.01.1983 г. - 1.08.1990 г. касационният ответник Симеонов е изпълнявал длъжности "маш. шлосер", "машинист" и "оператор" в НИХИП "Редмет" - ОХМП "Металург" - Бухово. При пенсионирането му така придобития трудов стаж е бил зачетен от първа категория на основание т. 4д от ПМС № 40/1968 г., приложима при пенсионирането на работници, инженерно-технически работници до началник цех (участък, РОФ) включително, заети в обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли. В жалба вх. № 1647/4.03.2004 г. лицето е потвърдило, че трудовият му стаж като оператор на пулт в Хидрометалургичния завод - гр. Бухово е бил зачетен при условията на т. 4д от ПМС № 40/1968 г. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, предвиждаща превръщане на една година осигурителен стаж от първа категория към три години осигурителен стаж от трета категория, се прилага по отношение на работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет. Лицата, работещи в заводите за преработка на вече добитите радиоактивни вещества, не могат да бъдат причислени към кръга на работещите в "добива" на същите вещества по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО (в сила до 7.08.2000 г.). Оспорените актове, с които е отказано изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст при превръщане на осигурителния стаж от първа категория към трета категория в съотношението по чл. 104, ал. 3 от КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено решение № 606 от 1.09.2005 г. на Главния директор на СУСО и потвърдените с него актове, а преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,