Решение № 2032 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2018 г.

Решение № 2032 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. Кръстев от [населено място], чрез адв. Стоянов против решение № 1769/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1563/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - главния архитект на Столична община, чрез юрк. Анастасова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА50-719/13.12.2016 г. на главния архитект на Столична община, с която е постановен отказ да се издаде разрешение за изработване на проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ на УПИ IV-103 и УПИ XVI – "за озеленяване", кв. 12, м. "в. з. Косанин дол", район "Панчарево", СО по заявление вх. № ГР-94-Н-12/13.03.2014 г. Прието е, че оспореният отказ е издаден от компетентния орган, предвид т. 1. 9 от заповед № РД-09-1423/05.12.2012 г. на кмета на Столична община, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедна е издадена след разглеждане на предложението за изменение на ПУП от ОЕСУТ / т. 2 по протокол № ЕС-Г-15/23.02.2015 г. /, който помощен орган е приел, че мотивирано предложение за ИПРЗ не отговаря на изискванията на ЗУТ и ЗУЗСО и предлага на главния архитект на СО да издаде заповед за отказ. След подробен анализ на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза е изведен решаващият правен извод за законосъобразност на процесния отказ, поради липса на предпоставките за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ и чл. 11, ал. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО /. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, вкл. от приетата съдебно-техническата експертиза, че с поисканото изменение се измества северната граница на УПИ IV-103 за сметка на съседния УПИ XVI – "за озеленяване", общинска собственост, който УПИ както по действащият регулационен план, одобрен със заповед от 1988 г, изм. със заповед № РД-09-429/13.10.2003 г. досежно северната граница, така и по действащият ОУП на София е с предвиждане за "Твз" /озеленяване/. Това безспорно обстоятелство сочи на липса на основание за изменение на действащият ПУП за УПИ IV-103 с изместване на границата за сметка на УПИ XVI, тъй като собственият на заявителя УПИ е в друга зона и с различно предназначение /във вилна зона с режим на застрояване/. В тази връзка са обосновани изводите за наличие на законова пречка за разрешаване на поисканото изменение за ПР както по ЗУТ / чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1/, така и по специалния закон / ЗУЗСО - чл. 11, ал. 1/. С цитираната норма на ЗУЗСО е въведена забрана за промяна предназначението на поземлени имоти, попадащи в устройствени зони или в самостоятелни терени на зелената система, освен в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2 – т. е. само в имот, част от зелената система. Следователно поисканото изменение не би било допустимо дори и в двете разгледани от административният съд хипотези по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, тъй като противоречи на ОУП на СО - чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,